Ѝ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилски знак Ѝ
Cyrillic letter I grave - uppercase and lowercase.svg
Уникод (hex)
Главна: U+040D
Mалка: U+045D

И с ударение (главна: Ѝ, малка ѝ) е знак от кирилицата. Този знак не е самостоятелна буква и не е вписана нито в българската, нито в друга азбука, а представлява просто буквата и с („тежко“) ударение върху нея. Ѝ е също така и дума (местоимение) в българския език.

Употреба[редактиране | edit source]

Местоимение в българския език[редактиране | edit source]

Думата „ѝ“ в българския език означава:

  • кратка форма на притежателното местоимение в женски род единствено число (неин) и
  • лично местоимение за 3 л. ед. ч. в дат. падеж (приблизително: на нея, остаряло: ней).

Пример: Роклята ѝ бе нова. или Дадоха ѝ много бонбони.

Знакът над буквата „и“ в думата „ѝ“ официално не е ударение, а „надреден знак с вид на ударение“.[1] Той се поставя, за да се разграничи тази дума от съюза „и“. Често по технически причини вместо ѝ в тези случаи се използва буквата й, но това се счита за грешка.[2] По подобен начин с ударение се различават и други думи: сѐ и се, по̀ и по. Замяната на ѝ с "й" е неправилна, тъй като й е буква, чието име в езиковедските среди е глайд, т.е. буква, която не може да се произнесе самостоятелно, затова се чете само в съчетания с други букви (например йо и йе). От друга страна ѝ е самостоятелна дума, чието използване е задължително и заменянето ѝ с букви и други писмени знаци е нарушение на правилото.

"И" с ударение[редактиране | edit source]

Когато е част от дума, както в българския, така и в други езици, „ѝ“ означава просто буквата „и“ с ударение.

Ѝ, както и други букви с акут (´), гравис (`), циркумфлекс (ˆ), могат да бъдат използвани в сръбския език, за да изразят един от четири възможни тона на ударена сричка. Като например: прѝкупити (да се събере) или ѝскуп (изкуп).

След руско обработване на старобългарския език Ѝ е правописен вариант на буквата И с остро ударение, когато е последната буква в думата. Ѝ може да бъде намерен и в други езици като руския език и украинския език. Например в руския език: вѝна (вина -вино-) и вина̀ (вина). Напоследък в руския и украинския език печатат книгите с удрение на буквите с акута, вместо с гравис, за да обозначат ударението: ви́на и вина́.

В компютрите[редактиране | edit source]

Има два начина за указване на „и“ с българско ударение с Уникод — единият е с готовия символ под номер 045D, десетично: (Alt + от цифровата) 1117 (този символ не се поддържа от всички шрифтове), другият е комбинация от „и“, последвано от ударение с Уникод номер 768. Готовият символ е включен в проекта за промяна на клавиатурната подредба по БДС от 2006 г., според който той може да се напечата, като се задържи клавишът shift и се натисне клавишът за „ь“, а за да се напечата главно Ѝ е необходимо Caps Lock да е включен. Тази подредба е достъпна за избиране в по-новите операционни системи.

През 2008 г. Майкрософт пуска актуализация за четири шрифта за Уиндоус, които поддържат готовия символ: Arial, Times New Roman, Trebuchet и Verdana.[3]

Единствената друга гласна от кирилицата, която има готова ударена форма в Уникод, е Ѐ. Ударено „е“ се използва често в македонския.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Според правописните речници на БАН.
  2. Проф. д-р Стефан Брезински, Й не е И, не е и И с ударение, в. „Труд“, 16 май 2011.
  3. Microsoft - Даунлоуд център

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • www.microsoft.com — Допълнителна актуализация на шрифтовете за Европейския съюз, включваща „И с ударение“