Спортна психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Спортната психология e интердисциплинарна наука, която извлича знание от полетата на кинезиологията и психологията. Тя включва изучаването на това как психологическите фактори влияят върху представянето и как участието в спорта и упражненията повлиява психологическите и физическите фактори [1] В допълнение към инструкциите и тренирането на психологическите умения за подобряване на представянето, приложната спортна психология може да включва работа с атлети, треньори и родители, по отношение на травми и рехабилитация, комуникация, тиймбилдинг (изграждане на отбор) и кариерни промени.

Общи области на изследване[редактиране | edit source]

Личността[редактиране | edit source]

Една от общите области на изследване в спортната психология е отношението между личността и представянето. Това изследване се фокусира върху специфичните личностни характеристики и как те са свързани с представянето и други психологически променливи.

Умствената издръжливост е психологическата линия, която помага на някой да се представя на високо ниво с постоянство. Умствено издръжливите атлети показват четири характеристики: силна вяра в себе си (самоувереност) в тяхната способност да се представят добре, вътрешна мотивация за успех, способността да фокусира мислите и чувствата си без разконцентрация, спокойствие на духа при напрежение.[2] Самоефективност е вярата, че някой може успешно да се представи със специфична задача.[3]

Треньорската работа[редактиране | edit source]

Докато спортната психология основно се занимава с атлетите и се фокусира в изследване на подобряването на атлетичното представяне, треньорите са също друга група в областта на порта, към която са фокусирани изследванията. Изследователите на тази област се интересуват от нещата, които треньорите могат да казват, за да подобряват тяхната треньорска техника или представянето на техните атлети.

Мотивационният климат се отнася до ситуационните фактори, както и факторите на средата, които повлияват индивидуалните цели.[4]

Отборна динамика[редактиране | edit source]

Спортните психолози могат също така да консултират работата или изследване на поведението с цели отбори. Това изследване се фокусира върху тенденциите, проблемите и вярванията в отборите на групово, а не индивидуално ниво.

Отборна кохезия, този термин може да се дефинира като груповата тенденция да "бъдеш заедно", на "сплотената заедност", докато се преследват общи цели.[5] Отборната кохезия има още два компонента: социална кохезия (доколко добре съотборниците се харесват помежду си) и кохезия на задачите (доколко добре съотборниците работя зедно за постигане на своите цели). Колективната ефикасност е общата вяра в отбора, че те могат или не могат да се справят с определена задача [6]. С други думи това е врата на отбора за нивото на компетентност, което те имат, за изпълняването на определена задача. Важно е да се отбележи, че колективната ефикасност е общосподелената вяра сред членовете на отбора, а не просто сбора на индивидуалната вяра за самоефикасност. Лидерството, водачеството, ръководните способности (английски: leadership), може да се мисли като бихейвиористичния процес (процеса в поведението), който повилява отдлните членове на отбора към постигане на обща цел [7]. Ръководните способности в спорта са от значение, тъй като винаги има лидери в един отбор (напр. отборни капитани, треньори, обучители). Изследването на водачеството в спорта включва характеристики на ефективните отборни лидери и развитие на ръководните способности.

Често използвани техники[редактиране | edit source]

Регулиране на напрежението и стимула[редактиране | edit source]

Това се отнася до влизането в и поддържането на оптимално ниво на когнитивна и психологическа активност с цел да се максимизира представянето. Това може да включва релаксация, ако някой стане твърде неспокоен, чрез методи като прогресивна мускулна релаксация, упражнения с дишането, медитация и употреба на енергизиращи техники (напр. слушане на музика), последното в случай, че някой не е достатъчно енергизиран [8]

Полагане на цели[редактиране | edit source]

Полагането на цели е процесът на систематично планиране на начините за постигане на специфични постижения за определено време [9]. Изследванията предполагат, че целите трябва да са специфични, трудни, но постижими, времево обусловени, описани и комбинация от кратковременни и дългосрочни цели [10][11]. Мета-анализът на полаганто на цели в спорта предполага, че когато се сравнява с неполагането на цели или целите от вида "направи най-доброто от себе си" , полагането на цели е ефективен метод за подобряване на предстаянето [12].

