1977 Голяма награда на Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Нидерландия
Карта на пистата
Зандворд
Дължина писта2.642 km
Обиколки75
Състезание318.900 km
Дата28 август 1977
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Ники Лауда
1:41:45.93
Полпозишън
Пилот
– време
Марио Андрети
1:18.65
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Ники Лауда
1:19.99 (72)
1977 Голяма награда на Нидерландия в Общомедия

1977 Голяма награда на Нидерландия е 22-рото за Голямата награда на Нидерландия и тринадесети кръг от сезон 1977 във Формула 1, провежда се на 28 август 1977 година на пистата Зандворд близо до град Зандворд, Нидерландия.

История на кръга[редактиране | редактиране на кода]

След победата на Алън Джоунс в Йостерайхринг, Шадоу успя да принуди Франко Амброзио и спонсорите да останат като с това Рикардо Патрезе се завръща за сметка на Артуро Мерцарио, който е отново със своя Марч. Връщайки се в колоната са отбора на Рено с Жан-Пиер Жабуй, докато РАМ Рейсинг участват с изцяло холандски състав с Бой Хайе и Михаел Блеекемонен. Боро също се завръщат в колоната с болида на Инсайн от сезон 1975, а зад волана е нает Брайън Хентън.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Холандската автомобилна федерация планира да се проведе пре-квалификационна сесия, с която да елиминира петима от деветимата пилоти, чийто отбори не са членове на ФОКА. Мерцарио остана видимо ядосан и бойкотира сесията в четвъртък, след което се стигна до споразумение с организаторите и всички пилоти са допуснати в главната квалификация в петък и събота. Това не помогна много на италианеца, който остана втория най-бавен от пилотите недопуснати за участие в състезанието, зад белгиеца Патрик Нев.

Марио Андрети продължи с чудесното си представяне, записвайки пол-позиция с шест десети по-бърз от втория най-бърз в квалификацията Жак Лафит. Джеймс Хънт остана трети пред Ники Лауда, Гунар Нилсон и Карлос Ройтеман. Останалите пилоти в топ 10 са Рони Петерсон, Джон Уотсън, Клей Регацони и Жабуй, докато Джоди Шектър остана едва 15-и.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Андрети превъртя гумите си на старта, което позволи на Лафит да поеме водачеството към първия завой. Хънт също се възползва от грешката на американеца в опит да го изпревари, правейки го на завоя Тарзан. Зад тях Уотсън спука резервоар, след като Ройтеман го избута към бордюра, докато контакт между Джоунс и Йохен Мас изпрати Макларън-а извън трасето и до отпадане. След края на първата обиколка Хънт пое лидерството от Лафит, Андрети, Лауда, Ройтеман, Уотсън, Петерсон, Регацони, Патрик Тамбей и Патрик Депайе. В четвъртата обиколка Андрети настигна Хънт, след като изпревари Лижие-то на Лафит във втората обиколка. Англичанинът успя да отрази атаката на Лотус-а на завоя Тарзан, преди Марио да се пробва отново. Два завоя по-късно обаче, двамата се изравняват и предната гума на Лотус да удари една от задните гуми на Макларън-а, пращайки във въздуха Хънт. От удара болида на Джеймс повреди задното окачване и той отпадна от надпреварата, докато Андрети продължи четвърти.

Зад всичко това Жан-Пиер Жарие спря АТС-Пенске-то си с повреда в запалителя, докато Шектър се изкачи до 11-а позиция пред Рено-то на Жабуй. В 10-а обиколка Андрети застигна водещото трио, изпреварвайки Ройтеман. Лауда се оказа труден за изпреварване и в 13-а обиколка австриеца запази позицията си, след като повреда в двигателя попари шансовете на Андрети за победа. Това изкачи съотборника му Нилсон с позиция напред, а преди това той изпревари сънародника си Петерсон. В 22-рата обиколка Лауда настигна и изпревари Лафит, за да поеме лидерството, след което се откъсна напред. Състезанието за Петерсон е преполовено с проблем в запалителя, а съотборника му в Тирел, Депайе спука предна гума. Регацони отпадна, когато ускорителния кабел се откъсна. Скоро и Депайе напусна с повреда в двигателя, чийто проблем принуди и Джоунс по-късно да напусне.

