1990 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Гран При на Сан Марино
Карта на пистата
Имола
Дължина писта 5.040 km
Обиколки 61
Състезание 307.440 km
Дата 13 май 1990
Време Слънчево, топло
Победител
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:30:55.478
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:23.220
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Алесандро Нанини
1:27.156 (60)

1990 Голяма награда на Сан Марино е 10-то за Голямата награда на Сан Марино и трети кръг от сезон 1990 във Формула 1, провежда се на 13 май 1990 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.

Репортаж[редактиране | edit source]

Това състезание е спечелено от пилота на Уилямс, Рикардо Патрезе за когото това е 3-та победа в неговата кариера и първа след ГП на ЮАР през 1983, както и за Уилямс. Той финишира на 5 секунди след втория Герхард Бергер от Макларън. Трети остана Алесандро Нанини със своя Бенетон.

Гран при на Сан Марино е истинското начало на сезона, въпреки че са се провели 2 старта преди Имола. Почти всички отбори са с нови или подобрени версии на свойте болиди. Тирел са със своя нов 019, конструиран от Харви Постелтуейд. Това е първият болид с висок нос с две части закрепени за предното крило, което ще се превърне в основна част за всеки болид във Формула 1 за в бъдеще. С новата кола Жан Алези се класира на 7-ма позиция, макар да изостава с около 2 секунди от пол ситера Сена. Бенетон също са с нов болид B190, което ще бъде на разположение за оставащите кръгове. За разлика от предсесора B190 e с обичайният въздухозаборник над кокпита на пилота. За съжаление старта не бе добре за новия болид след като Алесандро Нанини имаше контакт с пилота на Далара Андреа де Чезарис. Междувременно Пиерлуиджи Мартини от Минарди имаше ужасен удар с предпазната ограда. Той ще пропусне уикенда с напукана пета. Първите 3 редици са в отборен формат: Сена, Бергер, Патрезе, Тиери Бутсен, Найджъл Менсъл и Ален Прост. След това са Алези и Нелсън Пикет на 4-та редица, на 5-та са Нанини и Дерек Уорик който се класира успешно на 10-та позиция. Съотборникът му от Лотус, Мартин Донъли дели редицата си заедно с пилота на Лейтън Хаус, Маурисио Гужелмин.

Айртон Сена както обикновенно повежда колоната към първия завой. За съжаление, докато той водеше в средата на колоната, Иван Капели бе ударен от Сатору Накаджима като и двамата отпаднаха от състезанието. Причината те да се ударят, е че задната лява дясна гума на Найджъл Менсъл, който бе около 5 - 6-та позиция влезе в зоната за сигурност като изкара прах по трасето. Малко след това Мартин Донъли се завъртя на 180 градуса, без да имал контакт с никой от задминаващите пилоти. След този хаос Бутсен мина на втора позиция пред Бергер. Класирането не се променило до 3-та обиколка като Сена излезе от трасето със спучена джанта, което е рядък механически проблем за Макларън. Това даде шанс на белгиецът да поведе в състезанието в 4-та обиколка, с Бергер близко до него. След това са Патрезе, Менсъл , Прост, Алези, Нанини, Уорик, Ерик Бернард, Агури Сузуки, Филип Алио и Пикет. Причината Пикет да се свлече надолу до 12-та позиция, е контакта с Алези в битка за шеста позиция. В средата на колоната Паоло Барила имаше контакт с Оливие Груяр на шикана преди старт-финалната права. Барила е единственият пилот на Минарди след като Мартини имаше контузия, като Барила завършил 27-ми в квалификацията, но бе допуснат за участие, за да замени съотборника си. Бутсен продължи да води до 17-та обиколка където двигателят му изгърмя. Бергер излезе начело от атакуващия Патрезе, който пък е атакуван и от Найджъл Менсъл с задната част на болида започвайки да пуши слабо. Той изпревари италианеца въпреки малкия проблем за радост на феновете на Ферари. Британецът продължава да атакува макар инцидента му с затвореният с обиколка де Чезарис да е повлияло на темпото. Съотборникът му Прост също имаше проблем да затвори де Чезарис макар пилота на Далара успя да отвори вратата на французина лесно. По-късно той спря в бокса за смяна на гуми. На правата към завоя Вилньов Менсъл се завъртя при опита си да изпревари Бергер, което този път се отрази на двигателя и трябваше да отпадне няколко обиколки по-късно. С опасността премината Герхард продължи да води, преди Патрезе да го изпревари в началото на 50-та обиколка. Това даде шанс на италианецът да отвори разлика и за своята трета победа. Нанини и Прост пристигнаха заедно на 3-та и 4-та позиция. В зоната на точките са Пикет и Алези, а близо до зоната са двата Лотуса на Уорик и Донъли. От 2010 година насам рекорда на Патрезе от 98 състезания между които са и победите все още не е подобрено.