Представи[редактиране | edit source]

Мисловните представи (или моторни представи) могат да се използват като използване на множество сетива за създаване или повторно създаване на опитности в нечий ум [13]. В допълнение, колкото по-ясни са умствените образи и представи, толкова по-вероятно е те да бъдат интерпретирани от мозъка като идентични на действителното събитие, което увеличава ефективността чрез тази умствена практика с представянето на образи [14]. Добрите представи и въображение, от тази гледна точка, се стремят да създадат колкото се може по-реалистичен и подобен на действителното образ чрез използването на множество сетива (напр. зрение, мирис, кинестетика), в това число правиното разпраделение на времето / времевото постижение, перспективите и акуратното „портретиране“ на задачата [15]. Едновремено анекдотичното доказателство и резултатите от изследвания предполагат, че представянето е ефективно средство за подобряване на представянето и психологическите състояния, които са релевантни на представянето (напр. увереност) [16]. Това е концепция често използвана от треньорите и атлетите в деня преди събитието.

Казването на неща[редактиране | edit source]

Казването на неща за себе си, адресирани към себе си се отнася към мисли и думи атлетите казват на себе си, обикновено наум (но често и на нисък глас). Казването на неща на себе си като фрази или реплики се използва за насочването на вниманието към нещо конкретно с цел да се подобри фокуса или се използват, заедно с други техники за подобряване на тяхната ефективност [17]. Изследването показва, че както позитивните, така и негативните казвания могат да подобрят представянето, като се предполага, че това ефективността на тези казвания зависи от това как фразата се интерпретира индивидуално [18].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Вайнберг, Голд (2010), Основи на психологията на спорта и упражненията / ((en)) Weinberg, R.S. & Gould, D. (2010). Foundations of Sport and Exercise Psychology. Champaign, IL: Human Kinetics.
  2. Джоунс, Хантън, Коннатън, Какво е това умствена издръжливост? Изследване върху представянето на водещи спортисти / ((en)) Jones, G., Hanton S., & Connaughton, D. (2002). What is this thing called mental toughness?: An investigation with elite performers. Journal of Applied Sport Psychology, 14, 211-224.
  3. Бандура (1997), Самоефективност: упражняването на контрол / ((en)) Bandura, A. (1997). Self-efficacy: The exercise of control. New York: W.H. Freeman.
  4. Еймс (1992), Постигане на целите, мотивационен климат и мотивационен процес / ((en)) Ames, C. (1992). Achievement goals, motivational climates and motivational processes. In C.G. Roberts (Ed.), Motivation in sport and exercise (pp. 161-176). Champaign, IL: Human Kinetics.
  5. Карън, Браули, Уидмайер (1998), Изследване на кохезията в спортните групи в Дуда (ред.), Развитие в областта на измерванията в психология на спорта и упражненията / ((en)) Carron, A.V., Brawley, L.R., & Widmeyer, W.N. (1998). The measurement of cohesion in sport groups. In J.L. Duda (Ed.), Advances in sport and exercise psychology measurement (pp. 213-226). Morgantown, WV: Fitness Information Technology.
  6. Бандура (2001), Социалнокогнитивна теория: агентна перспектива / ((en)) Bandura, A. (2001). Social cognitive theory: An agentic perspective. Annual Review of Psychology, 52, 1-26.
  7. Бароу (1977), Променливи при водачеството: преглед и концептуална рамка. / ((en)) Barrow, J.C. (1977). The variables of leadership: A review and conceptual framework. Academy of Management Review, 2, 233-251.
