Теория на екологичните системи

Теорията на екологичните системи определя четири типа на местообитание на системите на средата с влияние в двете посоки вътре и между системите.

Преглед

Теорията е развита от Юри(й) Бронфенбренер, смятан за един от водещите световни учени в полето на психологията на развитието.

Четирите системи:

• Микросистема: Непосредствената среда (семейство, училище, съседи)
• Мезосистема: Система, обхващаща връзките между непосредствената среда (например дома на детето и училището)
• Екзосистема: Външна обкръжаваща среда, която само индиректно засяга развитието (например работното място на родителите)
• Макросистема: Най-широкия културен контекст (Западна срещу Източна култура, национална икономика, политическа култура, субкултура)

По-късно е добавена пета система:

• Хроносистема: Моделите на събитията от обкръжаващата среда и преходите в процеса на живота.

По-нататъшно четене

• Urie Bronfenbrenner.‎ (1979). The Ecology of Human Development: Experiments by Nature and Design. Cambridge, MA: Harvard University Press. ISBN 0-674-22457-4
• Dede Paquette & John Ryan. (2001). Bronfenbrenner’s Ecological Systems Theory
• Arch G. Woodside, Marylouise Caldwell, Ray Spurr. (2006). Advancing Ecological Systems Theory in Lifestyle, Leisure, and Travel Research, in: Journal of Travel Research, Vol. 44, No. 3, 259-272.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ecological Systems Theory“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.