Джон Уотсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Уотсън
Watson at 1982 Dutch Grand Prix.jpg
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Роден 4 май 1946
Белфаст, Северна Ирландия
Кариера във Формула 1
Активни години 19731983
1985
Отбори Брабам
Съртис
Лотус
Пенске
Макларън
Състезания 154 (152)
Шампион -
Победи 5
Подиуми 20
Точки 169
Първи позиции 2
НБО 5
Първи старт 1973 ГН Великобритания
Първа победа 1976 ГН Австрия
Последна победа 1983 ГН САЩ-запад
Последен старт 1985 ГН Европа
Джон Уотсън в Общомедия

Джон Маршал "Уоти" Уотсън (роден на 4 май 1946 в Белфаст) е бивш пилот от Формула 1 от Северна Ирландия. Състезава се 12 години във Формула 1, след това става журналист и спортен коментатор. Влиза във Формула 1 с частен Брабам през 1973 г. на Голди Хексагон Рейсинг. В този първи сезон участва в едва две състезания и са по-скоро неуспешни, но той не се отказва. Остава в тима и през следващата година и печели първата си точка на Монако. Печели общо 6 точки през този сезон, което си е добро постижение. През 1975 г. отново не записва точка, карайки последователно коли на Съртис, Лотус и Пенске. През 1976 г. остава в Пенске и записва много добър сезон — качва се на подиума на Голяма награда на Франция, а в Австрия постига първата си победа. В резултат на победата се обръсва - резултат от бас с шефа на тима Роджър Пенске. 1977 г. се връща в Брабам и това се оказва грешка. Все пак в Голяма награда на Южна Африка колата издържа цялата дистанция и Уотсън записва точки, а и първата си най-бърза обиколка. Състезанието за съжаление е белязано от смъртта на Том Прайс. Уотсън печели първия си пол позишън в Монако. Колата е твърде чуплива и не отговаря на скоростта на Уотсън. Завършва в едва 5 от 17 състезания. Най-лошото е във Франция, където води от началото на състезанието и отпада в последната обиколка. 1978 г. е по-успешна, тъй като колата е по-добра, но Уотсън е засенчен от съотборника си - световния шампион Ники Лауда.

През 1978 г. преминава в Макларън - тим, в който ще остане до края на състезателната си кариера. Най-успешна за него е 1982 г., когато завършва трети в крайното класиране, с две победи. Шампион става Кеке Розберг с 1 победа, но по-постоянни класирания. Уотсън остава известен като непредсказуем пилот, често "изплуващ" от средата на колоната, за да окупира челните места. На градската писта в Детройт през 1982 г. изпреварва 3 коли в 1 обиколка, в тсъстезание, където изпреварването е трудно той стартира 17-и, а печели победа. 1983 г. повтаря подвига си на друга градска писта - в Лонг Бийч, където стартира 22-и и печели - нещо, което рядко става в днешната Формула 1. В края на сезона има 22 точки срещу 10 на съотборника си - Лауда, но това не пречи именно той да бъде изгонен, когато тима подписва за следващата година с Ален Прост. Решението обаче не е погрешно и на следващата година Лауда печели третата си титла. Година по-късно - на Голяма награда на Европа 1985 г. Лауда е контузен, a Уотсън е поканен да го замести. Завършва 7-и и не печели точки, но по-интересното е, че за първи път след 1975 г. пилот, който не е световен шампион кара колата с номер 1. С това официалната кариерата на Уотсън във Формула 1 приключва. Става пилот на спортни автомобили, а след отказване от активни състезания, става коментатор и основава училище за млади състезатели. Също е и първият пилот, тествал кола на Джордан Гран При за Формула 1.

Уотсън кара МакларънMP4/1.


