Ѓ
| Кирилска буква Ѓ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0403 | ||||||
| Mалка: U+0453 |
Ѓ, ѓ е шестата буква от македонската азбука и обозначава звучния небен преграден съгласен звук /ɟ/ или звучната венечно-небна преградно-проходна съгласна /ʥ/. Често се употребява при транслителиране на сръбски имена, в които има изписана буквата Ђ, въпреки че има различно произношение (Милован Ђилас — Милован Ѓилас). Заедно с още няколко букви е въведена от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (9 гласа „за“ и 2 — „против“); алтернативно предложение от страна на Езиковите комисии е използването на сръбското Ђ — не е въведена по политически съображения и поради различията между македонското и сръбско произношение. Знакът Ѓ е производен на кирилската буква Г, която на свой ред произлиза от гръцката Гама (Γ), а гръцката произлиза от финикийската „гимел“. В азбуката на съвременната македонска книжовна писмена норма Ѓ не е подредена до Г, а след Д — защото този звук в македонския език произлиза от историческата йотация (смекчаване) на Д.
Тъй като в западните български диалекти не съществува меко д, неговата роля е поета от мекото г - така в съвременния македонски книжовен език ѓ замества мекото д от стандартния български език (ѓавол — дявол, ѓакон — дякон), а понякога и изгубилия мекостта си звук д (паѓане — падане). Освен това мекото „г“ в западните диалекти е наследникът на праславянската група *dj, която в източните български диалекти е дала жд и така ѓ в македонската писмена норма се появява там, където в българския книжовен език стои съчетанието жд (меѓу — между, раѓање — раждане).
В последно време в руския език се наблюдава използването на буква Ѓ в текстове, свързани с юдаизма и кабалистиката за обозначения на характерния за иврит гърлен звук /h/: „Элияѓу“ (пророк Илия), „Зоѓар“ (название на една от кабалистическите книги).
Вижте също [редактиране]
Литература [редактиране]
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на "македонския книжовен език" // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
Външни препратки [редактиране]
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998
|
||||||||||||||||||||||||||
