Дик Чейни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дик Чейни
Дик Чейни
Мандат
20 януари 2001 – 20 януари 2009 г.
Президент
 - Джордж У. Буш
Предшественик Ал Гор
Наследник Джо Байдън
Мандат
20 март 1989 – 20 януари 1993 г.
Президент
 - Джордж Х. У. Буш
Предшественик Франк Карлучи
Наследник Лес Аспин
15-ти надзирател на малцинството в Камарата на преставителите
Мандат
3 януари 1989 – 20 март 1989
Предшественик Трент Лот
Наследник Нют Гингрич
Роден 30 януари 1941
Линкълн, Небраска
Националност Американец
Религия Методист
Съпруг(а) Лин Чейни (1964-настояще)
Деца Елизабет Чейни
Мери Чейни
Полит. партия Републиканска партия
Университет Йейлски университет
Университет на Уайоминг
Университет на Уисконсин-Мадисън
Професия Политик
Бизнесмен
Подпис Dick Cheney Signature.svg

Ричард Брус „Дик“ Чейни[1] (на английски: Richard Bruce „Dick“ Cheney, роден на 30 януари 1941 г.) е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г. Преди това служи като началник на кабинета на президента Джералд Форд (1975-77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978-1989) и като министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989-1993). Като министър на отбраната той отговаря за Операция Пустинна буря през 1991 г. и други действия. След като се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 1996 г., Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Halliburton (1995-2000). Дик Чейни е считан за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние. След атентатите от 11 септември 2001 г. той играе ключова роля в обосноваването на политиката и изпълнението на Войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във Войната в Ирак.

Ранен живот и семейство[редактиране | edit source]

Ричард Брус Чейни е роден в Линкълн, Небраска в семейството на Ричард Хърбърт Чейни и Марджъри Лорейн Дики. Той посещава основното училище Калвърт преди семейството му да се премести в Каспър, Уайоминг, където посещава гимназията на окръг Натрона. Баща му е служител по съхранението на почвата към Министерството на земеделието на САЩ. Майка му е звезда в играта софтбол през 30-те години. Има брат и сестра. Посещава Йейлския университет, но не успява да завърши. По-късно взема бакалавърска и магистърска степен по политология от Университета на Уайоминг. Опитва се да придобие докторска степен от Университета на Уисконсин в Мадисън, но не успява.

През 1962 и 1963 г. Чейни е арестуван за шофиране в пияно състояние.[2] През 1964 г. Дик Чейни се жени за Лин Винсънт, любимата му от гимназията, с която се запознава на четиринадесетгодишна възраст. Те имат две дъщери, Елизабет и Мери, и шест внуци. Днес Лин Винсънт е член на Американския предприемчески институт. Според нея, Дик Чейни и 44-ят президент на САЩ Барак Обама са осми братовчеди.[3]

Чейни подкрепя войната във Виетнам и е годен за наборна военна служба, но кандидатства и получава четири студентски отлагания от набор и веднъж, защото съпругата му е била бременна.[4][5] През януари 1967 г. Чейни навършва 26 г. и вече не може да бъде повикан в армията.[6]

Дик Чейни посещава Обединената методистка църква. Той е преживял четири сърдечни удара през 1978, 1984, 1988 и 2000 г.

Ранно назначение в Белия дом[редактиране | edit source]

Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд се срещат с президента Джералд Форд в Белия дом, април 1975

Политическата кариера на Чейни започва през 1969 г., когато спечелва конкурс за стажант при конгресмена Уилям Стайджър. Скоро след това се присъединява към персонала на Доналд Ръмсфелд, който управлява Агенцията за икономически възможности в администрацията на Ричард Никсън през 1969-70 г.[7] През 1971 г. е назначен за асистент към персонала на Белия дом, през 1971-73 г. е заместник-директор на Съвета за жизнен стандарт, а през 1974-75 г. е асистент на президента Джералд Форд. Доналд Ръмсфелд е повишен от началник на кабинета на президента на министър на отбраната и Чейни заема неговото място. Двамата успешно полагат усилия за назначението на Джордж Х. У. Буш като директор на ЦРУ. Чейни, Ръмсфелд и Пол Улфовиц твърдят, че Съветският съюз разполага с нови оръжия за масово унищожение, макар да нямат доказателства за това, и по този начин увеличават разходите за отбрана.[8] През 1975 г. Чейни и Ръмсфелд помагат да убедят президента Форд, който се е страхувал от кандидатурата на Роналд Рейгън за републиканската номинация, да изостави вицепрезидента Нелсън Рокфелер, защото на него не е гледано с добро око от десните републиканци.[9] През 1976 г. Чейни управлява предизборната кампания на Джералд Форд. Форд губи изборите от Джими Картър.

В Конгреса[редактиране | edit source]

Чейни се среща с президента Роналд Рейгън, 1983

През 1978 г. Дик Чейни е избран за конгресмен от щата Уайоминг като републиканец на мястото на оттеглящия се Тено Ронкалио, побеждавайки кандидата от Демократическата партия Бил Бейли. Чейни е преизбиран пет пъти, заемайки поста до 1989 г. Той става републиканският лидер в Комисията по разузнаване, където последователно се бори срещу конгресния надзор и срещу ограниченията на президентската власт.[10] Чейни защитава петролните и въглищните интереси на Уайоминг. Федералната сграда в Каспър, Уайоминг е наречена на негово име.

