Џ
| Кирилска буква Џ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+040F | ||||||
| Mалка: U+045F |
Џ, џ e буква от кирилските сръбска, македонска и абхазка азбука. В сръбската азбука е 29-та, а в македонската — 30-та. Обозначава звучния задвенечен преградно-проходен съгласен звук /ʤ/ (в абхазкия — /ɖʐ/ или /dʐ/). В другите кирилски писмености на буквата Џ съответстват буквосъчетанията дж и чж, а така също и буквите Җ, Ӂ и Ҷ.
Буквата Џ произлиза от румънската кирилица, в която е въведена през 15 век и обозначава същия звук /ʤ/. Буквата Џ вероятно е получена след видоизменяне на Ч. В сръбската писменост се среща преди всичко в думи, заимствани от или през турски език, в периода след 17 век, но непостоянно. В първия вариант на реформираната от Вук Караджич сръбска азбука буквата Џ не е включена (1814). Вместо нея той използва буквосъчетанието чж: Боїачжиа, Карапанчжић, въпреки че е знаел за съществуването ѝ. Появява се в много по-късна версия на неговата азбука.
Буквата Џ заедно с още няколко букви е въведена в новосъздадената македонска азбука от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа „за“, 1 „против“). Алтернативно предложение на Џ е използването на диграфа дж по български образец, но по „политически съображения“ не е прието.
В църковнославянските шрифтове, както в старопечатните, така и в съвременните, понякога се използва начертанието на Џ за обозначение на буквата Ц.
Литература [редактиране]
- Писменица сербскога їезика по говору простога народа, написана Вуком Стефановићем, сербиїанцем. У Виенни, 1814. У печатньи Г. Іоанна Шнирера. [Репринт: Краљево: ГИРО «Слово», 1984].
- Први Српски Буквар. Написао Вук Стеф. Караџић, философије доктор... У Бечу, у штампарији Јерменскога намастира, 1827. [Репринт: Београд: Народна библиотека Србије, графичко предузеће «Зајечар», 1978.]
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
- Петар Ђорђић. Историја српске ћирилице. Београд, 1971.
Външни препратки [редактиране]
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998
|
||||||||||||||||||||||||||