Образователна психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Образователната психология (ОП, на английски: educational psychology) е най-общо изследване и изучаване на това как хората учат в учебна среда, тоест това е изследване на методите и способите на учене в образователната среда, още на ефективността на образователната намеса (в образователната система), психологическо изследване на процесите на обучение, както и социалната психология на училищата като организации.

Образователната психология (ОП) се занимава с това как учениците се изучават и развиват (растат), ОП е фокусирана върху постиженията в образованието, занимава се със специфични подгрупи като талантливи деца или деца с увреждания.

Макар, че термините "образователна психология" и "училищна психология" са използвани (на английски, например) взаимозаменяемо, изследователите и теоретиците в областта най-често са идентифицирани в САЩ и Канада като образователни психолози, докато практиците в училищата и свързаните с училищата места са идентифицирани като училищни психолози. Тази разлика, например, не се прави във Великобритания, където терминът е общ за всички, и това е "образователна психология".

ОП може в някаква степен да бъде разбрана в отношението ѝ с други дисциплини, тоест ОП е донякъде интердисциплинарна наука. Основно информацията в нея произлиза от психологията, но към психологията в ОП се отнасят други дисциплини и широк кръг от специалности като дизайн на обучението, технология на обучението, развитие на учебния план, организационно обучение (обучение в рамките на организации), специализирано образование (за деца с недъзи) и ръководство на класната стая. ОП едновременно произлиза от и допринася за развитието на когнитивната наука и образователните науки.

Развитието[редактиране | edit source]

За да проучи характерните черти на обучаемите през детството, юношеството, зрялата възраст и напредналата възраст, ОП прокарва теории за човешкото развитие и изследване на етапите от жизненото развитие и промените, които настъпват в умствените способности (познанието), социалните роли, моралните норми и убеждения.

Индивидуални различия и недостатъци, недъзи[редактиране | edit source]

Всеки индивид има личен профил от характеристики, спосоности и предизвикателства (недостатъци, недъзи), които са резултат от ученето и развитието. Те разкриват индивидуалните различия в интелигентността, креативността, когнитивния стил, мотивацията и капацитетът да се обработва информация, както и да се комуникира, общува и свързва, сближава с другите. Най-честите недостатъци в училище на децата са хиперактивното разстройство на липса на внимание (английски: attention-deficit hyperactivity disorder), неспособност за учене, дислексия и речеви проблеми, заболявания. По-рядки са недъзите като умствено изоставане, загуба на слух, церебрална парализа, епилепсия или слепота. [1]

Макар, че теории за интелигентността са дискутирани от философи от времето на Платон, тестването на интелигентността е изобретение на образователната психология и съвпада с развитието на дисциплината. Продължителни дебати около същността, природата на интелигентността възникват около въпроси като дали интелигентността може да бъде измервана изобщо, и дали трябва да се измерва като единичен фактор, наречен обща, цялостна интелигентност [2], или факторите са множество (тоест, теорията на Гарнер за многофакторната интелигентност[3]). На практика, стандартизирания инструментариум като Станфорд-Бинет IQ тест и WISC[4] са широко използвани в икономически развитите страни за да се идентифицират децата, които се нуждаят от индивидуално образователно внимание. Децата класифицирани като надарени са често снабдени с ускорена и обогатена учебна програма. От друга страна децата с идентифицирани дефицити могат да бъдат снабден с допълнително, разширено обучение за развиването на специфични умения и способности като например фонологично съзнание, чувство.

Обучение и възприятие[редактиране | edit source]

Различни теории на обучението помагат на психолозите да разберат, предвидят и контролират човешкото поведение. Например, изобретени са математически модели, които предвиждат вероятността учащите да достигнат до верния отговор. Тези математически теории се използват за проектиране на обучението по литература, математика и изучаването на чужди езици.

Мотивацията[редактиране | edit source]

Мотивацията e вътрешно състояние, което активира, ръководи и поддържа, подкрепя определено поведение. Образователната психология изследва мотивацията във връзка с волята на студентите да решат, завършат една задача, тяхното ниво на интерес и вътрешната мотивация, личните поддържани цели, които подтикват тяхното поведение и тяхната вяра в причините за техния успех или неуспех.

Една от разновидностите на атрибутивната теория, развита от Бернард Вайнер [5], описва как вярата на студентите за причините за техния академичен успехили провал афектират техните емоции и мотивации. Успехът на тест, например, може да бъде приписан на късмет или усилена работа. Теорията предвижда поведението на обучаемите в зависимост от техните отговори.

Изследователска методология[редактиране | edit source]

В Образователната психология се използват два основни вида методи за проучване – количествен и качествен:

  1. Количествен метод – съдържа т. н. фактор за анализа, който се ползва за сумиране на връзките между големи множества от въпроси.
  2. Качествен метод – използва се в образованието, с цел да се описват събития, ситуации и процеси на теоретичната значимост.

Психолозите са все по-заинтересовани от начина, по който обучаемите получават, интерпретират, кодират, съхраняват, и обработват информацията.

Тъй като Образователната психология се изразява в помагане на деца и младежи да превъзмогнат трудностите и поощряване на образователното и психологическо им развитие, тя е често срещана в образователно възпитателния процес, провеждан сред деца в училищна и предучилищна възраст. Целят се развиването на умствените сили на подрастващите, възпитаването им в духа на съвременния морал, решаването на задачите на физическото и естетическото възпитание, възприемането на средата и активното участие на подрастващите в нея в бъдеще като пълноценни личности. Посредством методите на образователната психология, а именно на методите на убеждение и внушение, се постигат основните възпитателни задачи, като се подготвя детето от предучилищната възраст за ролята на бъдещ ученик.

Методите за въздействие са:

  • - метод на убеждението;
  • - метод на внушението.

Като спомагателни методи се използват:

  • - играта, тъй като същата е най-характерна за тази възраст;
  • - психологическата беседа, като средство за комуникация между учителя и децата и като канал за предаване на речеви съобщения, носители на конкретните целени въздействия.

Методите на изследване са:

  • - методът на беседата;
  • - методът на наблюдението.

Цели се стимулиране на детската активност и изграждане на готовност за преминаване към бъдещата роля ученик.Това се постига чрез провеждането на игра и създаването на ситуация, по време, на които децата се подлагат на определено по вид и насоченост убеждаване.

Чрез използването на методите на образователната психология става възможно да се реализира развиващата емоционална, интелектуална и волева активност при децата от предучилищна и училищна възраст, както и това, че основният механизъм за развитието на детето се проявява оптимално именно при прилагането на образователната психология.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уулфолк, 2006: A. E. Woolfolk, P. H. Winne, & N. E. Perry, Educational Psychology (3rd Canadian ed.). Toronto, Canada: Pearson, 2006
  2. Спиърман, 1904: C. Spearman, “General intelligence” objectively determined and measured. "American Journal of Psychology", 15, 1904, стр. 201–293
  3. Гърднър, 1983, Howard Gardner, "Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences." New York: Basic Books, 1983
  4. Уечслър, 1949: D. Wechsler, The Wechsler Intelligence Scale for Children. New York: Psychological Corp, 1949
  5. Вайнер, 2000: B. Weiner, Interpersonal and intrapersonal theories of motivation from an attributional perspective. Educational Psychology Review, 12, 2000, стр. 1-14
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Educational psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.