Ален Прост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ален Прост
Alain Prost 2009 MEDEF cropped.jpg
Националност Flag of France.svg Франция
Роден 24 февруари 1955
Лорет, Франция
Кариера във Формула 1
Активни години 19801991
1993
Отбори Макларън
Рено
Уилямс
Ферари
Състезания 202
Шампион 4 -
1985 , 1986 , 1989 , 1993
Победи 51
Подиуми 106
Точки 768.5
Първи позиции 33
НБО 41
Първи старт 1980 ГН Аржентина
Първа победа 1981 ГН Франция
Последна победа 1993 ГН Германия
Последен старт 1993 ГН Австралия

Ален Мари Паскал Прост (на френски: Alain Marie Pascal Prost)е бивш френски пилот и собственик на бившия отбор от Формула 1 - Прост Гран При.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 24 февруари 1955 в град Сент Шамон, близо до Сент Етиен, Франция. Изключителен пилот, с хладък ум и невероятно бърз на пистата.

Роден в семейство на дърводелец, Ален още от малък започва да учи занаята — мебеларство. Преподавателите му от училище го охарактеризират като интилигентен и буден младеж, но доста своенравен и буен. В младежките си години цел номер едно пред Ален е да стане футболист. Разбира се поради тази причина той заделя много повече време за стадиона, отколкото за уроци и помощ у дома.

Ален по време на старта за Голямата награда на САЩ, 1991 година.

С времето тази страст избледнява, въпреки участието си като аматьор в долните дивизии на Френското футболно първенство. Футбола остава за Ален хоби за цял живот.

Негова страст вече е друг спорт, много по опасен, много по динамичен и запленяващ — Автомобилните спортове вече са цел №1.

През 1973 участва в шампионата по картинг, като става шампион на Франция и Световен шампион.

На 20 години Ален Прост прави тестове на пистата „Пол Рикар“ във Франция пред жури, чийто председател е самия Кен Тирел. Младия французин поставя рекорд за скорост на пистата и привлича погледите на мениджърите. От тук започва яркия му път във Формула 1.

През 1976 година участва във Формула „Рено“ с кола „Бугати“. Същата година става шампион.

Формула 1[редактиране | edit source]

Макларън: 1980[редактиране | edit source]

1980[редактиране | edit source]

През 1980 година дебютира във Формула 1 в Аржентина като пилот на Макларън заедно с опитния пилот Джон Уотсън. На трасето в Буенос Айрес, той завърши 6-ти като записва първите си точки още в първото състезание. Още четири последваха в Интерлагос, Брандс Хеч, и Зандвоорт. Прост завърши на 15-та позиция при пилотите, с 5 точки колкото има Емерсон Фитипалди. Въпреки доброто му начало на кариерата му във Формула 1, французина имаше много инциденти включително и в Киалами където си счупи китката си и в Уоткинс Глен като губейки съзнание по време на квалификациите. Макар че има още две години в контракта му с британския тим Ален реши да напусне отбора в посока Рено, поради многото инциденти в които участвал обвинявайки Макларън за това.

Рено: 1981-83[редактиране | edit source]

Болидът RE40

1981[редактиране | edit source]

Прост се присъедени във френския тим заедно с Рене Арну за 1981. Найджъл Роебук - писател който се занимава с моторспорт, разказвал отношението между двамата не бе добро в началото на сезона, като Прост чувствително е по-бърз от своя опитен съотборник. Ален не завърши първите две състезания в Лонг Бийч и Жакарепагуа, поради инциденти с Андреа де Чезарис и Дидие Пирони. Последва 3-та позиция в Буенос Айрес, след което още четири отпадания преди да постигне първата си победа в Дижон, финиширайки две секунди пред бившия си съотборник Джон Уотсън. Последва 2-ра позиция в Хокенхаймринг и още две победи в Зандвоорт и Монца и 2-ра позиция в Лас Вегас за да завърши на 5-та позиция при пилотите с 34-точки.

1982[редактиране | edit source]

Прост спечели първите две състезания за сезон 1982 в Южна Африка и в Бразилия като последното, бе след като Нелсън Пикет и Кеке Розберг бяха дисквалифицирани след състезанието. Той финишира в точките още четири пъти, но без победа. Макар седемтте отпадания през сезона Ален се оказва предентент за титлата заедно с още трима пилоти, но завърши четвърти с девет точки по-малко. Отношенията между него и Рене Арну още повече се влошиха след ГП на Франция. Също така отношениията с медиите също не бяха добри като разказва че през 1981 журналистите писали добри неща към него а в следващата година бе определен като „лошото момче“.

1983[редактиране | edit source]

С напускането на Арну в посока Ферари, американеца Еди Чийвър бе новия съотборник на Прост. Французина поситгна още четири пол-позишъна по време на сезона включително и победи в Пол Рикар, Спа, Силвърстоун и Йостерейхринг. Прост финишира втори при пилотите на две точки от шампиона Нелсън Пикет който заедно с Брабам бяха пред всички останали. Прост се оказа изкупителната жертва от самия френски тим за това че не спечели титлата. Самия Ален бе освободен от тима само два дни след последното състезание. Той реши да се върне при Макларън за 1984 като заедно със семейството си се премести да живее в Швейцария.

Макларън: 1984-89[редактиране | edit source]

През 1985 с „Макларън МР4“

Печели вицешампионска титла през 1988 година, шампион е Аертон Сена.

1984[редактиране | edit source]

1985[редактиране | edit source]

1985 година става за първи път Световен шампион с Макларън.

1986[редактиране | edit source]

1986 отново печели титлата.

1987[редактиране | edit source]

1988[редактиране | edit source]

1988 и 1989 година са съекипници в Макларън с друга легенда във Формула 1Аертон Сена. Целия сезон е радост за всички фенове, защото борбата между двамата пилоти на пистата е невероятно жестока и оспорвана, неповтаряна до днешни дни.

1989[редактиране | edit source]

Прост става шампион отново, за трети път, през 1989 година, след края на сезона напуска тима на Макларън, където е спечелил три световни титли.

Ферари[редактиране | edit source]

1990[редактиране | edit source]

Прост в Монако 1991

Тук има 31 старта за периода 19901991 година.Печели Гран При Великобритания 1990 година.

1991[редактиране | edit source]

Най-злочеста за Ален обаче е 1992 година. След конфликт с шефовете на тима, Прост бива изгонен от Ферари и пропуска целия сезон.

Уилямс[редактиране | edit source]

1993[редактиране | edit source]

През 1993 година печели четвърта световната титла с екипа на Уилямс-Рено, след което напуска Формула 1.

Прост[редактиране | edit source]

През 1998 година закупува тима от Формула 1 — „Лижие“ и създава свой собствен тим — „Прост Гран При“. Неговия опит да създаде чисто френски тим, с двигатели — Пежо, гуми Мишлен, френски пилоти — Жан Алези и Оливие Панис е неуспешен и през 2001 година тима фалира поради финансови дългове.

В момента се състезава в Andros Trophee с Dacia Duster

Вижте също[редактиране | edit source]