Голяма награда на Австрия
 Голяма награда на Австрия | |
| Ред Бул Ринг | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Обиколки | 71 |
| Дължина писта | 4 326 km |
| Дължина състезание | 307 146 km |
| Пъти проведено | 27 |
| Статистика | |
| Първо Гран При | 1963 |
| Последно Гран При | 2003 |
| Най-много победи (пилоти) |  Макс Ферстапен (4) |
| Най-много победи (конструктори) |  Ферари (10) |
| Последно състезание (2003) | |
| Полпозишън | |
| Макс Ферстапен • Ред Бул Рейсинг-Хонда РБПТ • 1:04.391 | |
| Победител | |
| Макс Ферстапен • Ред Бул Рейсинг-Хонда РБПТ • 1:25:33.607 | |
| Най-бърза обиколка | |
| Макс Ферстапен • Ред Бул Рейсинг-Хонда РБПТ • 1:07.012 | |
| Голяма награда на Австрия в Общомедия | |
Голямата награда на Австрия (на немски: Großer Preis von Österreich) е кръг от световния шампионат на ФИА – Формула 1 през 1964 г., от 1970 до 1987 г. и от 1997 до 2003 г. Завръща се в календара на шампионата на Формула 1 през сезон 2014.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото състезание се провежда през 1963 година без да е част от световния шампионат. Победител в него става австралиецът Джак Брабам. В календара на Формула 1 състезанието влиза през следващата година, когато на подиума стъпва италианецът Лоренцо Бандини с Ферари.[1] Това е единствената победа на Бандини в състезание от шампионата във Формула 1.
В продължение на шест години, преди да бъде построена постоянна писта, се използва авиобазата в Целтвег – Целтвег Еърфийлд. Състезанието през 1964 г. е успешно, но е преценено, че трасето е твърде опасно и неравно; зрителите също се оплакват. ФИА отстранява състезанието от календара на Формула 1 до построяването на подходяща писта. В периода 1965 – 1969 г. се провеждат състезания, но те не са част от календара на световния шампионат на Формула 1.
През 1970 г. за първи път Голямата награда на Австрия се провежда на нова, специална построена писта, която се ползва и до днес, и се намира до Шпилберг, на около 4 км от предишното трасе в Целтвег. Първоначалното име на новата писта е „Йостерайхринг“, а впоследствие е прекръстена на „А1 Ринг“ и „Ред Бул Ринг“.
От 1970 г. до 1987 г. Голямата награда на Австрия отново е част от първенството на Формула 1. През 1987 г. и новата писта е счетена за твърде опасна според стандартите на ФИА и състезанието отпада от календара.[1]
През 1995 и 1996 г. Йостерайхринг е ремонтирана и модернизирана, което позволява състезанието да се проведе отново през 1997 година. Пистата е преименувана на „А1 Ринг“ в резултат на спонсорско споразумение.[1] До 2003 г. Голямата награда на Австрия е едно от основните състезания в календара на Формула 1.
През 2002 г. Голямата награда на Австрия получава негативна обществена оценка след като Ферари инструктира своя пилот Рубенс Барикело да отстъпи в последната обиколка победата си на Михаел Шумахер. На 18 май 2023 г. се провежда последното състезание на „А1 Ринг“, което е спечелено от Михаел Шумахер с Ферари.[2]
През 2004 г. пистата е купена от австрийския милиардер Дитрих Матешиц, който е собственик и на „Ред Бул“. Той я преустройства спрямо съвременните изисквания на автомобилния спорт. През юли 2013 г. е обявено, че „Ред Бул“ са постигнали споразумение с Бърни Екълстоун за възраждане на Голямата награда на Австрия след десетгодишно отсъствие от календара. Състезанието се провежда на обновената писта „А1 Ринг“, която получава името на новия спонсор и е преименувана на „Ред Бул Ринг“. От 2014 г. отново е част от календара на Формула 1.[1][2]
Обявено е, че Голямата награда на Австрия ще остане част от Формула 1 поне до 2027 г.[3]
Победители[редактиране | редактиране на кода]
Победи – статистика[редактиране | редактиране на кода]
По-долу са посочени пилотите, конструкторите и производителите на двигатели с повече от 1 победа в Голямата награда на Австрия.
Пилоти с повече от една победа[редактиране | редактиране на кода]
| Победи | Пилот | Постигнати |
|---|---|---|
| 4 | Макс Ферстапен
|
2018, 2019, 2021, 2023 |
| 3 |  Ален Прост
|
1983, 1985, 1986 |
| 2 |  Рони Петерсон
|
1973, 1978 |
 Алън Джоунс
|
1977, 1979 | |
 Мика Хакинен
|
1998, 2000 | |
 Михаел Шумахер
|
2002, 2003 | |
| Нико Росберг
|
2014, 2015 | |
| Валтери Ботас
|
2017, 2020 |
Конструктори с повече от една победа[редактиране | редактиране на кода]
| Победи | Конструктор | Постигнати |
|---|---|---|
| 7 |  Ферари
|
1964, 1965, 1970, 1999, 2002, 2003, 2022 |
| 6 | Макларън
|
1984, 1985, 1986, 1998, 2000, 2001 |
| 5 | Мерцедес
|
2014, 2015, 2016, 2017 |
| 4 | Лотус
|
1972, 1973, 1978, 1982 |
| Ред Бул
|
2018, 2019, 2021, 2023 | |
| 3 | Уилямс
|
1979, 1987, 1997 |
| Порше
|
1966, 1968, 1969 | |
| 2 | Брабам
|
1963, 1974 |
| Рено
|
1980, 1983 |
Производители на двигатели с повече от една победа[редактиране | редактиране на кода]
| Победи | Двигател | Постигнати |
|---|---|---|
| 10 |  Форд *
|
1967, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1982 |
| 8 | Мерцедес **
|
1998, 2000, 2001, 2014, 2015, 2016, 2017, 2020 |
| 7 | Ферари
|
1964, 1965, 1970, 1999, 2002, 2003, 2022 |
| 3 | Порше
|
1966, 1968, 1969 |
| ТАГ ***
|
1984, 1985, 1986 | |
| Рено
|
1980, 1983, 1997 | |
 Хонда
|
1987, 2019, 2021 |
* Построен от Косуърт, финансиран от Форд (с изключение на 1967 г.)
** Между 1998 и 2001 се строят от Илмор и се финансират от Мерцедес.
*** Построен от Порше.
Националност на пилотите с повече от една победа[редактиране | редактиране на кода]
| Победи | Страна | Постигнати | Пилоти |
|---|---|---|---|
| 5 | Франция
|
1980, 1981, 1983, 1985, 1986 | 3 |
| Великобритания
|
1976, 1987, 1999, 2001, 2016 | 4 | |
| 4 | Германия
|
2002, 2003, 2014, 2015 | 3 |
| Финландия
|
1998, 2000, 2017, 2020 | 2 | |
| Нидерландия
|
2018, 2019, 2021, 2023 | 1 | |
| 3 | Италия
|
1964, 1975, 1982 | 3 |
| Австралия
|
1963, 1977, 1979 | 2 | |
| 2 | Швеция
|
1973, 1978 | 1 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