Чейни гласува срещу създаването на Федералното министерство на образованието, основавайки решението си на бюджетния дефицит, противопоставянето си на нарастването на правителството и загрижеността си за правата на отделните щати. През 1986 г., след като президентът Роналд Рейгън е поставил вето на закон за установяване на икономически санкции срещу режима на апартейд в Южна Африка, Чейни гласува в подкрепа на ветото, изразявайки съпротивата си срещу „едностранни санкции“, като казва, че те „почти никога не вършат работа“.[11] Той също се противопоставя на едностранни санкции срещу Куба. Чейни гласува срещу резолюция, призоваваща за освобождаването на Нелсън Мандела и признаването на Африканския национален конгрес след като демократите отхвърлят поправка изискваща отхвърлянето на насилието от АНК и изхвърлянето на комунистите от ръководството на партията. Появявайки се в CNN, Чейни отвръща на критиката по този въпрос, казвайки, че се е противопоставял на резолюцията защото на АНК „по онова време се е гледало като на терористиччна организация с много интереси противни на САЩ“.[12]

Чейни е водещият представител на републиканското малцинство в Конгреса при разследването на аферата Иран-Контра, в която членове на администрацията на Рейгън продали оръжия на Иран и използвали парите за финансирането на партизанските отряди на Контрите, борещи се срещу избраното Сандиниско правителство в Никарагуа. В тази си роля, той редактира доклада на малцинството, отхвърлящ доклада на мнозинството, според който е бил нарушен законът. Според доклада на Чейни, правителството е допуснало единствено грешки в преценката си и Конгресът „е злоупотребил с властта си“, когато е приел закони за ограничаване на похарчените от президента средства за помагане на Контрите.[13]

През декември 1988 г. Чейни е избран на втората най-важна длъжност в групата на републиканците в Камарата на представителите (House Minority Whip, букв. „камшик“ на малцинството).

Министър на отбраната[редактиране | edit source]

Министър Чейни с президента Буш, 1991

Номинираният от новоизбрания президент на САЩ Джордж Х. У. Буш за министър на отбраната Джон Тауър е отхвърлен от Сената поради предишно негово поведение. Вторият избор на Буш е Дик Чейни, който е одобрен от Сената и служи като министър на отбраната на САЩ от 21 март 1989 г. до 20 януари 1993 г. Чейни се концентрира главно върху външни работи, а подробностите по вътрешното управление на Пентагона предава на заместника си Доналд Атууд. Той работи заедно с помощник-министъра по обществени дела Луис Уилямс и помощник-министъра за отбранителна политика Пол Улфовиц. За началник на генералния щаб на 1 октомври 1989 г. е назначен генерал Колин Пауъл. През мандата на Чейни личният състав на въоръжените сили е намален от 2 202 милиона на 1 776 милиона. Бюджетът за отбрана също е намален.[14]

Международни отношения[редактиране | edit source]

През декември 1989 г. 24 000 американски войници нахлуват в Панама, където свалят от власт президента Мануел Нориега и поставят на негово място Гилермо Ендара, който печели президентските избори през май същата година. Нориега анулира резултатите от изборите, което води до интензивен натиск срещу него.[15] През октомври Нориега потиска военен преврат, но през декември, след като войници на панамската армия убиват американски военнослужещ и САЩ нахлуват в Панама под ръководството на Чейни. Заявената причина за нашествието е да се арестува Нориега, за да му бъде предявено обвинение в наркотрафик в САЩ, да се защитят американски животи и имущество и да се възстановят панамските граждански свободи.[16] Въпреки че мисията е притиворечива,[17] американските войски постигат контрол над Панама и Ендара встъпва в президентския пост. Нориега намира убежище в посолството на Ватикана, но скоро американците го арестуват и пращат в Маями, където е осъден за трафик на наркотици през април 1992 г. .[18]

Чейни произнася реч преди пускането на вода на нов миноносец

Разпадането на Съветския съюз и на Варшавския договор карат администрацията на Буш да преосмисли ролята на НАТО. Чейни вярва, че НАТО трябва да продължи да осигурява сигурност в Европа и че неговата важност за САЩ ще продължи. На последната среща на алианса в Брюксел през декември 1992 г. той казва, че НАТО трябва да подкрепи новите демокрации в Източна Европа и в бъдеще да им предложи членство, тъй като според него районът оставал опасен поради неясното бъдещо развитие на страните от бившия Съветски съюз. Чейни предупреждава за възможността страни като Ирак, Иран и Северна Корея да придобият ядрени компоненти от разпадащия се Съветски съюз. Той подкрепя инициативите, предприети от президентите Джордж Буш и Борис Елцин през 1991-92 г. да намалят производството и разполагането на ядрени оръжия, но в същото време остава скептичен за развитието на бившия Съветски блок и счита, че Буш е бил прекалено оптимистичен в подкрепата си за Михаил Горбачов и Борис Елцин.[19]

Чейни силно се противопоставя на използването на американски сухопътни сили в Босна, където избухва война през април 1992 г. През август 1992 г. САЩ започват доставки на хуманитарна помощ на изпадналата в гражданска война Сомалия.[20] По искане на президента Буш Чейни изпраща в Сомалия 26 000 американски военнослужещи за осигуряване на сигурност. Компанията Halliburton, чийто директор впоследствие става Чейни, получава договори за доставки на американските войски в Сомалия.

