1990 Голяма награда на Сан Марино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гран При на Сан Марино
Imola 1981.jpg
Имола
Дължина писта 5.040 km.
Обиколки 61
Състезание 307.440 km.
Дата 13 май 1990
Време Слънчево, топло
Победител
Пилот
време
Рикардо Патрезе
1:30:55.478
Полпозишън
Пилот
време
Айртон Сена
1:23.220
Най-бърза обиколка
Пилот
време
Алесандро Нанини
1:27.156 (60)

1990 Голяма награда на Сан Марино е 10-то за Голямата награда на Сан Марино и трети кръг от сезон 1990 във Формула 1, провежда се на 13 май 1990 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.

Репортаж[редактиране | edit source]

Това състезание е спечелено от пилота на Уилямс, Рикардо Патрезе за когото това е 3-та победа в неговата кариера и първа след ГП на ЮАР през 1983, както и за Уилямс. Той финишира на 5 секунди след втория Герхард Бергер от Макларън. Трети остана Алесандро Нанини със своя Бенетон.

Гран при на Сан Марино е истинското начало на сезона, въпреки че са се провели 2 старта преди Имола. Почти всички отбори са с нови или подобрени версии на свойте болиди. Тирел са със своя нов 019, конструиран от Харви Постелтуейд. Това е първият болид с висок нос с две части закрепени за предното крило, което ще се превърне в основна част за всеки болид във Формула 1 за в бъдеще. С новата кола Жан Алези се класира на 7-ма позиция, макар да изостава с около 2 секунди от пол ситера Сена. Бенетон също са с нов болид B190, което ще бъде на разположение за оставащите кръгове. За разлика от предсесора B190 e с обичайният въздухозаборник над кокпита на пилота. За съжаление старта не бе добре за новия болид след като Алесандро Нанини имаше контакт с пилота на Далара Андреа де Чезарис. Междувременно Пиерлуиджи Мартини от Минарди имаше ужасен удар с предпазната ограда. Той ще пропусне уикенда с напукана пета. Първите 3 редици са в отборен формат: Сена, Бергер, Патрезе, Тиери Бутсен, Найджъл Менсъл и Ален Прост. След това са Алези и Нелсън Пикет на 4-та редица, на 5-та са Нанини и Дерек Уорик който се класира успешно на 10-та позиция. Съотборникът му от Лотус, Мартин Донъли дели редицата си заедно с пилота на Лейтън Хаус, Маурисио Гужелмин.

Айртон Сена както обикновенно повежда колоната към първия завой. За съжаление, докато той водеше в средата на колоната, Иван Капели бе ударен от Сатору Накаджима като и двамата отпаднаха от състезанието. Причината те да се ударят, е че задната лява дясна гума на Найджъл Менсъл, който бе около 5 - 6-та позиция влезе в зоната за сигурност като изкара прах по трасето. Малко след това Мартин Донъли се завъртя на 180 градуса, без да имал контакт с никой от задминаващите пилоти. След този хаос Бутсен мина на втора позиция пред Бергер. Класирането не се променило до 3-та обиколка като Сена излезе от трасето със спучена джанта, което е рядък механически проблем за Макларън. Това даде шанс на белгиецът да поведе в състезанието в 4-та обиколка, с Бергер близко до него. След това са Патрезе, Менсъл , Прост, Алези, Нанини, Уорик, Ерик Бернард, Агури Сузуки, Филип Алио и Пикет. Причината Пикет да се свлече надолу до 12-та позиция, е контакта с Алези в битка за шеста позиция. В средата на колоната Паоло Барила имаше контакт с Оливие Груяр на шикана преди старт-финалната права. Барила е единственият пилот на Минарди след като Мартини имаше контузия, като Барила завършил 27-ми в квалификацията, но бе допуснат за участие, за да замени съотборника си. Бутсен продължи да води до 17-та обиколка където двигателят му изгърмя. Бергер излезе начело от атакуващия Патрезе, който пък е атакуван и от Найджъл Менсъл с задната част на болида започвайки да пуши слабо. Той изпревари италианеца въпреки малкия проблем за радост на феновете на Ферари. Британецът продължава да атакува макар инцидента му с затвореният с обиколка де Чезарис да е повлияло на темпото. Съотборникът му Прост също имаше проблем да затвори де Чезарис макар пилота на Далара успя да отвори вратата на французина лесно. По-късно той спря в бокса за смяна на гуми. На правата към завоя Вилньов Менсъл се завъртя при опита си да изпревари Бергер, което този път се отрази на двигателя и трябваше да отпадне няколко обиколки по-късно. С опасността премината Герхард продължи да води, преди Патрезе да го изпревари в началото на 50-та обиколка. Това даде шанс на италианецът да отвори разлика и за своята трета победа. Нанини и Прост пристигнаха заедно на 3-та и 4-та позиция. В зоната на точките са Пикет и Алези, а близо до зоната са двата Лотуса на Уорик и Донъли. От 2010 година насам рекорда на Патрезе от 98 състезания между които са и победите все още не е подобрено.


