Психология на медиите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Психологията на медиите е интердисциплинарна област, която търси отговор на въпроса, как хората възприемат, интерпретират, използват и реагират на изпълнения с медии модерен свят. Намирайки отговора, медийният психолог може да идентифицира потенциалните проблеми и предимства, а също така да спомогне за развитието на положителна медия[1][2][3].

Някои изследвания[редактиране | edit source]

Според доклад на Бил Маккибен, хората гледат телевизия, когато се чувстват депресирани и най-силният индикатор хората да гледат телевизия вечер е, че следобед чувстват, че денят не върви добре. В същия доклад се казва, че „гледането (на телевизия) всъщност ни прави по-пасивни, отегчени, раздразнителни, тъжни и самотни“.[4]

Академична дисциплина[редактиране | edit source]

Изучаването на психология на медиите се появява като академична и професионална дисциплина във връзка със социалната и комерсиалната потребност за прилагане на теорията и изследването на психологията към въздействието на медиите. Психологията има основно значение за разбиране на ефекта от интеграцията на медийните технологии върху индивида и групите. Тази сфера обхваща пълния диапазон на отношенията „човек—медиите“ - познавателна способност, поведение - по време на събития, всякакви действия, теории и практики, като се отчита, че медиите включват всички форми на опосредствана комуникация чрез изображения, звук, графика, съдържание и нови технологии.

Тази нова сфера на науката предоставлява една важна възможност да се използват медиите по един нов и творчески начин чрез разбирането как психология и медии работят заедно. Психологическите теории могат да бъдат приложени към появяващите социални медии, електронно обучение и цифрови технологии по нови неизпробвани начини. Психологията на медиите ползва опита на мнозина дисциплини като социология, антропология, политология, реторика, компютърни технологии и комуникации и международни отношения.

Отделът APA Media Psychology Division 46 към Американската асоциация по психология посочва като своя цел фокусирането върху ролята на психолозите в различните аспекти на традиционните и новите медии. Отделът се стреми да развива изследването на влиянието на медиите върху човешкото поведение и разбиране на потребностите за ползването на медиите, да улеснява диалога между психолози и медийни представители, да обогатява преподаването, обучението, и практиката на медийната психология, да насърчава използването на психологичните теории и експертизи за развитието на медиите в различни полета на приложение като образование и здраве, както и да подготвя психолози за интерпретацията на психологичните изследвания пред масовата публика и професионалисти от други области.

Университетът „Филдинг“ (Fielding Graduate University) в Санта Барбара, Калифорния предлага първата докторска програма в сферата на Психология на медиите през 2004 г. Днес има повече от 75 записали се студенти.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Giles, D. (2003) Media Psychology, Lawrence Erlbaum
  2. Rutledge (2007) "What is Media Psychology?"
  3. Fremlin (2008) "Understanding Media Psychology" APS
  4. The Age of Missing Information, page 198, Penguin publishers, 1993, Bill McKibben
  5. PhD Media Physchology, Fielding Graduate University
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Media psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.