  8. Уилямс, Харис (2006). Релаксация и енергизиращи техники за регулация на напрежението и стимула в Уилямс (ред.), Приложна спортна психология: личностто израстване за върхови представяния / ((en)) Williams, J. & Harris, D. (2006). Relaxation and energizing techniques for regulation of arousal. In Williams, J.M. (Ed.), Applied Sport Psychology: Personal Growth to Peak Performance (pp. 285-305). New York, NY: McGraw-Hill.
  9. Вели (2005), Картографиране на целите във Вели (ред.), Треньорство, което се стреми към отборно постигане на вътрешна ефективност / ((en)) Vealey, R.S. (2005). Goal mapping. In Vealey, R.S. (Ed.), Coaching for the Inner Edge (pp. 149-177). Morgantown, WV: Fitness Information Technology.
  10. Лок и Латам (1985), Прилагането на целевите полагания в различните спортове / ((en)) Locke, E. & Latham, G. (1985). The application of goal setting to sports. Journal of Sport Psychology, 7, 205-222.
  11. Гулд (2006), Полагане на цели за върхови постижения в Уилямс (ред), Приложна спортна психология: персонално израстване за върхови постижения / ((en)) Gould, D. (2006). Goal setting for peak performance. In Williams, J.M. (Ed.), Applied Sport Psychology: Personal Growth to Peak Performance (pp. 240-259). New York, NY: McGraw-Hill.
  12. Кайло и Ландърс (1995), Полагането на цели в спорта и упражненията: синтезирано изследване за разрешаване на противоречия. / ((en)) Kyllo, L. & Landers, D. (1995). Goal setting in sport and exercise: A research synthesis to resolve the controversy. Journal of Sport & Exercise Psychology, 17, 117-137.
  13. Вели и Гриинлийф (2006), Виждането е и вярване: разбирайки и използвайки представите в спорта в Уилямс (ред.), Приложна спортна психология: персонално израстване за върхови постижения / ((en)) Vealey, R.S. & Greenleaf, C.A. (2006). Seeing is believing: Understanding and using imagery in sport. In Williams, J.M. (Ed.), Applied Sport Psychology: Personal Growth to Peak Performance (pp. 306-348). New York, NY: McGraw-Hill.
  14. Маркс (1983), Умствените представи и съзнанието: теоретичен преглед. в Шейк (ред.), Умствените представи: настояща теория, изследвания и прилжение. / ((en)) Marks, D. (1983). Mental imagery and consciousness: A theoretical overview. In A. Sheikh (Ed.) Imagery: Current Theory, Research and Application (pp. 96-130). New York: Wiley.
  15. Холмс и Колинс (2001), Подходът PETTLEP към моторното представяне: функционално еквивалентен модел за спортни психолози / ((en)) Holmes, P.S. & Collins, D.J. (2001). The PETTLEP approach to motor imagery: A functional equivalence model for sport psychologists. Journal of Applied Sport Psychology, 13(1), 60-83.
  16. Вайнбърг (2008), Дали представянето действително работи? Ефекти върху представянето и умствените способости. / ((en)) Weinberg, R. (2008). Does imagery work? Effects on performance and mental skills. Journal of Imagery Research in Sport and Physical Activity, 3(1), 1-21.
  17. Вели (2005), P3 мисленето във Вели (ред.), Треньорство, което се стреми към отборно постигане на вътрешна ефективност / ((en)) Vealey, R.S. (2005). P3 thinking. In Vealey, R.S. (Ed.), Coaching for the Inner Edge (pp. 201-224). Morgantown, WV: Fitness Information Technology.
  18. Хамилтън, Скот и Мак Дъгал (2007), Оценяването на ефективността на интеракцията от типа „казване на неща към себе си“ към продължително представяне в спорта / ((en)) Hamilton, R.A., Scott, D., & MacDougall, M.P. (2007). Assessing the effectiveness of self-talk interventions on endurance performance. Journal of Applied Sport Psychology, 19, 226-239.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sport psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]