Джо Байдън
|
||||||||
Джоузеф Робинет „Джо“ Байдън младши (на английски: Joseph Robinette "Joe" Biden, Jr.; роден на 20 ноември 1942 г.) е 47-ият и настоящ вицепрезидент на САЩ. Байдън е сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ от 1973 до 2009 г. На 4 ноември 2008 г. е избран за вицепрезидент на САЩ в тандем с кандидат-президента на Демократическата партия Барак Обама, а на 20 януари 2009 г. встъпва в длъжност.
Съдържание |
Ранен живот, образование и семейство [редактиране]
Джо Байдън е роден в Скрантън, Пенсилвания, син на Джоузеф Байдън старши (1915-2002) и Катрин Финеган (р. 1918), католици от ирландско потекло, и живее там в продължение на 10 години, преди да се премести в Делауеър. Има двама братя, Джеймс и Франсис, и една сестра, Валери. Байдън става трезвеник след придобитите отрицателни впечатления за употребата на алкохол в семействата на родителите си.[1] В юношеството и младостта си Байдън страда от заекване, но го преодолява посредством дълги часове рецитиране на поезия пред огледало.[2]
Байдън посещава училището Арчмиър Академи в Клеймонт, Делауеър, и го завършва през 1961 г. През 1965 г. получава бакалавърска степен от Университета на Делауеър в Нюарк със специалности история и политология, на 506-то място по успех от 688 студенти.[3] През 1968 г. става доктор по право в Правния колеж на Сиракузкия университет, където по собствените си думи се е представил под възможностите си.[4] От 1963 до 1968 г. Байдън получава пет отлагания от военна служба (колкото и вицепрезидента Дик Чейни), по време на на Виетнамската война, а през април 1968 г. е освободен от служба заради астма, от която е страдал като юноша.[5]. Байдън не участва в движението против Виетнамската война. По-късно казва, че е бил прекалено зает със семейството и следването си.[6]
Джо Байдън се жени за Нийла Хънтър през 1966 г. и им се раждат три деца, Джоузеф „Бо“ Байдън III (р. 1969 г.), Робърт (р. 1970 г.) и Наоми (р. 1971 г.). Съпругата и едногодишната му дъщеря загиват в автомобилна катастрофа на 18 декември 1972 г., а синовете му са ранени, но се възстановяват напълно.[7] През 1977 г. Байдън се жени за Джил Джейкъбс, от която има една дъщеря, Ашли (р. 1981 г.). Синът му Бо Байдън по-късно става главен прокурор на щата Делауеър, а Хънтър Байдън адвокат във Вашингтон.
Политическа кариера [редактиране]
През 1969 г. Байдън става адвокат, а през 1970 г. е избран за член на окръжен съвет
През 1972 г. се кандидатира за сенатор от щата Делауеър в Сената на САЩ. Кампанията му се управлява от сестра му Валери Байдън Оуенс, попълнена е и от други членове на семейството, поради липсата на средства за наемане на професионални служители, и разчита на раздаване на листовки с позициите му. Той се концентрира върху изтеглянето от Виетнам, околната среда, гражданските права и „промяната“.[8] На 7 ноември 1972 г. Байдън изненадващо побеждава републиканския сенатор-ветеран Джеймс Богс с 3162 гласа и става петият най-млад американски сенатор в историята (на минималната допустима от Конституцията възраст 30 г.). Катастрофата на 18 декември 1972 г., в която загиват съпругата и дъщеря му, а синовете му са ранени (колата на Нийла Байдън е блъсната от камион докато тя се излиза от пресечка; шофьорът на камиона е оправдан), го разтърсва. Той обмисля да се откаже от сенатското си място, за да се грижи за синовете си,[9] но е убеден да заеме поста от лидера на демократите в Сената Майк Мансфийлд и произнася клетвата за встъпване в длъжност до леглото на един от синовете си.[10] Байдън не работи всяка година на 18 декември.
Преизбиран е през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и е на шесто място по най-дълга служба в настоящия Сенат. Байдън се откроява сред сенаторите с това, че пътува до работното си място с държавната железница[11] и с това, че е на дъното на таблицата по лично богатство, оценявано на $100 000-$150 000.[12]
Външна политика [редактиране]
Джо Байдън е дългогодишен член на Сенатската комисия по външни отношения. В отговор на отказа на Конгреса на САЩ да ратифицира договора SALT II, подписан от съветския лидер Леонид Брежнев и президента Джими Картър през 1979 г., Байдън по своя инициатива се среща с министъра на външните работи на СССР Андрей Громико, информира го за американските тревоги и интереси и осигурява няколко промени, които вземат предвид противопоставянето от страна на Комисията по външни отношения.[13]
Балкани [редактиране]
Байдън редовно пътува до Балканите през 90-те години, застъпва се вдигането на оръжейното ембарго и обучението на босненските мюсюлмани, разследването на военни престъпления и военни удари на НАТО. Според Байдън на среща с югославския президент Слободан Милошевич той го нарича „военнопрестъпник“, макар някои от присъстващите на срещата да не си спомнят такова изказване.[14] В автобиографичната си книга Promises to Keep Байдън се описва като водеща фигура в определянето на американската политика за Балканите Босна, съществено спомагайки за убеждаването на президента Бил Клинтън да се намеси с военна сила във войната в Босна и Херцеговина,[15] но според служители в Конгреса, както и записите на гласуванията и речите му, ролята му не е била ключова.[16] Байдън нарича приноса си в определянето на политиката на САЩ спрямо Балканите „най-гордият момент в обществения ми живот“, наред с работата си по приемането на Закона против насилие срещу жените.[17] Той призовава за разширение на НАТО преди това да е станало модно.
