Ж, ж e буква от кирилицата. Обозначава звучната венечно-небна шипяща съгласна /ʒ/, а в руския – звучната ретрорефлексна шипяща проходна съгласна /ʐ/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (8-ма в руската, сръбската, македонската и беларуската, 7-ма в българската, 9-та в украинската). Използва се също така и в азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската и църковнославянската азбука има название живѣте. В глаголицата се изписва така 
, а в кирилицата — Ж. В глаголицата има цифрова стойност 7, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Ж произлиза от прабългарските руни, според други е някаква лигатура.
, а в кирилицата — Ж. В глаголицата има цифрова стойност 7, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Ж произлиза от прабългарските руни, според други е някаква лигатура.
