Образование

Училищен клас от Мексико

Студентска аудитория в колеж в Ню Йорк по време на семестриален изпит

Образованието обхваща преподаването и научаването на научни знания и специфични умения. За основна цел на образованието се смята и предаването на културни традиции между поколенията. Образованието е от значение и за икономическия напредък, подобрявайки човешкия капитал и създавайки възможности за въвеждане на нови технологии в производството.

Етапи

Предучилищно образование

Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище — на ниво първични навици на четене, писане и смятане.

В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини може да се провеждат и в училищата.

Основно образование

Основното образование обикновено включва първите 5 до 7 години от формалното училищно образование, като най-често започва около шестгодишна възраст. В световен мащаб около 70% от децата на възраст за основно образование посещават училища, като делът им нараства.

В България основното образование е с продължителност 8 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до осми клас). Основно образование се получава в основни (първи до осми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до осми клас).

Средно образование

127 Средно общообразователно училище „Иван Денкоглу“ в София

В повечето съвременни образователни системи средното образование обхваща формалното образование, провеждано през юношеството. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия.

В България средното образование е с продължителност 4 години (от осми до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети. Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища (първи до дванадесети клас).

Висше образование

Централната сграда на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, най-старото висше училище в България

Висшето образование е последната степен на формалното образование, която е незадължителна и следва завършването на средно образование. То се получава в специализирани училища, обикновено наричани университети или колежи, и се завършва с получаването на диплома или академична степен. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни до 50%, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни - като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила за останалата част от стопанството.

Образование за възрастни

Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация.

Икономически аспекти

Съществуват два основни възгледа за икономическото значение на образованието по отношение на пазарите на труда - теорията за човешкия капитал и сигналната теория.

Според първия, изведен от Чикагската школа (особено Джоузеф Стиглиц и Гари Бекер) в теорията за човешкия капитал, образованието увеличава производителността на труда, което позволява образованието да се разглежда като инвестиция. Отделяйки разходи и време за образовние, човек всъщност очаква бъдещ поток от средства, които да компенсират разходите му, когато се включи в пазара на труда. Представителите на теорията за човешкия капитал подкрепят също намесата на правителството за развитие на образованието, така че да се подобри квалифицираността на работниците в икономиката като цяло.

Според втория възглед, развит от Майкъл Спенс, образованието не води непремено до подобряване на производителността на работника. То обаче служи като сигнал за работодателя, който му позволява да разграничи по-производителните работници от по-непроизводителните, тъй като двете групи придобиват всяка степен от образованието си при различни разходи и време (по-производителните с по-ниски разходи, по-непроизводителните с по-високи). Така дори да не се отчете влияението на образованието върху производителността, придобиването на по-висока образователна степен ще е изгодно само за по-производителните. Намеса от страна на държавата в сектора на образованието, от тази гледна точка, е по-скоро нежелана, тъй като би променила условията, според които само производителните работници имат изгода от завършване на дадена степен на образование.

Образованието има икономическо влияние не само върху трудовите пазари, но и директно върху производствения процес като източник на нови технологии.

Критерии за качество

Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование.

Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:

1. Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда.

Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи; постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно - поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, - много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.

2. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света.

Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.

Източници

• Закон за народната просвета. // Министерство на образованието, младежта и науката, 2009. с. 6. Посетен на 16 август 2010.

Виж още

• Образование в България