1975 Голяма награда на Австрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Австрия
Карта на пистата
Йостерайхринг
Дължина писта5,911 km
Обиколки29
Състезание171.427 km
Дата17 август 1975
ВремеСилен дъжд
Победител
Пилот
– време
Виторио Брамбила
0:57:56.69
Полпозишън
Пилот
– време
Ники Лауда
1:34.85
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Виторио Брамбила
1:53.90
1975 Голяма награда на Австрия в Общомедия

1975 Голяма награда на Австрия е 7-о за Голямата награда на Австрия и девети кръг от сезон 1975 във Формула 1, провежда се на 17 август 1975 година на пистата Йостерайхринг близо до Шпийлберг, Австрия.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Съртис се върна в колоната с Джон Уотсън, чието място в Лотус е взето от Брайън Хентън, докато БРМ също се върнаха чрез Боб Еванс вече с подобрен двигател. Шадоу са отново със задвижвания от двигател Матра болид DN7 за Жан-Пиер Жарие, макар че французина има на разположение и задвижвания с Косуърт, DN5 като резерва. Швейцарецът Жо Вонлантен е поредния състезател, който зае второ пилотско място в отбора на Уилямс.

Отборът на Хил приветства отново Ролф Щомелен, който се върна от контузията причинена от тежкия инцидент в Монжуик, замествайки Алън Джоунс чийто договор с тима изтече. Хескет оставиха новия 308C в базата си в Англия, но са с трима пилоти. Заедно с Джеймс Хънт и Харалд Ертъл е нает и американеца Брет Лънгър, носейки със себе си опит от състезанията в европейската Формула 5000. Промени настъпиха и при отбора на Инсайн, като Роелоф Вундеринк е отново повикан на мястото на Гейс ван Ленеп, а също така назначавайки Крис Еймън да кара втория болид.

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Сесиите започнаха със слънчево време но към петък следобед, температурите спаднаха и в събота времето е студено и мрачно, след снощния дъжд. Ники Лауда който е решителен да спечели домашното си състезание и както и се очакваше той доминира квалификациите към седмата си пол-позиция, въпреки че Хънт е на десета от времето на австриеца. Емерсон Фитипалди се класира трети пред видимо във форма германец, Ханс-Йоахим Щук с Марч. Клей Регацони и Карлос Паче се наредиха на трета редица пред Патрик Депайе, Виторио Брамбила, Йохен Мас и Джоди Шектър. По всичко изглеждаше че Ертъл и Вундеринк няма да намерят място за състезанието, преди това да се промени с отказването на Уилсън Фитипалди (който си контузи ръката си в петък) и Хентън (след тежък инцидент в който сериозно повреди Лотус-а и без наличието на резервен болид, заради усилията на тима към новия Лотус 77) двамата бяха допуснати да участват за разлика от Вонлантен и Тони Тримър.

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Времето в неделя сутрин отново е слънчево, което помогна на организаторите да съберат 140 хиляди души на трасето. Сутрешната тренировка обаче е помрачена от тежкия инцидент на Марк Донъхю. Американецът получи спукване на гума на завоя Вюст-Хюгел, като Марч-а му премина през огражденията и през мантинелите, удряйки двама маршали. Донъхю претърпя тежки контузии по главата от удара си право в рекламен билборд, пращайки го извън състезанието. Така Вонлантен като първа резерва е пратен да вземе мястото си в състезанието. Дъждът посети трасето отново към обед което ядоса публиката, плюс реформацията на стартовата решетка.

Състезанието започна към 16:00 заради времето и промените в стартовата решетка, но това не попречи Лауда да поведе колоната пред Хънт, Депайе и Брамбила. Условията бяха заплашителни и Марио Андрети се завъртя във втората обиколка, докато БРМ не стигна далеч, заради повреда в двигателя. В петата обиколка Депайе получи проблем с баланса на болида си, давайки третата позиция на Брамбила, но Лауда и Хънт успяха на направят разлика срещу останалите. Шук също изпревари Депайе за пета позиция, следвани от Рони Петерсон, Мас, Том Прайс и Тони Брайз. Шектър влезе в бокса в седмата обиколка със спукана гума.

Дъждът спря в десетата обиколка и условията се подобриха, но нито един от пилотите не реши да влезе в бокса за смяна на гуми. Лауда успя да се откъсне от Хънт, който е преследван от Брамбила, а Петерсон се движи на четвърта позиция, правейки едно от най-добрите си състезания за сезона пред Мас, Депайе, Фитипалди, Прайс, Брайз и Регацони. Щук също загуби контрол, докато впръскателя на Жарие му създаваше проблеми. Солидният старт на Брайз е прекъснато заради загуба на баланс на една от гумите и англичанина трябваше да спре.