Ирак [редактиране]
През 1991 г. Байдън гласува против резолюцията за Войната в Персийския залив.[18] През 2002 г. заявява, че Саддам Хюсеин е заплаха за националната сигурност и няма друг избор, освен заплахата да бъде елиминирана.[19] Той гласува в подкрепа на резолюцията за нахлуването на САЩ в Ирак, по-късно определяйки гласа си като „грешка“, но след това предлага резолюции за промяна на американска стратегия. Байдън е водещ застъпник на идеята за създаването на хлабава федерация от етнически държави на кюрдите, шиитите и сунитите в Ирак.[20] През септември 2007 г. Сенатът приема незадължаваща резолюция в подкрепа на подобен план. Политическото ръководство на Ирак отхвърля такова предложение като де факто разделяне на страната, а американското посолство в Ирак се дистанцира от идеята.[21]
След Руско-грузинската война през август 2008 г. Байдън подтиква администрацията на президента Джордж У. Буш да подкрепи пакет от $ 1 млрд за възстановяването на Грузия.[22]
Правосъдие [редактиране]
Байдън е служил като председател на Сенатската комисия по правосъдие – занимаваща се с въпроси като борба срещу разпространението на наркотици, предотвратяване на престъпления и защита на гражданските свободи – и е водач в създаването на Закона за контрол над насилствените престъпления и на Закона против насилието срещу жени. Той председателства Комисията по правосъдие по време довелите до спорове номинации на за Върховния съд на САЩ на Робърт Борк (номинацията е отхвърлена от Сената през 1987 г.) и Кларънс Томас (номинацията е одобрена през 1991 г., въпреки съпротивата от страна на либерални кръгове в САЩ).
Вицепрезидент [редактиране]
През 1988 г. Байдън се кандидатира за президент на първичните избори на Демократическата партия, но рано се оттегля, след като е обвинен, че е плагиатствал от реч на британския политик Нийл Кинък, тогавашен водач на Лейбъристката партия. Байдън неуспешно се кандидатира за президент и през 2008 г. Спечелилият първичните избори на Демократическата партия през 2008 г. сенатор от щата Илинойс Барак Обама го избира за кандидат-вицепрезидент на Демократическата партия на 22 август 2008 г. На 4 ноември 2008 г. тандемът Обама/Байдън убедително печели изборите срещу тандема на Републиканската партия МакКейн/Пейлин. Встъпвайки в длъжност на 20 януари 2009 г., Байдън ще стане първият вицепрезидент католик и първият от щата Делауеър.
Здраве [редактиране]
През февруари 1988 г. Байдън е опериран по спешност заради мозъчна аневризма и получава последно причастие от католически свещеник.[23] Възстановяването го отвлича от сенатските му задължения в продължение на седем месеца. Байдън не е имал повторни прояви на аневризма оттогава.
Бележки [редактиране]
- ↑ Riding the Rails With Amtrak Joe
- ↑ Taylor, Paul (1990). See How They Run: Electing the President in an Age of Mediaocracy. Alfred A. Knopf.
- ↑ Taylor, See How They Run, стр. 98
- ↑ Biden Admits Plagiarism in School But Says It Was Not 'Malevolent'
- ↑ Biden Received Five Student Draft Deferments During Vietnam War
- ↑ Taylor, See How They Run, стр. 96.
- ↑ Timeline of Biden's life and career
- ↑ http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=14999603
- ↑ Almanac of American Politics 2008, стр. 364
- ↑ All eyes on VP choice Biden; Obama chose ‘dynamic’ partner, Clinton says
- ↑ Almanac of American Politics 2008, стр. 364
- ↑ Measuring Wealth of the '08 Candidates
- ↑ Salacuse, Jeswald W. (2005). Leading Leaders: How to Manage Smart, Talented, Rich and Powerful People
- ↑ Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation
- ↑ Democratic Presidential Candidates
- ↑ Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation
- ↑ On foreign policy, Biden is respected but not always popular
- ↑ [http://www.latimes.com/news/nationworld/washingtondc/la-na-foreignpol24-2008aug24,0,1369471.story On foreign policy, Biden is respected but not always popular ]
- ↑ http://www.msnbc.msn.com/id/18381961/page/2
- ↑ Divided They Stand, but on Graves
- ↑ U.S. vote unites Iraqis in anger
- ↑ Biden Played Less Than Key Role in Bosnia Legislation
- ↑ Campaign Curriculum
Външни връзки [редактиране]
