Аналитична психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аналитичната психология (или Юнгианска психология) се свързва с училище по психология, чиито основи идват от идеите на швейцарския психиатър Карл Юнг и после развити от негови студенти и други мислители, които го следват в неговата традиция. Тя е отделна от Фройдовата психоанализа, но също и има редица прилики. Нейната цел е разбиране и интеграция на дълбинните сили и мотивации, които изграждат човешкото поведение, от практиката на кумулативната феноменология около значимостта на сънищата, фолклора и митологията. Дълбинната психология и психологията на архетипите са свързани в това, че и двете използват модела на несъзнателния ум като източник на лекуване и развитие на индивида.

Основи[редактиране | edit source]

Основното допускане е че личното несъзнателно е потенциална част - може би по-важна част - може би по-активна част от нормалната човешка психика. Надеждната комуникация между съзнателните и несъзнателните части на психиката е необходима за постигане на пълнотата, цялостната личност.

Също решаваща е вярата, че сънищата показващи идеите, вярванията и чувствата на всеки индивид не се осъзнават лесно, но е нужно да се, и такъв материал е изразен в персонализиран речник на визуални метафори. Нещата "познати, но непознати" съдържащи се в несъзнателното и сънищата са основното средство за несъзнателното да ги изрази.

Аналитичната психология прави разделение между лично и колективно несъзнателно. Колективното несъзнателно съдържа архетипи общи за всички човешки същества. Индивидуацията може да извади на повърхността символи, които не взаимодействат с жизнените преживявания на отделния човек. Това съдържание може лесно да бъде видяно като отговори на по-фундаментални въпроси на човечността: живот, смърт, значение, щастие, страх. Сред тези духовни концепции могат да изникнат и да бъдат интегрирани в личността.

Колективно несъзнателно[редактиране | edit source]

Концепцията на Юнг за колективното несъзнателно често е погрешно разбирана. За да се разбере тази концепция, важно е да се разберат архетипите на Юнг.

Архетипите на колективното несъзнателно могат да бъдат смятани като ДНК на човешкото психе. Точно както всички хора споделят общо физическо наследство и предразположеност към специфични общи физически форми (като наличието на две ръце, сърце и т.н.) и така всички хора имат присъщи психологически предразположености във формата на архетипи, които изграждат колективното несъзнателно.

В противоположност на обективния материален свят, субективната сфера на архетипите не може да бъде напълно разбрана чрез количествени модели на изследване. Вместо това може да бъде разкрита по пълно чрез изследване на символните връзки на човешкото психе - в изкуството, сънищата, религията, мита и в основите на човешките модели на взаимоотношения и поведение. Посвещавайки живота си на задачата да изследва и разбере колективното несъзнателно Юнг теоретизира, че известен брой символични теми съществуват във всички култури, епохи и всеки индивид.

Архетипи[редактиране | edit source]

Използването на психологическите архетипи било подобрено от Юнг през 1919. В психологическата рамка на Юнг архетипите са същностни, универсални прототипи на идеи и могат да бъдат използвани за да се интерпретират наблюдения. Група спомени и интерпретации асоциирани с архетип са комплекс например майчиния комплекс се асоциира с майчиния архетип. Юнг приемал архетипите като психологически органи аналогични на физическите и че и двата вида имат морфологични дадености, които изразстват по време на еволюцията.

Себереализация и Невротизъм[редактиране | edit source]

Вътрешната нужда от себереализация води хората до търсене и интегриране на тези отхвърлени материали. Този естествен процес се нарича индивидуация или процес на превръщане в индивидуалност.

Според Юнг себереализацията може да бъде разделена на две отделни разклонения. В първата половина от нашия живот ние се отделяме от човечността. Опитваме се да създадем нашата собствена идентичност (Аз, себе си). Това е защото има такава нужда младите хора да бъдат деструктивни и може да бъде изразена като враждебност от тийнеиджърите директно към родителите им. Юнг също казва, че имаме нещо като "втори пубертет", който се появява между 35-40 г. перспективно се променя от наблягането на материализма, сексуалността и имането на деца за загрижеността за общността и духовността.

Във втората половина от нашия живот, хората се събират отново с човешката раса. Те стават част от колективното отново. Това е когато възрастните започнат да допринасят за човечността (време за доброволци, строене, градина, създаване на изкуство и т.н.), отколкото да унищожават. Те също дават повече внимание на несъзнателните си и съзнателни чувства. Млад човек рядко ще каже "Чувствам се ядосан" или "Тъжен съм". Това е защото те все още не са се присъединили отново към човешкото колективно преживяване, общо възстановяване в техните късни, мъдри години според Юнг. Обща тема е за младите бунтовници в "търсене" на тяхната истинска същност и осъзнаването че приноса към човечността е същностна нужда за да бъдат изцяло себе си.