В 14-а обиколка дъждът се върна с пълна сила, докато управлението на Лауда се влошило, давайки шанс на Хънт и Брамбила да се доближат до Ферари-то. Обиколка по-късно двамата изпревариха австриеца, преди италианеца да поведе в състезанието три обиколки по-късно. През това време Вонлантен и Паче отпаднаха съответно с повреди в двигателите. Депайе спря за смяна за нови предни гуми, докато Петерсон загуби четвъртата си позиция, след като трябваше да смени визьора на каската си заради лошите условия.

Мас и Прайс също се насладиха на условията и те също изпревариха Лауда, който също е преследван от Регацони и Петерсон. В 26-а обиколка обаче, гръмотевици и светкавици също посетиха трасето, което принуди Бърни Екълстоун, Теди Мейър, Лука Ди Монтедземоло и главния директор на асоциацията на Гран При пилотите, Дени Хълм отправяйки молба към организаторите да спрат състезанието. След няколко дискусии е решено състезанието наистина да бъде прекратено.

Брамбила пресече финала в края на 29-а обиколка, след като видя карирания флаг и повлиян от емоциите си той загуби контрол върху машината си. Виторио продължи след това към боксовете със счупен преден нос. Хънт завърши на 24 секунди зад Марч-а на втора позиция (като двигателя му загуби един от цилиндрите), докато Мас се завъртя и е изпреварен от Прайс в последната обиколка. Германецът успя да се върне и да завърши преди Петерсон, който изпревари Лауда също в последната обиколка. Регацони, Шектър, Фитипалди, Уотсън, Депайе, Еймън, Лънгър, Карлос Ройтеман, Брайз, Щомелен, Лела Ломбарди и Вундеринк също видяха флага. Тъй като 75 % от състезанието не е преполовено организаторите отново наградиха пилоти с половината точки.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 9 Виторио Брамбила Марч-Форд 29 0:57:56.69 8 4.5
2 24 Джеймс Хънт Хескет-Форд 29 + 27.03 2 3
3 16 Том Прайс Шадоу-Форд 29 + 34.85 15 2
4 2 Йохен Мас МакларънФорд 29 + 1:12.66 9 1.5
5 5 Рони Петерсон Лотус-Форд 29 + 1:23.33 13 1
6 12 Ники Лауда Ферари 29 + 1:30.28 1 0.5
7 11 Клей Регацони Ферари 29 + 1:39.07 5
8 3 Република Южна Африка Джоди Шектър Тирел-Форд 28 + 1 Об. 10
9 1 Емерсон Фитипалди Макларън-Форд 28 + 1 Об. 3
10 18 Джон Уотсън Съртис-Форд 28 + 1 Об. 18
11 4 Патрик Депайе Тирел-Форд 28 + 1 Об. 7
12 31 Крис Еймън Инсайн-Форд 28 + 1 Об. 23
13 25 Брет Лънгър Хескет-Форд 28 + 1 Об. 17
14 7 Карлос Ройтеман Брабам-Форд 28 + 1 Об. 11
15 23 Тони Брайз Хил-Форд 28 + 1 Об. 16
16 22 Ролф Щомелен Хил-Форд 27 + 2 Об. 25
17 29 Лела Ломбарди Марч-Форд 26 + 3 Об. 21
НКл 33 Роелоф Вундеринк Инсайн-Форд 25 Не е класиран 27
Отп 32 Харалд Ертъл Хескет-Форд 23 Електро 26
Отп 21 Жак Лафит Уилямс-Форд 21 Управление 12
Отп 8 Карлос Паче Брабам-Форд 17 Двигател 6
Отп 20 Жо Вонлантен Уилямс-Форд 14 Двигател 28
Отп 10 Ханс-Йоахим Щук Марч-Форд 10 Катастрофа 4
Отп 17 Жан-Пиер Жарие Шадоу-Матра 10 Впръскване 14
Отп 14 Боб Еванс БРМ 2 Двигател 24
Отп 27 Марио Андрети Парнели-Форд 1 Катастрофа 19
НСт 28 Марк Донъхю Марч-Форд 0 Фатален инцидент 20
НСт 6 Брайън Хентън Лотус-Форд 0 Катастрофа 22
НКв 35 Тони Тримър Маки-Форд
НКв 30 Уилсън Фитипалди Фитипалди-Форд

Класирането след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Ники Лауда 51.5
2 Карлос Ройтеман 34
3 Емерсон Фитипалди 33
4 Джеймс Хънт 28
5 Карлос Паче 24
6 Република Южна Африка Джоди Шектър 19
7 Йохен Мас 16
8 Клей Регацони 16
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Ферари 54.5
2 Брабам-Форд 51 (53)
3 Макларън-Форд 41
4 Тирел-Форд 24
5 Хескет-Форд 28
6 Шадоу-Форд 8.5
7 Марч-Форд 7.5
8 Лотус-Форд 6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1975 Германия
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1975
Следващо състезание:
1975 Италия

Предходна година:
1974
Голяма награда на Австрия Следваща година:
1976