Айртон Сена
 |
|
Националност  Бразилия |
|
| Роден | 21 март 1960 Сао Пауло, Бразилия |
|---|---|
| Починал | 1 май 1994 Имола, Италия |
| Кариера във Формула 1 | |
| Активни години | 1984 - 1994 |
| Отбори | Толеман Лотус Макларън Уилямс |
| Състезания | 162 |
| Шампион | 3 - 1988 , 1990 , 1991 |
| Победи | 41 |
| Общо места на подиума | 80 |
| Общо точки | 610 |
| Първи позиции | 65 |
| Най-бързи обиколки | 19 |
| Първи старт | 1984 ГН Бразилия |
| Първа победа | 1985 ГН Португалия |
| Последна победа | 1993 ГН Австралия |
| Последен старт | 1994 ГН Сан Марино |
Айртон Сена да Силва (на португалски: Ayrton Senna da Silva) е пилот от Формула 1, носител на три световни титли, един от най-добрите пилоти в историята на Формула 1. Загива на 1 май 1994 в Голямата награда на Сан Марино (на пистата Имола) след удар в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 240 км/ч.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 21 март 1960 в Сао Пауло, Бразилия. Като малък Айртон има проблеми с координацията и този факт подтиква баща му да му даде карт с мощност от 1 к.с., когато Сена е 4-годишен. Тъй като по закон не може да участва в състезания по картинг, докато не навърши 13, печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981.
През зимата на 1980 г. напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания, и до август 1981 г. вече участва в два шампионата — Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Освен това възприема моминското име на майка си, Сена, тъй като да Силва е много разпространено в Бразилия, а Сена да Силва твърде дълго за изписване. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но тази му идея се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове.
През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983 г. се състезава в британската Формула 3 и от 21 състезания, Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла.
Стилът на каране на Сена е безкомпромисен, граничещ с опасен. Според много анализатори, включително от „Би Би Си“, Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1. [1]
В личния си живот Сена е религиозен, харизматичен. [1]
Айртон Сена е избран за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена от 217 бивши и настоящи състезатели във Формула 1. Анкетата е проведена от британското списание „Autosport” през 2009 г. В сайта на класацията (http://f1greatestdrivers.autosport.com/?driver=1) фигурират имената на първите 40 пилоти. (източници: WikipediA - Ayrton Senna ; Autosport.com ).
[редактиране] Формула 1
[редактиране] Толеман
[редактиране] 1984
Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Толеман. През първия си сезон той заема 9-то място в генералното класиране.
В края на сезона Сена напуска Толеман след една година от тригодишния му договор с отбора и отива в Лотус. [1]
[редактиране] Лотус
[редактиране] 1985
През 1985 г. е пилот на Лотус, с който взема 7 първи позиции и 2 победи — в Португалия и Белгия.
Първата победа с Лотус печели във второто състезание за тях. [1]
[редактиране] 1986
През 1986 г. има 8 първи позиции и две спечелени състезания — в Испания и САЩ.
[редактиране] 1987
През 1987 г. достига до 3-то място в генералното класиране, но вече води преговори за преминаването си в Макларън-Хонда през следващия сезон.
[редактиране] Макларън
[редактиране] 1988
Там съотборник му е световният шампион Ален Прост, с когото още от началото не са в добри отношения. Въпреки това Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1.
[редактиране] 1989
Кулминацията на неразбирателството с френския му съотборник идва през 1989 г. в Япония, на пистата Сузука. За да спечели титлата, Сена трябва да вземе победи в последните две състезания. Въпреки че стартира от първа позиция, Ален Прост успява да го изпревари на първия завой след старта, но Сена атакува шест обиколки преди края на състезанието. Болидите на двамата пилоти се изравняват, но Прост не отстъпва при влизане в шикана (комбинацията от последните два завоя в обиколката на пистата), което довежда до сблъсъка им и излизането им извън състезателното трасе. Прост спира, но маршалите избутват колата на Сена обратно на пистата и той продължава състезанието и скоро след това си връща лидерската позиция от Алесандро Нанини. По-късно обаче е дисквалифициран заради завръщане на пистата, но на място различно от това, на което я е напуснал и благодарение на това Ален Прост става световен шампион за трети път. За сезон 1990 французинът подписва договор с Ферари.