Чейни убеждава саудитската аристокрация да позволи бази за американски сухопътни восйки и военни самолети в страната. Това е важен елемент за успеха на Войната в Персийския залив, както и „гръмоотвод“ за ислямисти, които се противопоставят на не-мюсююлманските армии близост до техните свети места.[21]

Към края на мандата си Чейни утвърждава дотогавашната политика на въоръжените сили спрямо хомосексуалисти и жени, според която на хомосексуалистите е забранено да служат, а на жените да участват в битка.[22]

През 1992 г. Чейни одобрява доклада „Defense Planning Guidance“, написан от Пол Улфовиц и Луис Либи, който проповядва едностранни американски действия след разпадането на СССР.[23]

Война в Персийския залив[редактиране | edit source]

Чейни се среща с министъра на отбраната на Саудитска Арабия, принц Султан, за да обсъдят ситуацията в Персийския залив

На 1 август 1990 г. иракският диктатор Саддам Хюсеин заповядва нахлуване в Кувейт. 140 000 иракски войници бързо окупират страната. Скоро след това Чейни посещава Саудитска Арабия, където получава разрешение от крал Фахд за разполагане на американски войници в страната. През септември 1990 г. Пентагонът обявява, че 250 000 иракски войници и 1500 танка са дислоцирани на границата със Саудитска Арабия, без да покажат доказателство. Съветски сателитни снимки направени същия ден опровергават твърдението.[24] Обединените нации приемат резолюция, настояваща за изтегляне на иракските войски от Кувейт до 15 януари 1991 г. До този срок САЩ разполагат 500 000 войници в района на Персийския залив. Великобритания, Франция, Италия, Сирия и Египет също изпращат войници, а Германия и Япония обещават финансова подкрепа. Чейни участва заедно с генералите Колин Пауъл и Норман Шварцкопф в планирането на военната операция и нейната логистична подготовка. Той дори организира група в Пентагона, която да разработи алтернативен план за войната, „Операция Скорпион“, който е отхвърлен от президента Буш като прекалено рискован. Чейни също предлага на Буш да започне война без одобрение от Конгреса, но Буш отказва.[25]

Джордж Буш решава да използва военни действия, ако Ирак не е напуснал Кувейт до 15 януари 1991 г. През ноември ООН приема резолюция позволяваща „всички необходими средства“ за изгонването на Ирак от Кувейт.[26] На 12 януари 1991 г. двете камари на американския Конгрес приемат съвместна резолюция, позволяваща на президента Буш да използва военни действия след като е използвал всички други методи, за да осигури изпълнението от страна на Ирак на резолюциите на ООН.[26]

Пол Улфовиц, Колин Пауъл, Дик Чейни и Норман Шварцкопф (седнали от ляво на дясно) по време на войната в Персийския залив

Операция Пустинна буря започва на 17 януари 1991 г. с въздушни удари срещу иракски цели в Ирак и Кувейт. След въздушна офанзива от повече от пет седмици, Коалицията на ООН започва наземната война на 24 февруари с нахлуване в Кувейт от територията на Саудитска Арабия. До 100 часа иракските сили са разбити и генерал Шварцкопф обявява, че основната цел на операцията – изгонването на иракските войски от Кувейт – е изпълнена и след консултация с Чейни и Пауъл президентът Буш обявява край на военните действия в полунощ на 27 февруари, Вашингтонско време.[26][27]147 американци умират в бой, а други 236 умират вследствие на инциденти или по други причини.[28]

След Операция Пустинна буря Пентагонът наема компанията Halliburton да гаси 320 пожара[29] и наема дъщерната фирма на Halliburton Brwon & Root да възстанови инфраструктурата на Кувейт. През август 1992 г. Халибъртън е избрана от Инженерния корпус на американската армия да осигури логистика за срок от пет години.[30]

Впоследствие започва дебат дали Саддам Хюсеин е трябвало да бъде свален от власт чрез влизане на съюзническите войски в Багдад. През 1991 г. в интервю за телевизия ABC Чейни казва:

Мисля, че ако американски войници бъдат въвлечени в гражданска война в Ирак, това би се превърнало в тресавище. Щом стигнем Багдад, какво ще правим? Кого ще поставим на власт? Какъв вид правителство? Сунитско правителство, шиитско правителство или кюрдско правителство? Светско ли ще бъде, подобно на партията Баас, фундаменталистко ислямско ли ще бъде? Аз не мисля, че Съединените щати искат да дадат военни жертви в Ирак и да поемат отговорност за управлението на Ирак. Мисля, че това няма никакъв смисъл.“[31]

На 15 април 1994 г. в интервю за телевизия C-SPAN, излъчено повторно на 11 юли 2007 г. Чейни също казва, че нахлуване в Ирак би било лоша идея и би довело до „тресавище“.[32][33]

Кариера в компанията Halliburton[редактиране | edit source]

След като напуска поста министър на отбраната през януари 1993 г. Чейни се присъединява към Американския предприемчески институт, неправителствена организация, формулираща политически позиции. През 1995 г. Чейни се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ и през октомври същата година става председател на борда и изпълнителен директор на енергийната компания Halliburton. През 1995 г. Халибъртън е глобена $4 млн. за продажба на Либия на продукти, които могат да бъдат използвани за ядрена програма. Халибъртън също е разследвана за отношенията си с Ирак и Иран. По време на управлението му Халибъртън печели федерални поръчки за $ 2,3 млрд., двойно повече отколкото за предишните пет години, както и още $ 1.5 млрд. заеми застраховани от данъкоплатеца.[34] Действията на Чейни в Halliburton пораждат противоречия между анализаторите от Уолстрийт, а когато през 1998 г. Халибъртън се слива с Dresser Industries (бивш работодател на Джордж Х. У. Буш), някои от управителите на Dresser Industries критикуват Halliburton заради липсата на счетоводна прозрачност. Dresser Industries от своя страна носи със себе си нерешени съдебни дела за отравяне с азбест, които впоследствие поразяват новосъздадената компания като цената на акциите ѝ пада с 80% за една година.[35] Halliburton установява дъщерни фирми на карибски острови, освободени от данъци и по този начин вноските ѝ в хазната на САЩ спадат от $ 302 млн. през 1998 г. до нула през 1999 г., като през с. г. компанията получава $ 85 млн. обратно от държавата.[36][37] През февруари 2000 г. Чейни напуска компанията на 25 юли 2000 г. Богатството на Чейни, оценявано между 30 и 100 млн. долара, е спечелено главно от работата му в Halliburton.