Нилсон застигна Ройтеман, но аржентинеца се оказа труден за изпреварване, преди шведа да удари Ферари-то отзад. От удара Ройтеман влезе в бокса с разбито задно крило, докато Нилсон напусна състезанието, което изкачи Тамбей на трета позиция пред Шектър и Жабуй. „Рено“-то на французина също напуска със счупено задно окачване в 39-а обиколка. Хентън се намира седми със своето Боро, преди да бъде дисквалифициран в 52-рата обиколка заради асистенцията на маршалите в началната фаза на състезанието. Брайън продължи до 71-вата обиколка, когато горивната помпа се разкъса, а Виторио Брамбила е пратен към мантинелите след като влезе във въздушната струя на Волф-а на Шектър. Две обиколки преди финала Тамбей получи проблем в двигателя като с това остана без гориво, което даде шанс на Шектър и на Емерсон Фитипалди да изпреварят Инсайн-а.

Междувременно Лауда записа петнадесетата си победа в кариерата си като с това увеличи шансовете си да стане шампион още в следващото състезание в Монца. Лафит успя да намали преднината на австриеца, но не достатъчно за възможна атака и французина остана втори. Шектър успя да запази интригата в шампионата, завършвайки трети пред Фитипалди, Тамбей (който е класиран пети от организаторите) и Ройтеман вземайки последната точка. Останалите пилоти които са класирани са Ханс-Йоахим Щук, Ханс Биндер, Брет Лънгър, Иън Шектър, Алекс Рибейро, Брамбила и Патрезе.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 11 Ники Лауда Ферари 75 1:41:45.93 4 9
2 26 Жак Лафит Лижие-Матра 75 +1.89 2 6
3 20 Република Южна Африка Джоди Шектър Волф-Форд 74 + 1 Об. 15 4
4 28 Емерсон Фитипалди Фитипалди-Форд 74 + 1 Об. 17 3
5 23 Патрик Тамбе Инсайн-Форд 73 Без гориво 12 2
6 12 Карлос Ройтеман Ферари 73 + 2 Об. 6 1
7 8 Ханс-Йоахим Щук Брабам-Алфа Ромео 73 + 2 Об. 19
8 35 Ханс Биндер Пенске-Форд 73 + 2 Об. 18
9 30 Брет Лънгър Макларън-Форд 73 + 2 Об. 20
10 10 Република Южна Африка Иън Шектър Марч-Форд 73 + 2 Об. 25
11 9 Алекс Рибейро Марч-Форд 72 + 3 Об. 24
12 19 Виторио Брамбила Съртис-Форд 67 Инцидент 22
13 16 Рикардо Патрезе Шадоу-Форд 67 Двигател 16
ДКФ 38 Брайън Хентън Боро-Форд 52 Дисквалифициран 23
Отп 15 Жан-Пиер Жабуй Рено 39 Окачване 10
Отп 6 Гунар Нилсон Лотус-Форд 34 Инцидент 5
Отп 17 Алън Джоунс Шадоу-Форд 32 Двигател 13
Отп 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 31 Двигател 11
Отп 3 Рони Петерсон Тирел-Форд 18 Запалване 7
Отп 22 Клей Регацони Инсайн-Форд 17 Дросел 9
Отп 5 Марио Андрети Лотус-Форд 14 Двигател 1
Отп 24 Рупърт Кийгън Хескет-Форд 8 Инцидент 26
Отп 1 Джеймс Хънт Макларън-Форд 5 Сблъсък 3
Отп 34 Жан-Пиер Жарие Пенске-Форд 4 Запалване 21
Отп 7 Джон Уотсън Брабам-Алфа Ромео 2 Теч-масло 8
Отп 2 Йохен Мас Макларън-Форд 0 Инцидент 14
НКв 27 Патрик Нев Марч-Форд
НКв 37 Артуро Мерцарио Марч-Форд
НКв 18 Верн Шупан Съртис-Форд
НКв 39 Иън Ашли Хескет-Форд
НКв 33 Бой Хайе Марч-Форд
НКв 25 Ектор Ребаке Хескет-Форд
НКв 29 Теди Пилет БРМ
НКв 32 Михаел Блеекемолен Марч-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ники Лауда 63
2 Република Южна Африка Джоди Шектър 42
3 Карлос Ройтеман 35
4 Марио Андрети 32
5 Джеймс Хънт 22
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 80 (82)
2 Лотус-Форд 47
3 Волф-Форд 42
4 Макларън-Форд 35
5 Брабам-Алфа Ромео 27

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1977 Австрия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1977
Следващо състезание:
1977 Италия

Предходна година:
1976
Голяма награда на Нидерландия Следваща година:
1978