Микеле Алборето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микеле Алборето
Alboreto 1985-08-02.jpg
Националност Италия Италия
Роден 23 декември 1956
Милано, Италия
Починал 25 април 2001 (44)
Лаузитринг, Германия
Кариера във Формула 1
Активни години 1981-1994
Отбори Тирел
Ферари
Ларус
Ероуз
Футуърк
БМС Скудерия Италия
Минарди
Състезания 215 (194)
Шампион -
Победи 5
Подиуми 23
Точки 186,5
Първи позиции 2
НБО 5
Първи старт 1981 ГН Сан Марино
Първа победа 1982 ГН Лас Вегас
Последна победа 1985 ГН Германия
Последен старт 1994 ГН Австралия
Микеле Алборето в Общомедия

Микеле Алборето (на италиански: Michele Alboreto) е италиански автомобилен състезател, бивш пилот от Формула 1.

Роден в Милано, Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през 1976 в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“ , но без успехи. Преминава във Формула 3 през 1978 а през 1979 финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейският шампионат през 1980 където кара за „Ланчия“. През 1981 година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в Минарди (Minardi), които по това време се състезават във Формула 2 шампионата. същата година в партньорство с Рикардо Патрезе печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през 1981 Сан Марино, зад волана на Тирел.

В периода 1984-1988 год. се състезава за Ферари, като става първият италиански пилот в тима от много години. През 1984 година финишира 4-ти в Световният шампионат на Формула 1 , печели победа в Белгия и става един от претендентите за титла през 1985 тодина. Остава втори през сезон 1985 година, като шампион става Ален Прост с Макларън. През 1989 година се завръща в Тирел, следват няколко сезона в малки тимове преди да се откаже от кариера във Формула 1 през 1994 година. В периода при малките отбори има и подиум за Тирел в Мексико където завърши трети и последен подиум.

След като напуска Ф1 , през 1996 година се състезава в Инди 500 а през 1997 година печели 24-те часа на Льо Ман в екип със Стефан Йохансон и Том Кристенсен с кола „TWR“ Порше.

През 2001 година загива на тестове с болид Ауди R8 (Audi R8 Race Car) след като пука гума с висока скорост на пистата Евро Спийдуей в Източна Германия.

Източници[редактиране | edit source]