[редактиране] 1990
След 14 състезания на следващата година Сена има 6 победи срещу 5 за Прост. В Голямата награда на Япония Айртон е по-бърз на квалификациите, но това му отрежда да стартира от дясната, по-мръсна част на писта, което дава предимство на Прост, заел втората позиция. След като Сена води разгорещени спорове, се взема решение стартовата решетка да бъде променена, но впоследствие тази договорка се анулира и малко преди началото бразилецът е бесен. Стига дори дотам, че отправя открити заплахи срещу Прост, че дори да бъде атакуван в първия завой, няма да отстъпи позицията си на пистата. На старта Ален наистина е по-бърз, но не достатъчно, за да го изпревари преди първия завой, Сена е с половин дължина на автомобила си по-назад и вдясно от него, и на първия завой двата болида се сблъскват, което означава край на надпреварата за пилотите и втора световна титла за Айртон. Катастрофата е причинена от Сена[1].
[редактиране] 1991
През 1991 г. успява да спечели 7 състезания и третата си световна титла. Спечелвайки титлата в предпоследното състезание в Япония, в последния завой на натпреварата, той подарява победата, на съотборника си Герхард Бергер, като благодарност за подкрепата която получава през целия сезон.
[редактиране] 1992
През 1992 г. обаче Макларън Хонда е изместен от лидерското място в световния шампионат от Уилямс Рено и Сена успява да стигне само до четвъртото място в крайното класиране, а британецът Найджъл Менсъл печели титлата доста преди края на сезона. Спечелва 3 победи - Монако, Унгария и Италия.
[редактиране] 1993
През 1993 г. Сена постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание отделно по 1 млн. долара. Сена продължава успешното си представяне на Голяма награда на Монако, като печели рекордна шеста победа. Последният кръг от шампионата е на пистата Аделаида, където той взема и първа позиция на старта, и победа. Шампион е Ален Прост с Уилямс. Последното му състезание за Макларън ги прави най-успешния отбор с актив от 104 победи, но Сена вече търси нов екип и се договаря за преместване в Уилямс.
По това време Сена е безспорният „Крал на Формула 1“. [1]
[редактиране] Уилямс
[редактиране] 1994
Въпреки че автомобилът на Уилямс в началото на 1994 г. е далеч от перфектният състезателен болид, теза, която Айртон многократно споделя със своите най-близки хора, в това число и с бившия си съотборник Герхард Бергер, той взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия. Сена води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B получава повреда, не променя посоката си на движение на влизане в завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена край него. Айртон получава сериозна мозъчна травма, изпада в кома, а няколко часа по-късно, след като е установено, че липсва мозъчна дейност, семейството му разрешава да бъдат спрени животоподържащите системи. Информацията за обстоятелствата около смъртта му е много бедна, но въпреки това безспорен факт е, че причината за смъртта на пилота е фаталната рана в областта на дясната вежда причинена от пробилият каската носач от предното окачване, счупен следствие на сблъсъка с бетонната стена. Причината за повредата довела до невъзможността на автомобила да завие преди фаталния сблъсък и до днес е спорна. В последното си състезание Сена е взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия предишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер. Някои хора и до днес смятат че катастрофата е умишлена и легендания „Айртон Сена“ е бил убит.[източник?]
[редактиране] Рекорди
Айртон Сена държи следните рекорди във Формула 1:
| Рекорд | |
|---|---|
| Най-много последователни полпозиции | 8 (1988 Голяма награда на Испания–1989 Голяма награда на САЩ) |
| Най-много полпозиции в същото Гран При | 8 Гран При на Сан Марино (1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1994) наравно с Михаел Шумахер, който има спечелени 8 полпозиции на Гран При на Японя. |
| Най-много последователни стартове от първия ред | 24 (1988 Гран При на Германия–1989 Гран При на Австралия) |
| Най-много състезания, в които води през цялото състезания | 19 |
| Най-млад пилот с „Голям шлем“ (полпозишън, победа, най-бърза обиколка и води цялото състезание) | 25 години, 10 дни (1985 Гран При на Португалия) |
| Най-млад троен световен шампион | 31 години, 227 дни (1988, 1990, 1991) |
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ а б в г д е ((en)) Andrew Benson. Senna remembered. // BBC Sport. „Би Би Си“, 1 май 2009. Посетен на 29 октомври 2011.
|
|||||||||||||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ayrton Senna“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