През 1997 г. заедно с Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц, Джеб Буш и други Чейни основава Проекта за новия американски век, организация, поставила си за цел „да насърчава американското глобално лидерство“. Сред целите на ПНАВ е свалянето на Саддам Хюсеин от власт и трансформацията на американските въоръжени сили, включително въоръжаване в космоса, като в доклада на ПНАВ Rebuilding American Defenses се признава, че „процесът на трансформация вероятно ще бъде дълъг при отсъствието на някакво катастрофално и катализиращо събитие — като нов Пърл Харбър“.[38] Чейни също е член на борда на съветниците на Еврейския институт по въпроси на националната сигурност.

Вицепрезидент[редактиране | edit source]

Заемане на поста[редактиране | edit source]

Докато все още работи в Халибъртън Дик Чейни оглавява републиканския комитет за намиране на кандидат за вицепрезидент на САЩ, но когато докладва на кандидата за президент на Републиканската партия Джордж У. Буш, Чейни предлага себе си за поста.[39][40] Буш приема и на 25 юли обявява избора си пред пресата. Чейни напуска Халибъртън с компенсация от около $20 млн. Тъй като Буш и Чейни са жители на щата Тексас, а конституцията забранява на членовете на електоралната колегия от даден щат да гласуват за жители на същия щат като кандидат-президентска двойка, Чейни сменя адресната си регистрация, регистрирайки се като жител на Уайоминг. По време на кампанията Чейни отрича да е гласувал срещу резолюцията призоваваща за освобождаването на Нелсън Мандела, казвайки, че е гласувал против налагането на санкции срещу ЮАР, каквито обаче не са били включени в резолюцията.[41] Дебатът между Чейни и кандидата за вицепрезидент на Демократическата партия Джо Либерман е много по-спокоен от дебатите на Джордж У. Буш и Ал Гор. Буш и Чейни печелят изборите след съдебна битка за резултата от гласуването в щата Флорида, където повторното преброяване е прекратено с решение на Върховния съд на САЩ на 13 декември 2000 г.

Докато изборите още не са решени, Буш/Чейни нямат право на държавно финансиране за сформиране на новото правителство и Чейни организира преходен офис, финансиран с частни средства. Чейни изготвя списъци с кандидати за длъжности, започвайки от държавен секретар, министър на отбраната и на финансите. Чейни предлага Доналд Ръмсфелд за министър на отбраната, но не успява да осигури на Пол Улфовиц поста директор на ЦРУ.

Джордж У. Буш и Дик Чейни встъпват в длъжност като 43-ти президент и 46-ти вицепрезидент на САЩ на 20 януари 2001 г., а на 20 януари 2005 г. встъпват във втори мандатслед победа в президентските избори срещу Джон Кери и Джон Едуардс, съпътствани от сериозни изборни нередности, особено в ключовия щат Охайо. [42]

Увеличаване на властта на вицепрезидента[редактиране | edit source]

Дик Чейни председателства Сената при обръщението на Джордж Буш за състоянието на съюза, януари 2003

Вицепрезидентът на САЩ конституционно е силно ограничен в своите правомощия. Той е председател на Сената и като такъв може да гласува, когато броят на гласовете е равен. През 1980 г. кандидатът за президент на Републиканската партия Роналд Рейгън е преговарял с бившия президент Джералд Форд да стане кандидат за вицепрезидент. Чейни е участвал в преговорите от страната на Форд, който е искал засилване на ролята на вицепрезидента във властта. Форд в крайна сметка се отказва, но Чейни прилага идеите, събрани по това време при своето собствено заемане на поста.[43] Според бившия вицепрезидент Дан Куейл, Чейни му е казал в деня на встъпването си в длъжност: „Аз имам различно разбиране с президента.“ по въпроса за ролята, която ще играе в новата администрация. Буш му позволява да има водещ глас във всяка област на управлението: икономика, сигурност, енергетика, както и в назначенията и номинациите за длъжности в правителството и за съдии от Върховния съд.[44] Чейни е сред водещите фигури при приемането законите за намаляване на данъците, предложени от Буш, както и при вземането на други бюджетни решения.[45]

Чейни е определен като най-силният и влиятелен вицепрезидент в историята.[46][47]

Вицепрезидентът Чейни придружава бившата първа дама Нанси Рейгън в церемонията по пускане на вода на кораба Роналд Рейгън, 2003

Както поддръжници, така и противници, гледат на него като на ловък и знаещ политик, който познава функциите и сложностите на федералното правителство. Знак за активната роля на Чейни в създаването на политики е осигуряването на офис от тогавашния председател на Камарата на представителите Денис Хастерт близо до залата на Камарата за Чейни[48] в допълнение към офиса му в Западното крило на Белия дом,[49]церемониалния му офис в Старата изпълнителна офисна сграда,[50] и неговите два сенатски офиси.[48][51]

