Жак Вилньов
| Националност |
|
| Роден | 9 април 1971 Сен-Жан-сюр Ришельо, Канада |
|---|---|
| Кариера във Формула 1 | |
| Активни години | 1996-2006 |
| Отбори | Уилямс БАР Рено Заубер БМВ Заубер |
| Състезания | 165 |
| Шампион | 1 (1997) |
| Победи | 11 |
| Общо места на подиума | 23 |
| Общо точки | 235 |
| Първи позиции | 13 |
| Най-бързи обиколки | 9 |
| Първи старт | 1996 ГН Австралия |
| Първа победа | 1996 ГН Европа |
| Последна победа | 1997 ГН Люксембург |
| Последен старт | 2006 ГН Германия |
Жак Вилньов (на френски: Jacques Joseph Charles Villeneuve) е бивш пилот от Формула 1, световен шампион за 1997 г. Роден е в Сен-Жан-сюр Ришельо, областта Квебек, Канада на 9 април 1971 г. Син е на известния пилот от миналото Жил Вилньов, загинал по време на тренировките за Гран При на Белгия на пистата Золдер през 1982 г. През сезон 2005 кара за швейцарския тим Заубер. Живее в Монако. Сгоден е за Ели Грийн, която пък от своя страна има успешна кариера като балерина.
Съдържание |
[редактиране] Състезателна дейност
Въпреки фаталния инцидент на баща си, Жак скоро тръгва по неговия път и през 1985 г. прави първите си стъпки в картинга на пистата Имола в карт с мощност от 100 к.с. Този първи опит дава ясни индикации, че Жак е наследил много от именития си баща.
- 1988 — прави дебют в италианската Алфа Туринг Къп
- 1989 – 1991 — се състезава във Формула 3 в Италия
- 1992 — премества се във Формула 3 в Япония заедно с Крейг Полок, който поема ролята на негов мениджър; там взема 3 победи, а междувременно кара и във Формула Атлантик в Квебек
- 1993 — участва отново във Формула Атлантик, завоюва 5 победи и е обявен за новобранец на годината
- 1994 — първия му сезон в Индикар, по време на който печели 2-ро място на легендарното състезание Инди 500, а също взема и победа; обявен е за новобранец на годината
- 1995 — става най-младия шампион на Индикар с общ актив от 4 победи като една от тях е на Инди 500
[редактиране] Формула 1
[редактиране] Уилямс
[редактиране] 1996
Дебютът му във Формула 1 е в Гран При на Австралия през 1996 с отбора на Уилямс. В края на сезона е вицешампион с 4 победи.
[редактиране] 1997
През 1997 той печели шампионската титла в оспорвана борба с германския пилот Михаел Шумахер, която се разрешава в последния старт на пистата Херес. Немският пилот удря Вилньов, докато той прави опит да го изпревари, но отпадналият е Шумахер, а Жак продължава, за да финишира 3-ти и да спечели шампионата.
[редактиране] 1998
През 1998 настъпват някои сериозни промени в отбора, а една от тях е оттеглянето на френския доставчик на двигатели Рено, което довежда до сериозни проблеми в Уилямс и резултатът е слабото представяне на двамата пилоти. Единственото по-сериозно постижение на Жак през тази година е 4-тото му място в Сан Марино.
[редактиране] БАР
[редактиране] 1999
1999 г. донася промяна, тъй като Вилньов се мести в отбора, създаден от мениджъра му Крейг Полок — БАР или Бритиш Американ Рейсинг. Първият сезон на тима обаче се оказва разочароващ, тъй като изграденият с толкова солидни средства и многообещаващ екип не печели нито една точка.
[редактиране] 2000
През 2000 г. най-после идват първите резултати, но развитието на болида далеч не е според очакваното и с БАР Жак така и не успява да се завърне на челото на колоната, където феновете му са свикнали да го виждат.
[редактиране] 2001
[редактиране] 2002
[редактиране] 2003
С идването на Дейвид Ричардс, който заменя Полок на шефското място, атмосферата в отбора вече не е същата за Вилньов и в края на сезон 2003 той напуска Формула 1 като дори не взема участие в последния старт от годината — Гран При на Япония на пистата Сузука. През 2004 г. Жак не се състезава, но не спира да търси начини, за да се върне във Формула 1.
[редактиране] Рено
Усилията му дават резултат и той заема мястото на Ярно Трули в Рено като съотборник на Фернандо Алонсо. Въпреки дадения му шанс обаче, той не успявя да спечели точки, които са така необходими на френския отбор в пряката му борба за 2-то място в шампионата с БАР.
[редактиране] Заубер
Подписан е две-годишен договор между канадеца и отбора на Заубер. През първата година най-добрият му резултат е четвъртото място в Гран При на Сан Марино, но все пак той успява да вземе, макар и малка, преднина пред младия си съотборник Фелипе Маса. Отборът на Заубер обаче е продаден и негов собственик става БМВ. Мястото на Вилньов е несигурно, но все пак новите собственици решават да го оставят да кара за отбора до изтичане на договора му. Така през сезон 2006 Жак има за съотборник Ник Хайдфелд. Последното състезание в кариерата на Вилньов се оказва Гран при на Германия, когато канадецът катастрофира. За следващия старт в Унгария е обявено, че на негово място ще кара тест пилота на тима Роберт Кубица.
Това може би е окончателния край на кариерата на Жак Вилньов във Формула 1, но неговото име се спряга относно участие в американските серии НАСКАР, където в момента се състезава и друг бивш пилот от Формула 1 - Хуан Пабло Монтоя.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||