Алберто Аскари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберто Аскари
Националност Италия Италия
Роден 13 юли 1918
Милано, Италия
Починал 26 май 1955 (36)
Монца, Италия
Кариера във Формула 1
Активни години 1950-1955
Отбори Ферари
Мазерати
Ланчия
Състезания 33 (32)
Шампион 2 - 1952, 1953
Победи 13
Подиуми 17
Точки 107.64
Първи позиции 14
НБО 12
Първи старт 1950 ГН Монако
Първа победа 1951 ГН Германия
Последна победа 1953 ГН Швейцария
Последен старт 1955 ГН Монако

Алберто Аскари (на италиански: Alberto Ascari) e бивш пилот от Формула 1. Двукратен Световен шампион от Формула 1.

Роден на 13 юли 1918 година в Милано, Италия, в семейството на знаменития пилот от 20-те години Антонио Аскари. Загива на пистата Монца, Италия на 26 май 1955 година.

Ранни години[редактиране | edit source]

Още от най ранна възраст се запалва по автомобилните спортове и дори след смъртта на баща му на 26 юли 1925 г., прекарва повечето време в авто-работилниците и около автомобилите отколкото в училище. За първи път в официалните протоколи за състезания с мотоциклети попада на 18 годишна възраст. На 20 години се състезава в 500 кубиковия клас в тима на “Бианки”. През 1940 година взима участие и автомобилно състезание , като най-доброто му класиране е 9-то място в Триполи, зад волана на “Мазерати-1500”.

Втората световна война забавя кариерата на Аскари, но след края ѝ той окончателно се разделя с мото-гонките и се ориентира към авто-спорта. Заема 2-ро място през 1947 година зад волана на “Чизиталия-046” и скоро получава покана да се състезава в Гран При на Италия. В дебюта си се класира пети с “Мазерати”. Тогава Алберто се запознава с Луиджи Виллорези, който му помага да попадне в основния тим на “Мазерати”. Първото му състезание е на 28 септември 1947 година в Модена, където печели и първата си победа със своето “Мазерати-Спорт 2000”. През юни 1948 година в Гранд При на Сан Ремо е обявен за първи пилот на тима. Това се случва след като само за два месеца прави фурор в автомобилния спорт, печелейки – Гран При на Пескара, класира се втори в Гран При на Англия и трети в Гран При на Франция с болида ("Мазерати-4С1-Т48). По настояване на своя приятел - опитния пилот Феличе Бонето, през 1949 година, той напуска “Мазерати” и сключва договор със стария семеен приятел на фамилия Аскари – Енцо Ферари. Същата година, под вещото ръководство на легендарния "Коммендаторе" ярко изгрява неговият необикновен талант на пилот. Ферари 125 F1 е болидът, с който печели Гран При на Швейцария и Гран При на Европа на пистата в Монца, става трети в Белгия с новата модификация на болида "Ферари-166F2".

Формула 1[редактиране | edit source]

През 1950 година стартира първия шампионат във Формула 1, по улиците на Монте Карло. По тогавашния вид на стартовата решетка, пилотите са наредени шахматно, като на първа редица са три болида, на втора – два, отново три, два и т.н. От първа позиция стартира Хуан Мануел Фанджо със своята Алфа Ромео, следван от втория болид на Алфа с пилот Нино Фарина, трети е Хосе Фройлан Гонсалес със “Мазерати”. Аскари е на седма позиция със своето “Ферари”. Следва един от най-страшните стартове във Формула 1, подобен на този в Белгия през 1998 година. На старта отпадат 10 от всичките 19 болида. Аскари завършва втори, на обиколка зад победителя Фанджо. Следва Гран При на САЩ, където не взима участие, отпада в Шведското Гран При на пистата в Бремгартен поради повреда в маслената помпа, става пети на Спа в Гран При на Белгия. Поради повреда в двигателя “Ferrari 4.5 V12” отпада в Гран При на Италия на пистата в Монца, и не стартира в Гран При на Франция, където е заместен от Питър Уайтхийт. Със набраните 11 точки се класира на пето място а шампион става Нино Фарина. 1951 година се представя много добре завършвайки на 6 точки от шампиона Фанджо. Завършва втори на старта в Реймс-Гран При на Франция, печели в Германия и Италия и остава четвърти в Испания. Най-високи резултати показва през 1952 и 1953 година когато става Световен шампион от Формула 1. С “Ферари 500” печели 11 от 14 Гран При, като взима 9 поредни победи, печели 11 Пол Позишъна и също толкова НБО. Важно е да се направи уточнението че заедно със шампионата във Формула 1 , участва още в няколко съревнования. Печели 12 победи в по-малки серии, печели “1000-те километра на Нюрбургринг", със Ферари и с партньор – Нино Фарина, участва във Рали “Сестриере” с Ланчия-Аурелия. През 1954 година напуска Ферари и сключва договор с “Ланчия”. Целия сезон 1954 е пълен провал като следват авария след авария, като завършва на 25-та позицияс с набрани 1,1 точки в Световния Шампионат.

Трагедията[редактиране | edit source]

В началото на сезон 1955-та в Гранд При на Аржентина се класира втори в квалификацията. Удря се в оградата в 21-та обиколка и отпада. Следва Гранд При на Монако, на 22 май 1955 година. Отново е втори на старта и отново след Хуан Мануел Фанджо. Стартира добре в дългото 100 обиколки състезание. В 80-тата обиколка , на излизане от тунела излита от пистата и болида се озовава в морето. Все пак Алберто се отървава със сътресение на мозъка, счупен нос и шок от преживяното. На 26 май 1955 година, едва въстановил се от страшната катастрофа на пистата в Монако, Алберто тръгва към Монца където Скудерия Ферари тества новия си болид. На този болид след седмица той трябва да се състезава заедно с Юдженио Кастелоти в състезанието “Супер кортемаджоре”. Края на един път Въпреки че никога преди не е карал на дата 26 (деня в който загива баща му), не устоява на изкушението да пробва чудесната машина и сяда зад волана. Махайки весело с ръка на присъстващите , Алберто излиза на пистата. Когато напуска бокса, механиците споменават за страховете му свързани с тази дата и изказват учудването си че е решил да кара в този ден! В бокса обаче Аскари така и не се завръща! Преобърната машина я откриват на завоя “Curva del Vialone” , там където днес се намира S-образния завой , носещ неговото име. Алберто вече бил мъртъв. Така и не се установява причината за инцидента.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]