Чейни активно подържа разширяването на властта на президента, казвайки, че предизвикателството от страна на администрацията на Буш на законите, приети от конгреса след Виетнам и Уотъргейт да задържа и надзирава изпълнителния клон — Законът за наблюдение на чуждото разузнаване, Законът за президентските архиви, Законът за свобода на информацията и резолюцията за военната власт са, по думите на Чейни, „възстановяване, ако щете, на властта и авторитета на президента.“[52][53]

През юни 2007, Washington Post резюмира вицепрезидентството на Чейни в поредица от четири части, която печели награда Пулицър.[54] Поредицата е базирана отчасти на интервюта с бивши служители на администрацията. Статиите характеризират Чейни не като „президент в сянка“, а като някой, който обикновено има последната дума за съвет на президента по политики, които в много случаи преобразяват властта на президента.[55]

Дик Чейни разговаря с председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан на борда на Еър Форс 1

В началото на 2001 г. Чейни ръководи Групата за развитие на национална енергийна политика (ГРНЕП), която включва представители на енергийната индустрия, включително от компанията Енрон. След скандалния банкрут на Енрон администрацията на Буш е обвинена в непочтени връзки с енергийната промишленост. През юли 2003 г. Върховният съд отсъжда, че министерството на търговията трябва да покаже документи на ГРНЕП, съдържащи информация за компании, сключили споразумения със Саддам Хюсеин да разработват иракския петрол. Чейни отказва да освободи исканите документи от националната архивна администрация, което кара медии като сп. Time и телевизия CBS да го нарекат „четвърти клон на правителството“, който е над закона.

Чейни има склонност да прикрива своята дейност като вицепрезидент. Според него „вицепрезидент“ е уникална длъжност, която не е част нито от изпълнителната, нито от законодателната власт и следователно той не трябва да се подчинява на правилата за тези две власти. Той поставя надпис на документите си „Да се третира като секретно“, като по този начин некласифицирани документи остават тайни и използва три сейфа с размер на човешки ръст в офиса си. Чейни отказва да издаде имената или дори броя на персонала си, не публикува календар на дейностите си и е наредил на Тайните служби да унищожават записите на посещенията му. Когато след 11 септември, 2001 г. се решава да се започне програма за подслушване в САЩ и са привикани за уведомяване членове на Конгреса, с тях говори вицепрезидентът, тъй като президентът Буш му е делегирал отговорност за разузнавателната дейност.[56]

11 септември 2001 г.[редактиране | edit source]

Дик Чейни и Кондолиза Райс в бункера под Белия дом, 11 септември, 2001

Когато става известно, че се извършват терористични атентати на 11 септември 2001 г., Чейни е заведен от Тайните служби в бункера под Белия дом, където наблюдава по телевизията случващото се. Според свидетели вицепрезидентът не е показал видима реакция, когато Световния търговски център в Ню Йорк е рухнал.[57]

Министърът на транспорта Норман Минета свидетелства пред Комисията за атентатите от 11 септември, че Дик Чейни е бил уведомен в бункера на Белия дом за приближаващ към Пентагона самолет и бил запитан от млад мъж, когато самолетът се е приближил на разстояние 10 мили дали заповедите все още са валидни, на което вицепрезидентът ядосано отговорил, „Разбира се, че заповедите все още са валидни, чул ли си нещо противно?“.[58] Според Доклада на Комисията за атентатите от 11 септември, заповедта за сваляне на пътнически самолети е дадена 55 минути след като е бил ударен Пентагонът. Според конспиративните теории за атентатите от 11 септември заповедта е била самолетът да не се сваля.[59][60]

След атентатите от 11 септември 2001 г. Чейни е държан известно време на тайно място поради съображения за сигурност и общува с Белия дом посредством сигурни видео-телефони.

Война срещу тероризма[редактиране | edit source]

На 8 май 2001 г. президентът Буш упълномощава вицепрезидента Чейни да координира и надзирава развитието на правителствени инициативи за защита на САЩ от терористични атаки с оръжия за масово унищожение. Чейни трябва да представи доклад пред Конгреса до 1 октомври с. г.[61]

След атентатите от 11 септември Чейни участва активно в определянето на политиката за т. нар. война срещу тероризма. През цялата си кариера Чейни се е застъпвал за силната президентска власт и сега става архитект на разширяването на пълномощията на президента.[62]

Третиране на задържаните[редактиране | edit source]

