Рикардо Патрезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рикардо Патрезе
RiccardoPatrese.jpg
Националност Италия Италия
Роден
Кариера във Формула 1
Активни години 1977-1993
Отбори Шадоу
Ероуз
Брабам
Алфа Ромео
Уилямс
Бенетон
Състезания 257 (256)
Шампион -
Победи 6
Подиуми 37
Точки 281
Първи позиции 8
НБО 13
Първи старт 1977 ГН Монако
Първа победа 1982 ГН Монако
Последна победа 1992 ГН Япония
Последен старт 1993 ГН Австралия
Рикардо Патрезе в Общомедия

Рикардо Патрезе (на италиански Riccardo Patrese) е италиански пилот от Формула 1.

Роден е на 17 април 1954 година в Падуа, Италия.

Рекордьор по брой стартове във Формула 1 — 257, в 17 сезона до 2008 когато е изпреварен от Рубенс Барикело.

Патрезе прави своя дебют през 1977 година с тима на „Шадоу“.

През 1982 година печели своята първа победа в старта за Голямата награда на Монако.

Цели 7 години го делят от следващата му победа. Тя идва през 1990 година в старт за Голямата награда на Сан Марино. Печели я с тима на „Уилямс“.

1993 година преминава в „Бенетон Ф1“, като в края на сезона прекратява дългата си кариера на Пилот от Формула 1.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роденият в Падуа, Венето, Патрезе започна кариерата си в картинг състезания. Той спечели Световния шампионат по Картинг през 1974, след което получи оферта да кара във Формула Италиа за следващата година, където завършва втори. През 1976 Рикардо премина през Европейската Формула 3, печелейки шампионата, а през следващата година участва във Формула 2, преди да направи своя дебют във Формула 1 с отбора на Шадоу, около средата на сезона.

Формула 1[редактиране | редактиране на кода]

Шадоу и Ероуз[редактиране | редактиране на кода]

Дебюта на Патрезе във Формула 1 стана в ГП на Монако 1977, след като отбора бе принуден да смени пилотите, след като Ренцо Дзордзи имаше финансови проблеми. През този сезон той постига и първите си точки с 6-то място във Фуджи. През следващата година Джаки Оливър, шеф на Шадоу напуска тима, за да сформира отбора на Ероуз като взима Патрезе със себе си.

През 1978 вече в новият си отбор, Патрезе имаше възможност да спечели ГП на Южна Африка, преди да получи повреда в двигателя, 15 обиколки до финала. По-късно през сезона, италианеца бе въвлечен в инцидент с Джеймс Хънт и други пилоти, в това число Рони Петерсон по време на ГП на Италия. Макар пораженията по шведа да не са били живото-затрашаващи, той почина ден след състезанието от емболизъм. По заповед издаден от Организацията на Гранд При пилотите, Патрезе бе забранен да участва на следващото състезание в Уоткинс Глен. След инцидента Хънт обвини Патрезе, заради това че италианеца причини катастрофата, като зрителите по ББС, често чуват острите коментари на Хънт към Патрезе, всеки път когато италианеца е в обектива на камерите през периода 1980-1993. Британеца смята че Патрезе бе причината Макларън-а и Лотус-а на Петерсон да се докоснат, но Рикардо отвърна при това успешно. Според италианеца той вече бе напред от двойката, преди самият инцидент да се случи. Патрезе не бе проявен за виновен от съда през 1981, за сметка на участието на Хънт за смъртта на Петерсон. През 1979 Патрезе влезе в точките само един път, преди да постигне първия си подиум в Лонг Бийч, на следващата година и още два през 1981.

Брабам[редактиране | редактиране на кода]

Патрезе премина в отбора на Брабам като съотборник на световния шампион за 1981, Нелсън Пикет. След неубедително начало, той постигна и първата победа в неговата кариера. Това се случи в шестия кръг в Монако, след като петима пилоти отпаднаха от първа позиция. Италианеца взе лидерството след като Ален Прост катастрофира на шикана в опита за затвори Ероуз-а на Мауро Балди, преди да го загуби след завъртане на следващата обиколка. Дидие Пирони, Андреа де Чезарис и Дерек Дейли отпаднаха на последната обиколка, което даде шанс на Патрезе отново да си върне лидерството си, превръщайки го в крайна победа. Последва второ място в Монреал и пето в Дижон, както и трето място в Лонг Бийч преди това, за да завърши сезона 10-ти с 21 точки.

1983 не бе така убедителна за Патрезе. От 15 състезания само пет е завършил, две от тях на подиума, трети в Хокенхайм и първи в Киалами, където съотборника му Пикет взе втората си световна титла.

Алфа Ромео[редактиране | редактиране на кода]

Преминаването му в Алфа Ромео, не бе най-добро за Патрезе. В двете си сезона като пилот на италианския отбор, изпълнен със слаби резултати и чести отпадания (повечето механически повреди), той бе на подиума в Монца и две завършвания в точките в Киалами и Нюрбургринг.

Болидът 184T, бе надежден за Патрезе и съотборникът му Еди Чийвър по време на квалификация, но ограниченията на горивото, ги ограби от по-добри резултати. Последствие 185T бе катастрофален, до момента в който отбора бе принуден да използва подобрена версия на миналогодишния болид 184T. Макар подобрената версия да даде по-добри резултати, Патрезе определи 185T като "Най-лошата кола която съм карал".

Завръщане в Брабам[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 Патрезе се върна в предишния си отбор Брабам заедно със сънародника си Елио де Анджелис, но отбора често се намира в средата на колоната. Отново последваха два сезона без победи, макар БМВ, които задвижват болидите на Брабам да са най-мощния двигател в колоната. Въпреки това Патрезе никога не е критикувал публично отбора, и получи доверието си в течение на спорта поради неговият професионализъм

Тимове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

С Бенетон, през 1985