Джеймс Мадисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс Мадисън
Джеймс Мадисън
4-и президент на САЩ
Мандат
4 март, 1809 – 4 март 1817
Вицепрезидент Джордж Клинтън и Елбридж Гери
Предшестван от Томас Джеферсън
Последван от Джеймс Монро

Роден 16 март, 1751
Порт Конуей, Вирджиния
Починал 28 юни 1836
Монпелие, Вирджиния, САЩ
Съпруга Доли Мадисън
Партия: Демократично-Републиканска

Джеймс Мадисън (на английски James Madison, 16 март 1751 - 28 юни 1836) е четвъртият (1809-1817) президент на САЩ. Той заедно с Джон Джей и Александър Хамилтън, като представители от страна на федералистите се смятат за бащи на Американската Конституция.

Биография[редактиране | edit source]

Мадисън е роден в Кинг Джордж Каунти, Вирджиния. Неговите родители полковник Джеймс Мадисън– старши (27 март 172327 февруари 1801) и Елеонор Роуз „Нели” Конуей (9 януари 173111 февруари 1829) са проспериращи собственици на тютюнева плантация в Ориндж Каунти, Вирджиния, където и Мадисън прекарва по – голямата част от детските си години. В 1769 година, той напуска плантацията и се записва да учи в Университета в Принстън (по това време се казвал „Колидж оф Ню Джърси) като завършва четиригодишния курс за две години, но това води до негово силно психическо и физическо изтощение. След като си възстановява здравето си става протеже на Томас Джеферсън и в това си качество се превръща във влиятелна фигура в политическия живот на Вирджиния като помага при писането на декларацията за религиозна свобода на щата и при прокарването на идеята Вирджиния да даде част от северозападните си територии (които сега включват Охайо, Кентъки и Тенеси) на Континенталния Конгрес.

Осемдесетте години на 18 век Мадисън прекарва в опити да убеди тогавашните политически лидери да заемният неефективния Договор за Конфедерация. Така той се оказва най – добре подготвения делегат на Конституционния Конвент и неговото изключително силно влияние във Филаделфия през 1787 кара някой историци да го наричат бащата на Американската Конституция. Мадисън е застъпник на идеята за силна централна власт и двукамерен парламент. Когато се поставя въпроса как щатите ще бъдат представени в парламента, Мадисън настоява това да става по броя на тяхното населени.

Джеймс Мадисън

Неговите бележки от Конституционния конвент, са най – добрите писмени доказателства за мислите за тези, които Томас Джеферсън, който по това време е във Франция, нарича събрание на „полу– богове”. За да подпомогне ратификацията на Конституцията в Ню ЙоркСити, Мадисън изоставя съмненията си и работи заедно с Александър Хамилтън и Джон Джей върху създаването на „Федералистките документи”, които се считат и до днес за най – убедителните коментари върху Конституцията на САЩ. Аргументите на Мадисън са силно повлияни от идеите на Шарл де Секонд и барон дьо Монтескьо.

Когато конституцията е ратифицирана Мадисън става представител на своя роден щат Вирджиния. Той успешно представя Вирджиния на Първия Конгрес на САЩ, където внася законопроект за първите 12 поправки към конституцията, десет от които станали известни с наименованието „Закон за правата” (Bill of rights), която е базирана на по–ранните разработки на Джордж Мейсън. Основната цел, която Мадисън преследва във времето, което прекарва в Конгреса, е да ограничи властта на федералното правителство. Когато той заедно с други последователи на Томас Джеферсън, отказват правото на федералното правителство да учреди собствена банка, това става повод за създаването на първите политически партии в САЩ – Федералистите, който споделят идеите на Хамилтън и са за силно централно правителство Демократично – Републиканската партия, която е изповядва идеите на Джеферсън и е за силно ограничаване на правата на федералното правителство.

Мадисън е бил висок 163 сантиметра (5 фута и 4 инча), тежал е 45 килограма (100 паунда) като това го прави най – ниския президент на САЩ, освен това е бил и постоянно болен. Мадисън се жени за Доли Пейн Тод, която е негова противоположност със своя общителен и жив характер. Именно Доли е тази, която оформя статута на Първа дама.

В 1797 година напуска Конгреса и става Държавен секретар при Джеферсън.

Президентство[редактиране | edit source]

Джеймс Мадисън

През изборите от 1808 Мадисън води независима кампания и печели, преди всичко благодарение на качествата, които демонстрира в областта на външните отношения по време, когато Великобритания и Франция се намират на стъпка от война със САЩ. Всяка от страните в този конфликт блокира пристанища на другата, за да не допусне извършването на търговия. През 1810 г. е приет закон, според който, ако някоя от страните не вдигне блокада това задължително води до прекъсване на всякакви отношения с нея. В резултат на това Франция вдига блокадите, а Великобритания– не.

В последвалата война от 1812 г. британските военни части печелят множество победи, включително и за кратко окупират Вашингтон и така принуждават Мадисън да напусне града. Британците също така въоръжават американските индианци на запад. Никоя от страните не е особено въодушевена, макар и британците да нямат особено голям шанс да печелят, федералистите от Нова Англия, заплашват с отцепване, ако войната не се прекрати. През 1814 г. войната е прекратена с договора от Гент. Битката при Ню Орлеанс, при която Андрю Джаксън извоюва голяма победа, се случва 15 дни след като вече мирният договор е бил подписан – новината за това не достига навреме Луизиана. Важният политически ефект е краят на Федералистката партия, която е обявена за предателска поради нейната съпротива на войната.

Старост[редактиране | edit source]

След като напуска Белия дом, Мадисън се оттегля в Монпелие, неговата фамилна ферма във Вирджиния. Той за кратко е ректор на основания от Джеферсън Университет на Вирджиния , но прекарва повечето си дни във фермерство. Мадисън е първият президент на Американското колонизационно дружество, което купува правото за освободени американски роби да се заселят в основаната от дружеството колония – Либерия. Когато умира на 28 юни 1836 г. по силата на неговото завещание се даряват 2 000 долара на колонизационното дружество, но собствеността върху неговите „негри и хора с цвят” преминава към жена му – Мадисън е бил робовладелец през целия си живот.

Портретът на Мадисън е на банкнотата от 5 000 долара, като има повече от 20 разновидности на този тип банкноти, издадени между 1861 и 1946 година, като всичките с изключение на 3 са с образа на Мадисън.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Джон Маршал държавен секретар на САЩ (2 май 1801 – 3 март 1809) Робърт Смит
Томас Джеферсън президент на САЩ ( 4 март 1809 – 4 март 1817) Джеймс Монро