Юнг предлага че главната цел на колективното несъзнателно и себереализацията е да ни доведе до най-висшето преживяване. Това, разбира се, е духовно.

Ако човек не продължи към самопознанието могат да се появят невротични симптоми. Симптомите са широко определени, включващи например фобии, фетишизъм, депресия.

Сянката[редактиране | edit source]

Сянката е несъзнаван комплекс който се определя като потиснати и задържани аспекти на съзнателното себе си. Има конструктивни и деструктивни типове сянка.

В деструктивната страна, тя често представя всичко което съзнателната личност не иска да разбере за себе си. Например, някой който се идентифицира като любезен има сянка, която е груба или нелюбезна. Сянката на личности, които са убедени, че са грозни се явява красива.

От конструктивна стратна, сянката може да представя скрити позитивни влияния. Това може да бъде обяснено като "злато в сянката". Юнг сочи историята за Мойсей и Ал-Кидр в 18-та сура (глава) на Корана като пример.

Юнг набляга на важността да усещаш материала на сянката и да го инкорпорираш в осъзнатото усещане, за да не проектираш тези атрибути на други.

Сянката в сънища е често представена от тъмни фигури от същия пол като сънуващия.

Според Юнг човешкото същество си има работа с реалността на Сянката по четири начина: отказ, проекция, интеграция и/или преобразуване.

Анима и анимус[редактиране | edit source]

Юнг идентифицира анимата като несъзнателен женски компонент в мъжа и анимус като несъзнателен мъжки компонент в жената. Обаче това е рядко взимано като буквална дефиниция: много съвременни юнгианци вярват, че всеки човек има и анима и анимус. Юнг постулирал че анимата и анимуса действат като упътване към несъзнателното обединена същност и така формират осъзнатост и връзката с анимата или анимуса е една от най-трудните и възнаграждаващи стъпки в психологическото израстване. Юнг съобщава, че е идентифицирал своята анима като тя му е говорила, като вътрешен глас неочаквано един ден.

Често когато хората игнорират комплексите анима и анимус, анимата и анимуса се съревновават за вниманието като се проектират върху други. Това обяснява, според Юнг, защо понякога незабавно сме привлечени от непознати: ние виждаме нашата анима или анимус в тях. Любовта от пръв поглед е пример за проекция на анима или анимус. Нещо повече, хората, които силно се идентифицират с тяхната полова роля (например мъж, който действа агресивно и никога не плаче) нямат активно разпознати или включени анима или анимус.

Юнг обяснява човешкото рационално мислене, идващо от мъжката природа, докато ирационалните аспекти се разглеждат като женска природа. Следователно, ирационалността е мъжка анима сянка и рационалността е женска анимус сянка.

Психоанализа[редактиране | edit source]

Анализата е начин да се преживее и интегрира несъзнавания материал. Тя е търсене за значението на поведението, симптомите, събитията. Много са каналите за достигане до това велико самопознание. Анализа на сънища е най-общото. Други могат да включват изразяването на чувства и изкуството, поезията или други изрази на творчество.

Давайки пълно определение на процеса на интерпретацията на сънищата и индивидиацията е комплекс. Природата на комплексността лежи във факта, че процеса е изключително специфичен за личността, в която е.

Докато фройдистките психоаналитици предполагат че потиснатия материал скрит в несъзнаваното е даден от потиснати сексуални инстинкти, аналитичната психология има по-основен подход. Няма предварително предположение за несъзнавания материал. Несъзнаваното, за юнгианските аналитици може да съдържа потиснати сексуални инстинкти, но също и стремежи, страхове и т.н.

Източници[редактиране | edit source]

  • Robert Aziz, C.G. Jung’s Psychology of Religion and Synchronicity (1990), currently in its 10th printing, a refereed publication of The State University of New York Press. ISBN .
  • Robert Aziz, Synchronicity and the Transformation of the Ethical in Jungian Psychology in Carl B. Becker, ed. Asian and Jungian Views of Ethics. Westport, CT: Greenwood, (1999), ISBN .
  • Robert Aziz, The Syndetic Paradigm: The Untrodden Path Beyond Freud and Jung (2007), a refereed publication of The State University of New York Press. ISBN 13:.
  • A. Samuels, (1985). Jung and the Post-Jungians. London: Routledge.
  • Frederic Fappani," Education and Archetypal Psychology ", Ed.Cursus, Paris.
  • Clifford Mayes, Jung and education; elements of an archetypal pedagogy, Rowman & Littlefield, 2005.
  • Clifford Mayes, Inside Education: Depth Psychology in Teaching and Learning Atwood Publishing, 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.