Класиране във Формула 1[редактиране | edit source]

Година Отбор Шаси Двигател 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 WDC Точки
1973 Керамика Пагнозин Тийм MRD Брабам BT37 Форд Косуърт DFV V8 ARG BRA RSA ESP BEL MON SWE FRA GBR
Ret
NED GER AUT ITA CAN НК 0
Брабам BT42 Форд Косуърт DFV V8 USA
Ret
1974 Голдий Хексагон Рейсинг Брабам BT42 Форд Косуърт DFV V8 ARG
12
BRA
Ret
RSA
Ret
ESP
11
BEL
11
MON
6
SWE
11
NED
7
FRA
16
GBR
11
15ти 6
Брабам BT44 Форд Косуърт DFV V8 GER
Ret
AUT
4
ITA
7
CAN
Ret
USA
5
1975 Тийм Съртис Съртис TS16 Форд Косуърт DFV V8 ARG
DSQ
BRA
10
RSA
Ret
ESP
8
MON
Ret
BEL
10
SWE
16
NED
Ret
FRA
13
GBR
11
AUT
10
ITA НК 0
Джон Плеър Тийм Лотус Тийм Лотус 72F Форд Косуърт DFV V8 GER
Ret
Коли Пенске Пенске PC1 Форд Косуърт DFV V8 USA
9
1976 Ситибанк Тийм Пенске Пенске PC3 Форд Косуърт DFV V8 BRA
Ret
RSA
5
USW
NC
ESP
Ret
BEL
7
MON
10
7ми 20
Пенске PC4 SWE
Ret
FRA
3
GBR
3
GER
7
AUT
1
NED
Ret
ITA
11
CAN
10
USA
6
JPN
Ret
1977 Мартини Рейсинг Брабам BT45 Алфа Ромео Боксерен-12 ARG
Ret
BRA
Ret
RSA
6
USW
DSQ
ESP
Ret
MON
Ret
BEL
Ret
SWE
5
FRA
2
GBR
Ret
GER
Ret
AUT
8
NED
Ret
ITA
Ret
USA
12
CAN
Ret
JPN
Ret
13ти 9
1978 Пармалат Рейсинг Тийм Брабам BT45 Алфа Ромео Боксерен-12 ARG
Ret
BRA
8
6th 25
Брабам BT46 Алфа Ромео Боксерен-12 RSA
3
USW
Ret
MON
4
BEL
Ret
ESP
5
FRA
4
GBR
3
GER
7
AUT
7
NED
4
ITA
2
USA
Ret
CAN
Ret
Брабам BT46B Алфа Ромео Боксерен-12 SWE
Ret
1979 Марлборо Тийм Макларън Макларън M28 Форд Косуърт DFV V8 ARG
3
BRA
8
RSA
Ret
USW
Ret
ESP
Ret
BEL
6
MON
4
FRA
11
9ти 15
Макларън M29 Форд Косуърт DFV V8 GBR
4
GER
5
AUT
9
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
6
USA
6
1980 Марлборо Тийм Макларън Макларън M29В Форд Косуърт DFV V8 ARG
Ret
BRA
11
RSA
11
11ти 6
Макларън M29C Форд Косуърт DFV V8 USW
4
BEL
NC
MON
DNQ
FRA
7
GBR
8
GER
Ret
AUT
Ret
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
4
USA
NC
1981 Марлборо Тийм Макларън Макларън M29F Форд Косуърт DFV V8 USW
Ret
BRA
8
6ти 27
Макларън MP4 Форд Косуърт DFV V8 ARG
Ret
SMR
10
BEL
7
MON
Ret
ESP
3
FRA
2
GBR
1
GER
6
AUT
6
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
2
CPL
7
1982 Марлборо Тийм Макларън Макларън MP4B Форд Косуърт DFV V8 RSA
6
BRA
2
USW
6
SMR
BEL
1
MON
Ret
DET
1
CAN
3
NED
9
GBR
Ret
FRA
Ret
GER
Ret
AUT
9
SUI
13
ITA
4
CPL
2
3ти 39
1983 Марлборо Тийм Макларън Макларън MP4/1C Форд Косуърт DFV V8 BRA
Ret
USW
1
FRA
Ret
SMR
5
MON
DNQ
BEL
Ret
DET
3
CAN
6
GBR
9
GER
5
AUT
9
NED
3
6ти 22
Макларън MP4/1E Форд Косуърт DFV V8 ITA
Ret
EUR
Ret
RSA
DSQ
1985 Марлборо Тийм Макларън Макларън MP4/2B TAG V6 т BRA POR SMR MON CAN DET FRA GBR GER AUT NED ITA BEL EUR
7
RSA AUS НК 0

Източници[редактиране | edit source]