Световни серии на Рено

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Световни Серии на Рено
Спорт Автомобилни спортове
Основан 2005
Брой отбори
(състезатели)
13
Настоящ победител Flag of Portugal.svg Алваро Паренте (2007)
Официален уебсайт World Series by Renault

Световните серии на „Рено“ е шампионат, който има поредица от имена и собственици.

Води началото си от 1998 година под името Open Fortuna by Nissan и е организиран в Испания. Първият шампион е Марк Жене, а следващата година е покорен от младия Фернандо Алонсо. Участието на „Нисан“ продължава до 2004 година, когато Хейки Ковалайнен печели титлата.

От 2005 година насам Световните серии на „Нисан“ са обединени с „Формула Рено V6 Еврокупа“ - шампионат, създаден и организиран през 2003 година. Полученият резултат е Световните серии на „Рено“, като първият шампион е полският пилот Робърт Кубица за отбора на „Епсилон Еускади“.

Болид[редактиране | edit source]

В първите си години шасито в сериите е съпоставимо с Формула 3, шасито е конструирано от Колони, а двигателят е 2.0-литров мотор на „Нисан“. От 2002 година сериите получават нов облик, с който стават популярни - болидът е на Далара и е на ниво Формула 3000, а моторът вече е 3.0-литров. Сериите получават голямо медийно внимание в Испания, дори ФК „Барселона“ спонсорира шампиона Рикардо Зонта. След първия успешен сезон сериите вече атакуват Европа и повечето кръгове са извън Испания.

При поемането на контрола от „Рено“ колата е подновена с нов болид, конструиран от Далара, който има изключително ниво на аеродинамично притискане благодарение на използването на огромен дифюзър и т.нар. поли на пода на колата. По този начин колата се възползва максимално от граунд ефекта благодарение на технологии, които са забранени във Ф1. Двигателят от 2005 година е вече 3.5-литров мотор с мощност 425 к.с. Това поставя колата като представяне малко зад ГП2 болидите и пред Формула 3.

Шаси[редактиране | edit source]

За сезон 2008 в употреба влиза новата генерация на болида, отново конструиран от Далара, с аеродинамика, която максимално копира последните тенденции във Ф1. Колата отговаря на стандартите на ФИА за Ф1 краш-тестове, има карбонови спирачки и полуавтоматична скоростна кутия - всичко както в ГП2.

Двигател и трансмисия[редактиране | edit source]

Двигателя отново е V6 3.5-литров, но вече с мощност 500 к.с., и използва биоетанолово гориво Е85. Има нужда от преглед на всеки 4500 км. Електрониката е на Магнети Марели, след всяко състезание моторът се заключва от „Рено Спорт“ така, че колата да не може да бъде тествана, а преди всяко състезание чрез чоп се разпределя кой двигател при кой пилот да отиде с цел избягване на измами. Скоростната кутия е полуавтоматична, като предавките се задействат посредством хидравлична система. На волана на пилотите има и т.нар. Push 2 Pass бутон, чрез който двигателят получава допълнителни 300 оборота, а пилотът има 1 минута, за да го използва при всяко състезание.

Състезателен уикенд[редактиране | edit source]

Състезанията се провеждат на писти, които отговарят на Ф1 стандартите, много от тях се използват през настоящите сезони от Ф1. Единствено на състезанието в Монако Световните серии на „Рено“ са поддържаща формула на Ф1 заедно с ГП2. През останалите уикенди участват заедно с Льо Ман сериите или те самите са основното събитие. През т.нар. Рено Уикенди наред със състезанията се правят и демонстрации от отбора на „Рено Ф1“, има кръг от Формула Рено Еврокупа, кръг от Меган Трофи Еврокупа, Клио Купа и парад на исторически автомобили и други състезания.

Обикновено билетите са безплатни и всеки желаещ може да си принтира билета за желаното от него състезание на www.worldseriesbyrenault.com. Често на състезанията се събират над 100 хил. души.

Състезателен формат[редактиране | edit source]

Провеждат се 2 състезания, като преди това има квалификация, в която пилотите са разделени в 2 групи. Пред квалификациите има задължителна 2 часа тренировка, а на някои състезания в четвъртък има и 2 двучасови тест сесии.

Квалификации[редактиране | edit source]

26 болида на 13 отбора са допуснати от организаторите да участват, разделени на групи по 13 пилота. Всяка група има 20-минутна квалификационна сесия. Първите 6 от 2-те групи продължават в 15-минутна квалификационна сесия, наречена Супер Пол.

Състезания[редактиране | edit source]

Стартовата решетка в първото състезание е направена, като са обърнати местата на първите 8 от Супер Пол сесията, а местата на останалите 4 в Супер Пол сесията се запазват, както и местата на останалите пилоти.

Стартовата решетка във второто състезание е направена, като първите 8 са тези, които са се класирали в топ 8 в Супер Пол сесията, а останалите места са заети според класирането в първото състезание.

Точкова система[редактиране | edit source]

Първите трима в Супер Пол сесията получават съответно 4, 2 и 1 точки

В първото състезание първите 10 взимат точки по реда: 12, 10, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Във второто състезание първите 10 взимат точки по реда: 15, 12, 10, 8, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Отбори[редактиране | edit source]

Отборите се избират на всеки 3 години от „Рено“. През периода 2005-2007 г. са общо 15 отбора и 30 пилота, от 2008 до 2010 г. ще са 13 отбора и 26 пилота. За новия период са запазени 13 от старите отбори, като само „ДжиДи Рейсинг“ и „Юроинтернешънъл“ отпадат.

Скорост[редактиране | edit source]

Скоростта на болидите е с около 2 до 3 секунди по-бавна от тази на ГП2. Целта на шампионата е да бъде алтернатива на ГП2 сериите, като предлага подобна техника, но на по-ниска цена. Бюджетът за сезон на 1 пилот в ГП2 започва от 1,5 млн. евро, докато в Световните серии на „Рено“ около 900 хил. евро са достатъчни.

ТВ отразяване[редактиране | edit source]

„Рено Спорт“ залага на местното отразяване, така че сериите се отразяват от местни канали в повечето западноевропейски страни, но често състезанията може да се наблюдават на запис на сайта на сериите.

Резултатите може да се следят пряко на адрес http://intranetwsr.alkamelsystems.com/live.html.

Външни препратки[редактиране | edit source]