Чейни предлага на президента Буш да издаде заповед, според която задържаните във войната срещу тероризма нямат достъп до съд, могат да бъдат задържани безсрочно и ако въобще ще бъдат съдени, то това ще стане посредством военни комисии. Пленените в Афганистан се считат за „незаконни бойци“, не за военнопленници, и защитата на Женевската конвенция им е отказана. Офисът на вицепрезидента играе решаваща роля в премахването на ограниченията върху упражнението на сила спрямо затворниците и във възлагането и защитаването на правни становища, които администрацията на Буш впоследствие представя като произлизащи от нискостоящи служители. След репортажите за малтретиране на затворници в затворите Абу Граиб, Ирак и Гуантанамо, Куба през 2004 г. съдилищата и Конгресът на САЩ започват да оказват съпротива срещу практиката на „твърдо разпитване“, но много от методите и принципите прокарани от Чейни остават в действие. На 5 октомври 2005 г. Сенатът приема Закона за третиране на задържаните на Джон МакКейн, който включва текста на Женевската конвенция. Новият закон обаче ограничава само военните до списъка с приемливи методи за разпит, а на ЦРУ се забранява само „нехуманно“ и „жестоко“ отношение към затворниците, като се казва, че законът ще бъде тълкуван в контекста на американската конституция, което е достатъчно за Чейни, чийто адвокат Дейвид Адингтън редактира изявлението при подписване на закона от Буш, според което президентът ще тълкува закона „по начин в съгласие с конституционната власт на президента да надзирава единната изпълнителна власт и като главнокомандващ“. На 29 юни 2006 г. Върховният съд отсъжда, че администрацията на Буш няма право съди задържаните във военни комисии. Законът за военните комисии приет от Конгреса на 29 септември с. г. обаче „дава на вицепрезидента почти всичко, което е поискал“. Според закона, президентът има властта да тълкува стандартите на Женевската конвенция, а не Върховният съд. Той също дава имунитет на служители на ЦРУ и правителството срещу подвеждане под отговорност за минали военни престъпления или изтезания.[63] Статиите описват влиянието на Чейни върху решения отнасящи се до задържането на заподозрени терористи и законовите граници, които се прилагат при техните разпити, особено какво съставлява мъчение.[64] Полковник Лорънс Уикерсън, който служи като началник на кабинета на Колин Пaуъл, когато той е председател на Главния щаб по същото време, когато Чейни е министър на отбраната и след това по-късно, когато Пауъл е държавен секретар на САЩ, заявява в интервю, че Чейни и Доналд Ръмсфелд установяват алтернативна програма за разпитване задържани след 11 септември 2001 г. взаимното им недоверие към ЦРУ.[65]

На 14 февруари 2010, появявайки се в предаването на ABC Тази седмица, Чейни потвърждава подкрепата си за уотърбординг (давенето) и усилените техники за разпитване за заловени заподозряни в тероризъм, казвайки, „Аз бях и си оставам силен застъпник за нашата програма за усилено разпитване.“"[66] През юли 2011 г. международната организация Human Rights Watch в доклад призовава Съединените щати да проведат криминално разследване срещу Джордж У. Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и директора на ЦРУ Джордж Тенет по обвинение в измъчване на затворници.[67]

Програма за подслушване[редактиране | edit source]

В края на 2005 г. става известно, че администрацията на Буш е упълномощила шпиониране на американски граждани без да иска разрешение от специалния съд, създаден чрез закона за подслушване от 1978 г. Чейни играе ключова роля в установяването на програмата.[68] Според него, президентът има конституционно право да упълномощи такава програма.[69] По времето на администрацията на Форд се е състоял подобен дебат за употребата на разузнавателни средства с участието на Джордж Х. У. Буш, Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни.[70]

Война в Ирак[редактиране | edit source]

Чейни говори пред американски войници в лагер Анаконда, Ирак през 2008 г.

Според доклад на Института за обществена политика Бейкър представен пред Групата за развитие на национална енергийна политика на Чейни през април 2001 г., дестабилизиращото въздействие на Ирак на пазара на петрол поставя неприемлив риск за САЩ и поради това препоръчва военна намеса.[71] Бившият финансов министър от администрацията на Буш Пол О'Нийл потвърждава през 2004 г., че войната срещу Ирак е била планирана още в началото на 2001 г.[72]

След атентатите от 11 септември 2001 г., Чейни способства за осигуряването на оправдание за влизане във война с Ирак. Той е сред основните поддръжници на нахлуването на американски войски в Ирак през март 2003 г и участва в изготвянето на разузнавателната документация, която осигурява мотивацията за него. Чейни твърди, че има връзки между Саддам Хюсеин и ал Кайда[73]], въпреки че президентът Буш получава класифициран дневен меморандум на 21 септември 2001 посочващ, че американското разузнаване няма доказателства, свързващи Саддам Хюсеин с атентатите от 11 септември и ал Кайда.[74] Комисията за 11 септември също заключава през 2004 г. че „няма сътрудничество“ между Ирак и ал Кайда.[75] Чейни многократно твърди, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение[76], които представляват заплаха за САЩ. Преди началото на войната Чейни прави няколко лични визити на щабквартирата на ЦРУ, където поставя под въпрос заключенията на анализатори на агенцията от средно ниво.[77] Той твърди, че нахлуването в Ирак ще бъде „огромен успех“[78] и че американските войски ще бъдат посрещнати като освободители, и посещава страната многократно. Чейни често критикува критиците, наричайки ги „опортюнисти“, които разгласяват „цинични и вредни лъжи“, за да придобият политическа полза, докато американските войници загиват в Ирак. В отговор сенаторът Джон Кери заявява, „Трудно е да се назове служител на правителството с по-малко правдоподобност за Ирак [от Чейни].“[79]

Компанията Halliburton получава договори за работа в Ирак, някои от които без конкурс, включително за логистична подкрепа на американските войски и за възстановяване на нефтената промишленост, на стойност над $10 млрд., като за някои от услугите си е искала завишени цени.[80][81][82] Освен че е бивш изпълнителен директор на компанията, Чейни все още притежава акции от нея и продължава да получава отложени плащания от компанията.[83][84] Компанията също строи затворническия лагер в базата Гуантанамо за $37 млн. и американското посолство в Кабул.[85]

Скандал с Валери Плейм[редактиране | edit source]

През 2005 г. началникът на кабинета и помощник по националната сигурност на Дик Чейни Луис Либи напуска поста си след като е обвинен в лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието при разследването на разкриването на идентичността на агентката на ЦРУ Валери Плейм, чийто съпруг Джоузеф Уилсън е изпратен на мисия в Чад през 2002 г., за да открие доказателства за търговия с компоненти за ядрената програма на Саддам Хюсеин, но не успява и изразява скептицизъм по отношение възможностите на Ирак да произведе ядрено оръжие. През 2007 г. Либи е осъден на две и половина години затвор и глоба от 250 000 долара. На 2 юли с. г. Джордж У. Буш смекчава наказанието, осигурявайки свободата на Либи. Либи е един от основните автори на доклада пред ООН за оръжията за масово унищожение на Ирак. Пред съда той казва, че Чейни му е наредил да предаде на пресата през 2003 г. класифицирана разузнавателна информация за иракските оръжия.[86] Подозренията, че Дик Чейни е дирижирал разкриването на идентичността на Валери Плейм като отмъщение срещу съпруга ѝ не са доказани.