Класиране[редактиране | edit source]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 6 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 61 1:30:55.478 3 9
2 28 Flag of Austria.svg Герхард Бергер Макларън-Хонда 61 +5.117 2 6
3 19 Flag of Italy.svg Алесандро Нанини Бенетон-Форд 61 +6.240 9 4
4 1 Flag of France.svg Ален Прост Ферари 61 +6.843 6 3
5 20 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Бенетон-Форд 61 +53.112 8 2
6 4 Flag of France.svg Жан Алези Тирел-Форд 60 +1 Об. 7 1
7 11 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Лотус-Ламборгини 60 +1 Об. 10
8 12 Flag of the United Kingdom.svg Мартин Донели Лотус-Ламборгини 60 +1 Об. 11
9 26 Flag of France.svg Филип Алио Лижие-Форд 60 +1 Об. 16
10 25 Flag of Italy.svg Никола Ларини Лижие-Форд 59 +2 Об. 20
11 24 Flag of Italy.svg Паоло Барила Минарди-Форд 59 +2 Об. 26
12 36 Flag of Finland.svg Джей Джей Лехто Оникс-Форд 59 +2 Об. 25
13 29 Flag of France.svg Ерик Бернар Лола-Ламборгини 56 Съединител 13
Отп 14 Flag of France.svg Оливие Груяр Осела-Форд 52 Колело 22
Отп 2 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Ферари 38 Двигател 5
Отп 35 Flag of Switzerland.svg Грегор Фойтек Оникс-Джъд 35 Двигател 23
Отп 8 Flag of Italy.svg Стефано Модена Брабам-Джъд 31 Спирачки 14
Отп 22 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Далара-Форд 29 Колело 17
Отп 15 Flag of Brazil.svg Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Джъд 24 Електро 12
Отп 5 Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен Уилямс-Рено 17 Двигател 4
Отп 30 Flag of Japan.svg Агури Сузуки Лола-Ламборгини 17 Съединител 15
Отп 27 Flag of Brazil.svg Айртон Сена Макларън-Хонда 3 Колело 1
Отп 21 Flag of Italy.svg Емануеле Пиро Далара-Форд 2 Завъртане 21
Отп 16 Flag of Italy.svg Иван Капели Лейтън Хаус-Джъд 0 Сблъсък 18
Отп 3 Flag of Japan.svg Сатору Накаджима Тирел-Форд 0 Сблъсък 19
Отп 33 Flag of Brazil.svg Роберто Морено Еуро Брун-Джъд 0 Дросел 24
НСт 23 Flag of Italy.svg Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд Инцидент
НКв 10 Flag of Italy.svg Алекс Кафи Ероуз-Форд
НКв 9 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Ероуз-Форд
НКв 7 Flag of Australia.svg Дейвид Брабам Брабам-Джъд
DNPQ 31 Flag of Belgium.svg Бертран Гашо Колони-Субару
DNPQ 34 Flag of Italy.svg Клаудио Ланджес Еуро Брун-Джъд
DNPQ 39 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Лийф
DNPQ 17 Flag of Italy.svg Габриеле Таркини АГС-Форд
DNPQ 18 Flag of France.svg Яник Далмас АГС-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | edit source]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Brazil.svg Айртон Сена 13
2 Flag of France.svg Ален Прост 12
3 Flag of Austria.svg Герхард Бергер 12
4 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе 9
5 Flag of France.svg Жан Алези 7
6 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет 6
7 Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен 6
8 Flag of Italy.svg Алесандро Нанини 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Хонда 25
2 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Рено 15
3 Flag of Italy.svg Ферари 15
4 Flag of the United Kingdom.svg Бенетон-Форд 10
5 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 8
6 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Джъд 2

Източници[редактиране | edit source]

Предходно състезание:
1990 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1990
Следващо състезание:
1990 Монако

Предходно състезание:
1989
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1991