Класиране[редактиране | edit source]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 6 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 61 1:30:55.478 3 9
2 28 Flag of Austria.svg Герхард Бергер Макларън-Хонда 61 +5.117 2 6
3 19 Flag of Italy.svg Алесандро Нанини Бенетон-Форд 61 +6.240 9 4
4 1 Flag of France.svg Ален Прост Ферари 61 +6.843 6 3
5 20 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет Бенетон-Форд 61 +53.112 8 2
6 4 Flag of France.svg Жан Алези Тирел-Форд 60 +1 Об. 7 1
7 11 Flag of the United Kingdom.svg Дерек Уорик Лотус-Ламборгини 60 +1 Об. 10
8 12 Flag of the United Kingdom.svg Мартин Донели Лотус-Ламборгини 60 +1 Об. 11
9 26 Flag of France.svg Филип Алио Лижие-Форд 60 +1 Об. 16
10 25 Flag of Italy.svg Никола Ларини Лижие-Форд 59 +2 Об. 20
11 24 Flag of Italy.svg Паоло Барила Минарди-Форд 59 +2 Об. 26
12 36 Flag of Finland.svg Джей Джей Лехто Оникс-Форд 59 +2 Об. 25
13 29 Flag of France.svg Ерик Бернар Лола-Ламборгини 56 Съединител 13
Отп 14 Flag of France.svg Оливие Груяр Осела-Форд 52 Колело 22
Отп 2 Flag of the United Kingdom.svg Найджъл Менсъл Ферари 38 Двигател 5
Отп 35 Flag of Switzerland.svg Грегор Фойтек Оникс-Джъд 35 Двигател 23
Отп 8 Flag of Italy.svg Стефано Модена Брабам-Джъд 31 Спирачки 14
Отп 22 Flag of Italy.svg Андреа де Чезарис Далара-Форд 29 Колело 17
Отп 15 Flag of Brazil.svg Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Джъд 24 Електро 12
Отп 5 Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен Уилямс-Рено 17 Двигател 4
Отп 30 Flag of Japan.svg Агури Сузуки Лола-Ламборгини 17 Съединител 15
Отп 27 Flag of Brazil.svg Айртон Сена Макларън-Хонда 3 Колело 1
Отп 21 Flag of Italy.svg Емануеле Пиро Далара-Форд 2 Завъртане 21
Отп 16 Flag of Italy.svg Иван Капели Лейтън Хаус-Джъд 0 Сблъсък 18
Отп 3 Flag of Japan.svg Сатору Накаджима Тирел-Форд 0 Сблъсък 19
Отп 33 Flag of Brazil.svg Роберто Морено Еуро Брун-Джъд 0 Дросел 24
НСт 23 Flag of Italy.svg Пиерлуиджи Мартини Минарди-Форд Инцидент
НКв 10 Flag of Italy.svg Алекс Кафи Ероуз-Форд
НКв 9 Flag of Italy.svg Микеле Алборето Ероуз-Форд
НКв 7 Flag of Australia.svg Дейвид Брабам Брабам-Джъд
DNPQ 31 Flag of Belgium.svg Бертран Гашо Колони-Субару
DNPQ 34 Flag of Italy.svg Клаудио Ланджес Еуро Брун-Джъд
DNPQ 39 Flag of Italy.svg Бруно Джакомели Лийф
DNPQ 17 Flag of Italy.svg Габриеле Таркини АГС-Форд
DNPQ 18 Flag of France.svg Яник Далмас АГС-Форд

Класиране след състезанието[редактиране | edit source]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Flag of Brazil.svg Айртон Сена 13
2 Flag of France.svg Ален Прост 12
3 Flag of Austria.svg Герхард Бергер 12
4 Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе 9
5 Flag of France.svg Жан Алези 7
6 Flag of Brazil.svg Нелсън Пикет 6
7 Flag of Belgium.svg Тиери Бутсен 6
8 Flag of Italy.svg Алесандро Нанини 4
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Flag of the United Kingdom.svg Макларън-Хонда 25
2 Flag of the United Kingdom.svg Уилямс-Рено 15
3 Flag of Italy.svg Ферари 15
4 Flag of the United Kingdom.svg Бенетон-Форд 10
5 Flag of the United Kingdom.svg Тирел-Форд 8
6 Flag of the United Kingdom.svg Брабам-Джъд 2

Източници[редактиране | edit source]

Предходно състезание:
1990 Бразилия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1990
Следващо състезание:
1990 Монако

Предходно състезание:
1989
Голяма награда на Сан Марино Следващо състезание:
1991