Опит за убийство[редактиране | edit source]

Чейни в авиобазата Баграм, Афганистан, декември 2004 г.

На 27 февруари 2007 г. в около 10 a.m., терорист самоубиец убива 23 души и ранява още 20 изван авиобазата Баграм в Афганистан по време на визита от Чейни. Кари Ахмади, говорител на талибаните, поема отговорност за атентата и казва, че Чейни е бил целта. Талибаните твърдят, че Осама бин Ладен е надзиравал операцията.[87] Бомбата избухва извън основната порта, на 800 метра от Чейни. Ой казва, че чул взрива „Чух силно избухване... Тайните служби додоха и казаха, че е имало атака срещу основната порта."[88] Целта на визитата на Чейни в региона е да притисне Пакистан за обединен фронт срещу талибаните.[89]

Политика спрямо Иран и Северна Корея[редактиране | edit source]

Пентагонът, действащ в съответствие с инструкции от офиса на Дик Чейни, натоварва през 2005 г. Стратегическото командване на САЩ да разработи план за нападение срещу Иран в отговор на нова атака подобна на атентатите от 11 септември, включващ въздушно нападение с конвенционални и тактически ядрени оръжия.[90]

Въпреки че Чейни подкрепя използването на военна сила срещу Иран, през 2007 г.[91] президентът Буш се ограничава с подписването на документ подкрепящ извършването от ЦРУ на „черни операции“, целящи да дестабилизират и в крайна сметка да свалят от власт ислямския режим, включително саботиране на иранската ядрена програма.[92][93] Администрацията на Буш също финансира сепаратиски терористични групи в Иран.[94]

През юни 2008, Чейни се опитва да блокира усилията на държавния секретар Кондолиза Райс да сключи противоречиво компромисно споразумение със Северна Корея за ядрената програма на комунистическата държава.[95]

Политика към околната среда[редактиране | edit source]

Дик Чейни и съпругата му Лин изпращат папа Бенедикт XVI на международното летище Джон Ф. Кенеди, Ню Йорк, 20 април 2008

Дик Чейни многократно се намесва „зад сцената“, за да подкопае закони за околната среда в полза на бизнеса. Чейни настоява за установяването в планината Юка, Невада на национално хранилище за радиоактивни отпадъци въпреки опасенията за безопасност. Той също спомага за пренаписването на закон от времето на Бил Клинтън, който е поставил една трета от федералните гори извън достъп на дърводобивната и минната промишленост. Чейни изказва съмнение относно причините за глобалното затопляне, противопоставя се на поставянето на ограничения на емисиите от газове предизвикващи парников ефект и се стреми да потисне инакомислие по този въпрос в правителството.[96] Той настоява пред директорката на Агенцията за опазване на околна среда Кристин Тод Уитмън още в началото на мандата си да облекчи контрола над замърсяването от топлоелектроцентрали и рафинерии. Според Кристин Тод Уитмън, оставката ѝ като директор на Агенцията за опазване на околна среда се дължи на натиска от страна на Чейни по въпроса за замърсяването на въздуха.[97]

Статиите на Ващингтон Поуст също наблягат на влиянието зад сцената върху политиката за околна среда на администрацията за облекчаване на контрола върху замърсяването на електроцентрали, да улесни освобождаването от ядрени отпадъци, да отвори достъпа до федералните източници на дървесина и да избегне федералните ограничения върху емисиите на парникови газове, сред други въпроси. Статиите характеризират подхода му към формулирането на политика като предпочитащ бизнеса пред околната среда.[98]

През юли 2008, бивш служител на Американската агенция за опазване на околната среда заявява публично, че офисът на Чейни настоявал за премахване на много информация от доклада на Центъра за контрол и профилактика на болестите за здравните ефекти на глобалното затопляне „страхувайки се, че представянето от водещ здравен служител може да затрудни избягването на регулирането на парниковите газове."[99] През октомрви, когато докладът се появява с шест страници изрязани от свидетелствата, Белият дом заявява, че са направени поради тревоги относно точността на науката. Според бившия старши съветник по промяната на климата на агенцията за опазване на околната среда, Стивън Джонсън, Офисът на Чейни е директно отговорен за почти половината изтриване на първоначални показания.[99]

Предложение за импийчмънт[редактиране | edit source]

На 24 април 2007 г. конгресменът от Охайо Денис Кусинич подава в Конгреса резолюция за импийчмънт на Чейни заради:

  • Манипулация на разузнавателния процес, за да изфабрикува заплаха от иракски оръжия за масово унищожение
  • Фабрикуване на връзка между ал Кайда и Ирак, за да оправдае използването на американски въоръжени сили срещу Ирак
  • Заплашване с използване на сила срещу Иран при отсъствието на доказателства за реална заплаха от Иран срещу САЩ

Кусинич прилага поне 15 документа подкрепящи всяко едно обвинение.[100] Отначало резолюцията не е подкрепена, но впоследствие я подписват 22 членове на Камарата на представителите, шест от които са членове на Правната комисия. След изминаването на 6 месеца, без да се стигне до дебат, Кусинич подава повторно резолюцията на 6 ноември 2007 г.

