Формула 3

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Формула 3
Спорт Автомобилни спортове
Основан 1950
Брой отбори
(състезатели)

Формула 3 е клас с технически правила определяни от ФИА. За разлика от Ф1, при Ф3 може да има много шампионати организирани от местни федерации които използват тези правила. Ф3 исторически е категория стара колкото Ф1, правилата са създадени през 1950-та. Няма един единствен шампионат на Ф3, има редица шампионати които използват почти едни и същи правила.

История[редактиране | edit source]

В началото, през 1950-та година двигателите са били с обем ограничен до 500 к.см. които са идвали от мотоциклети. В тази си форма категорията е невероятно популярна, има десетки производители на шасита и още в първите си години пилоти като Стърлинг Мос биват забелязани именно от Ф3. Именно във Ф3 Джон Купър въвежда модата двигателя да бъде средно разположен зад пилота и неговите болиди доминират английските шампионати. 500 кубиковата ера свърша през 1964-та година, когато двигателите са заменени с 1.0 литрови карбураторни двигатели от сериини коли като Форд Англия. През тази ера шаситата са правени от легендарни отбори като Брабъм, Лотус, Текно и Марч. В периода от 1971-ва до 73-та, ФИА позволява използването на 1.6 литрови двигатели с ограничител на въздухопотока. Това е кратък период в историята на Ф3, и през 1974-та година ФИА въвежда съвременните правила където двигателя има обем от 2.0 литра, 4 цилиндъра, без принудително пълнене и разбира се ограничетел за въздуха. В тази ера много различни конструктури на шасита са побеждавали като Марч, Мартини, Рейнард и Ралт. От средата на 90-те години, италианската Далара доминира пазара на Ф3 болиди. До ден днешен продължават опитите на други конструктури да победят Далара.

Шасита[редактиране | edit source]

ФИА променя правилата на всеки 3 години, по този начин всяко шаси има т.нар. 3 годишен хомологационен цикъл. Въпреки че е отворена формула, повечето отбори предпочитат да закупят болида от някой от производителите отколкото сами да го създадат, но въпреки това повечето отбори внасят технически подобрения в него през повечето състезания. През последните години много конструктури се опитаха да нарушат господството на Далара, сред които компании като Лола, Ралт и SLC. Лола-Доум успяха да победят в италианския шампионат, а с Дани Уотс бяха постоянно един от претендентите за победа, но никога не бяха фаворите. Ралт също опитаха да се върнат на върха, като болида бе конструиран от българския инженер Николай Стаменов. Колата спечели Американския Ф3 шампионат, но в Британския поради липса на средства не успя да изкара дори цял сезон. SLC имаха също обещаващ първи сезон във Ф3 Евросерии, но Фабио Карбоне не успя да спечели състезание и интереса към болида им от отборите бе малък, все пак по-успешно бе представянето им в Германската Ф3 Купа, но и техния проект бе неуспешен. Бившия собственик на отбор от Ф1, Ги Лижие закупи компанията Мартини и също се опита да конкурира Далара в Германската Ф3 Купа, дори Нико Хюлкенберг бе пилот, но успехите далеч не са категорични. В момента освен Далара, единствено Доум в Япония и Мигал от Франция разполагат с болиди които отговарят на правилата за 2008-ма година, а Лола, Лижие и SLC за предишния период 2005-2007.

Двигатели[редактиране | edit source]

Изискването е двигателите да идват от сериен модел на компанията производител и да имат обем от 2.0 литра и 4 цилиндъра. Мерцедес доминират тази ниша в последните години, но Фолксваген навлиза от 2008-ма година във Ф3 Евросерии, докато Муген-Хонда са сериозен конкурент в Британската Ф3. Опел, Фиат и Тойота също произвеждат двигатели за Ф3. Като Фиат и Тойота са задължителния двигател за шампионатния клас в съответно Ф3 Италия и Ф3 Испания. Том'с Тойота през миналия сезон доминираха Японската Ф3 и спечелиха безапелационно състезанието в Макао, заради което много хора считат този двигател за най-добрия в момента, но политиката на Тойота е да не го продава на частни отбори и затова само заводския отбор Том'с може да се възползва от него.

Технологично развитие и пари[редактиране | edit source]

Почти всички отбори използват шасита Далара, но всички топ отбори разработват нови компоненти по механиката или аеродинамиката самостоятелно. Разликата между стандартния болид на Далара и такъв на топ отбор в края на хомологационния цикъл може да достигне 2 сек. Много от отборите използват софтуер за симулации и CFD софтуер за проектиране на нови части. Като цяло Ф3 се счита за умален вариант на Ф1, в който инженери, механици и пилоти се подготвят. Пилотите също като колегите си от Ф1 са натоварени с тест програми в които трябва да помагат за развитието на колата. Заради тези инвестиции бюджета нужен за участието на 1 пилот във Ф3 варира в големи граници. Пилот може да участва само за около 150-200 хил. евро в някой от по-слабите шампионати, но в по-силните като Ф3 Евросериите са нужни почти 1.5 млн. евро.

Скорост[редактиране | edit source]

Болида от Ф3 е малко по-бавен от болид от Световните Серии на Рено. Поради голямото значение на аеродинамиката, изпреварванията често са много трудно защото пилотите не могат да следват от близо друг болид, точно както във Ф1, а в много от завойте скоростта на Ф3 е съпоставима само със Ф1. Заради тези прилики с Ф1, стила на каране на болид от Ф3 е много близък и е считана като изключителна школа за подготовката на пилоти.

Специални Състезания[редактиране | edit source]

Специалните състезание са тези които не са само за участниците в даден шампионат, а са отворени за участници от всички Ф3 шампионати. Най-известното такова състезание е Международната Купа на ФИА в Макао, първото състезание е проведено през 1983-та година и е спечелено от Айртон Сена. Макао се счита за най-важното Ф3 състезание, на него се събират Ф3 пилоти от цял свят. Други такива състезания които се организират периодично са Гран При на По, което е и най-старото от този тип, както и Ф3 Мастърс което се провежда на пистите Зандворт или Золдер. Гран При на Монако също е имало периоди в които е събирало елита на Ф3, за последно това се случи през 2005-та година когато Люис Хамилтън победи съотборника си Адриан Сутил.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официални Страници[редактиране | edit source]

Европа
Скандинавия
Америка
Азия
Океания

Други[редактиране | edit source]