Кларк Хъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кларк Хъл
психолог
Роден
Акрън, Ню Йорк, САЩ
Починал
10 май 1952 г. (67 г.)

Националностамериканско
Учил вУисконсински университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вЙейлски университет
Уисконсински университет
НаградиМедал „Уорън“ (1945)
ПовлиянДжон Уотсън, Иван Павлов
ПовлиялСтенли Шахтер
Кларк Хъл в Общомедия

Кларк Лиънард Хъл (на английски: Clark Leonard Hull) е влиятелен американски психолог, който се опитва да обясни ученето и мотивацията чрез научните закони на поведението.

Най-важният му принос е неговата теория за ученето, която се приема за една от най-важните теории за ученето на 20 век. През по-голямата част от кариерата си се занимава с разработването на теория за ученето и с експериментални изследвания в нейна подкрепа.

Теорията на Хъл е в основата си S-R (стимул-реакция) теория и отразява някои влияния от бихевиористичните идеи на Джон Уотсън. Повлиян е също от Иван Павлов и работата му върху условния рефлекс, който според него е проста форма на учене, на чиято основа могат да се изградят по-сложните типове учене. Концепцията за импулсите и тяхното редуциране става важен аспект от теорията на Хъл. Той разглежда и влиянията от средата: те са входящите, а реакциите на организма са изходящите данни.

Формулата на Хъл за определянето на мотивацията е следната: sEr = sHr * D

sEr = възбуждащ потенциал (вероятност, че организма ще произведе отговор "r" на стимул "s")

sHr = сила на навика (произлиза от предишни условни опити)

D = сила на драйва (определяна, например, от часовете на лишаване от храна, вода и така нататък.

По-късно се добавят още фактори към формулата и тя придобива следния вид: sEr = V x D x K x J x sHr – sIr – Ir – sOr – sLr

Където "V" е интензивността на стимула; „К“ е поощряваща мотивация (големината или качеството на подкреплението);

"J" е поощрение, базиращо се на забавянето на подкреплението;

"Ir" е реактивна задръжка (например умора);

"sIr" е условна задръжка (поради предишна неподкрепа на реакцията "r");

"sLr" е праг на реакцията (най-малкото подкрепление, което ще доведе до учене);

"sOr" е моментно поведенческо колебание (грешка).

Формулирането на хипотетико-дедуктивна теория за ученето включва серия от постулати, които трябва да бъдат проверени експериментално. Окончателното формулиране на теорията се състои от 18 постулата и 12 заключения, изложени едновременно и в математически, и във вербален вид. Теорията на Хъл включва и опосредстващи променливи – конструкти, които се приемат, но в действителност никога не са обект на експериментална верификация.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Mathematico-Deductive Theory of Rote Learning (1940)
  • Principles of Behavior (1943)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998