Ловен инцидент[редактиране | edit source]

На 11 февруари 2006, Чейни случайно застрелва[101] Хари Уитинтън, 78-годишен тексаски адвокат, в лицето, врата и гръдния кош със сачми за птици, когато се обръща, за да стреля по пъдпъдък по време на лов в южно Тексаско ранчо.[102]

Уитингтън получава слаб сърдечен удар и предсърдни фибрилации поради сачма, която засяда във външните слоеве на сърцето му.[103] Шерифът от окръг Кенеди освобождава от криминална отговорност по въпроса Чейни, а в интервю с Fox News, Чейни поема пълна отговорност за инцидента.[104] Уитингтън е изписан от болница на 17 февруари 2006. По-късно той заявява, „Моето семейство и аз дълбоко съжаляваме за всичко това, през което трябваще да премине вицепрезидентът Чейни през тази изминала седмица.“[105]

Обществено възприятие[редактиране | edit source]

Дик Чейни с 47-мия вицепрезидент Джо Байдън

В началото на администрацията на Буш допитванията до общественото мнение са повече положителни, отколкото отрицателни. След атентатите от 11 септември 2001 г., рейтингът и на Буш, и на Чейни се покачва, като на Чейни достига 68 %,[106] а на президента 90 %.[107] Рейтингите и на двамата обаче спадат след нашествието в Ирак през 2003.[106][108] Данните за Чейни от проучванията на Галъп са сходни с други проучвания:[106][109]

  • Април 2001 – 63% одобрение, 21% неодобрение
  • януари 2002 – 68% одобрение, 18% неодобрение
  • януари 2004 – 56% одобрение, 36% неодобрение
  • януари 2005 – 50% одобрение, 40% неодобрение
  • януари 2006 – 41% одобрение, 46% неодобрение
  • юли 2007 – 30% одобрение, 60% неодобрение
  • март 2009 – 30% одобрение, 63% неодобрение

Чейни често е бил сравняван с Дарт Вейдър, характеристика произлязла от неговите критици, но по-късно шеговито възприета от самия Чейни, както и от членове на семейството и персонала му.[110]

Чейни ще бъде предмет на минисериал на телевизия HBO, базиран на книгата от 2008 на Бартън Гелман Angler: The Cheney Vice Presidency и на документалния филм от 2006 „The Dark Side“ („Тъмната страна“)video, продуциран от PBS.[111]

Активност след напускане на вицепрезидентския пост[редактиране | edit source]

Чейни говори на Конференция за косервативно политическо действие през февруари 2011 г.

Чейни поддържа видим публичен профил след като напуска поста,[112] особено критикувайки политиката на администрацията на Обама за националната сигурност.[113][114] През май 2009 Чейни говори в подкрепа на еднополовите бракове, с което става един от най-видните републикански политици, изразили такава позиция.[115] Дъщеря му Мери Чейни е в открита лесбийска връзка с дългосрочния си партньор Хедър По.[116]

Въпреки че по обичай бивш вицепрезидент получава неофициална шестмесечна охрана от тайните служби на САЩ, президентът Обама удължава периода на охрана за Чейни.[117]

На 11 юли 2009 директорът на ЦРУ Леон Панета казва на комисиите по разузнаване на Сената и Камарата, че ЦРУ задържа информация за тайна контратерористична програма от конгреса за осем години по директна заповед от Дик Чейни. Според конгресни служители програмата е започната от контратерористиния център скоро след атаките от 11 септември 2001, но никога не става напълно операционна, включвайки планиране и обучение, което се провежда от 2001 до тази година.[118] Wall Street Journal съобщава, че програмата е програмата е опит ѝа провеждане президенстко упълномоаване от за пленяване или убиване на агенти на ал Кайда operatives.[119]

Отношение към президента Обама[редактиране | edit source]

Чейни публично е критикувал президента Обама след избирането му на поста. На 29 декември 2009, четири дни след опита за взривяване на международен полет от Холандия до САЩ, Чейни критикува Обама: „[Ние] сме във война и когато президентът се преструва, че не сме, това ни прави по-малко в безопасност. [...] Защо не иска да признае, че сме във война? Не се вписва в светогледа, който донася със себе си в Oвалния кабинет. Не се вписва в това, което изглежда цел на президентството му — социална трансформация — реструктурирането на американското общество.“[120]

По време на поява на 14 февруари 2010 в предаването This Week на ABC Чейни повтаря критиката си към политиките на администрацията на Обама за третиране на заподозрени терористи, критикувайки „манталитета“ за отнасяне към „терористични атаки към Съединените щати като криминални актове, а не актове на война.“.[66]

В интервю с ABC News от 2 май Чейни дава положителна оценка на администрацията на Обама за операцията довела до убийството на Осама бин Ладен.[121]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Дик“ е умалително на „Ричард“
  2. McCollough, Lindsay G. (Producer); Gellman, Barton (Narrator). „The Life and Career of Dick Cheney“. [Narrated slideshow]. The Washington Post. http://www.washingtonpost.com/wp-srv/photo/gallery/070622/GAL-07Jun22-78887/. Посетен December 18, 2007. 
  3. Barack Obama and Dick Cheney 'are cousins'
  4. