Британско-американска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Британско-американска война
Push on, brave York volunteers.jpg
Битката при Куинстън Хайтс
Период 18 юни 181224 декември 1815
Място Канада, Америка, Мексикански залив
Резултат запазване на предвоенното статукво
Воюващи страни
Flag of the United States.svg САЩ Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Командири
Джеймс Мадисън, Андрю Джаксън Робърт Дженкинсън
Жертви и загуби
2 260 убити, 4 505 ранени 1 600 убити, 3 679 ранени


Британско-американската война (англ. British-American War of 1812) е война между Съединените американски щати и Великобритания през периода юни 1812 г. - януари 1815 г.

Причини за войната[редактиране | edit source]

Конфликт на търговски интереси[редактиране | edit source]

В началото на 19 век САЩ стават сериозна сила в международните политически и икономически дела и конкурент на Великите европейски сили. През същия период Великобритания се намира в състояние на война с Франция. Първоначално САЩ приемат неутралитет към конфликта с надеждата, че войната ще изчерпи стопански двете държави и от това САЩ ще спечелят международни пазари. Когато с времето това не се случва, САЩ започват да доставят материали и храни на Франция, на което Великобритания отговаря с високи мита върху американските стоки и с директни атаки върху търговския американски флот, арестувайки екипажи и завземайки кораби.

Конфликт на политически интереси[редактиране | edit source]

Двете държави се явяват гранични на американския континент, тъй като на север САЩ граничат с британската колония Канада. От една страна САЩ проявяват все по-голям интерес за разширяване на територията на страната на север, като смятат да присъединят част от Канада чрез завземането ѝ от Великобритания. От друга страна Великобритания действа за подкопаване на стабилитета в САЩ, като се възползва от вътрешните им проблеми и подклажда северните индиански племена към въоръжен сблъсък с властта.

Ситуация за водене на войната и повод[редактиране | edit source]

Макар назряването на военния конфликт да е забележимо, възможността за война не се възприема еднозначно нито във Великобритания, нито в САЩ.

Великобритания е изтощена от войната с Франция и Парламентът търси форми за избягването ѝ. Един ден преди обявяването на войната от страна на САЩ британският парламент взема решение за премахване на митата за американски стоки и спиране на административните действия, в т.ч. арестуване на кораби.

До 1811 г. отношението на различните щати в САЩ към войната с Великобритания са диаметрално различни - южните щати приветстват избухването ѝ, а северните са против.

Формален повод за обявяването на война е опитът за задържане и претърсване на американски търговски кораб от английска военна фрегата и, след отказа на американския кораб да се подчини - откриване на огън от страна на британските военни и избиването на голяма част от американския екипаж.

По този повод, на 18 юни 1812 г. американският парламент приема декларация за обявяване на война на Великобритания.

Военни сили на страните[редактиране | edit source]

Британските сухопътни сили, включени във войната са малко над 5 000 души редовна професионална армия, подкрепяна от канадската милиция и индианските племена. Великобритания разполага за участие военен флот от 97 кораба.

САЩ разполага с армия от около 37 000 души, която обаче няма професионалните умения на британската армия, а числото на морските военни сили значително отстъпва на морската мощ на Великобритания.

Протичане на войната[редактиране | edit source]

Военни действия се провеждат на няколко фронта - на териториите на САЩ и Канада и по море.

Морски операции[редактиране | edit source]

През първата фаза на войната (до януари 1813 г.) американският флот взима инициативата в свои ръце и, благодарение на по-добрата навигация и по-точните стрелби, успява да потопи или да извади от строя голям брой британски кораби. Американците жънат военноморски успехи както на източното, така и на западното крайбрежие.

През следващата година британското военно командване възприема нов стратегически подход и успява да блокира пристанищата, където са акостирали американските морски съдове и не им дава възможност да се включат във войната до нейното прекратяване.

Военни операции край Големите езера и в Квебек[редактиране | edit source]

Битката при Куинстоун
Битката край Ниагара

Преди американските сухопътни сили да се мобилизират за водене на войната, британската армия успява да се укрепи край Големите езера Онтарио и Ери и да завземе американския град Детройт и Макинак (край езерото Хюрон).

Първата атака на американската войска започва на 12 юли 1812 г. откъм Детройт, но е безуспешна и американците са отблъснати. Следващата голяма атака е на 13 октомври (битката при Куинстоунските възвишения), в която американската милиция отново претърпява неуспех. Първата фаза на войната приключва на 22 януари 1813 г. със загуба на американската армия край Френчтаун, в която се предават и част от войниците.

Войната е възобновена през пролетта на 1813 г., когато през април американците завземат Торонто (тогава Йорк). По-късно продължават битките за контрол на Големите езера, в които милициите на САЩ успяват да овладеят района на Ери, а Великобритания си запазва езерото Онтарио. През същото лято опитите на САЩ за пренасяне на войната на територията на Квебек се оказват безуспешни.

Третата фаза на войната (1814 г.) започва с успех на американската доброволна армия, която осъществява почти пълен контрол върху Големите езера, без Онтарио, което изоставят след неуспеха в битката край река Ниагара. През същото лято американците печелят битката при Платсбърг, което намалява боеспособността на британската армия и я принуждава да се откаже от намеренията си да атакува Ню Йорк.

Военни операции по други източни територии[редактиране | edit source]

Заедно с военните действия около Големите езера се провеждат и битки в Нова Англия. Английското присъствие на тази територия не е постоянно, а се свежда до блокиране на пристанища и откъслечни военни акции.

Една от военните акции е свързана с изненадващото нападение по посока на Вашингтон. Британската войска стига до столицата и я опожарява, като пожарът засяга резиденцията на президента - Белия дом, и на Конгреса - Капитола.

На юг американската армия води битки и срещу съюзниците на англичаните - индианските племена крики. През март 1814 г. бъдещият президент, тогава генерал Ендрю Джаксън мобилизира милиции и тръгва срещу надигналите се индианци, избивайки между 550 и 800 индиански воини.

В началото на декември, когато е уговорена конференцията за подписване на мирен договор в Гент, британски военни кораби акостират край Ню Орлеан с надеждата Великобритания да извоюва по-добри позиции при подписване на договора. Битката между двете армии се провежда след подписване на договора, без воюващите страни да са уведомени за този факт, на 8 януари 1815 г. и завършва с победа на американските милиции, които дават само 71 жертви, срещу над 2 000 загинали британски войници (в т.ч. двама генерали).

Мирен договор[редактиране | edit source]

Мирният договор е подписан в белгийския град Гент на 24 декември 1814 г.

Двете воюващи страни не постигат никакви териториални облаги. САЩ се ангажират да съблюдават суверенитета на Канада.

За Великобритания войната има маргинално значение, макар в крайна сметка кралството губи шанса си за влияние извън територията на Канада.

САЩ започват да създават мита за непобедимост на американската армия и да формират основите на американска нация. Ето защо, някои историци определят войната като Втора война за независимост на САЩ.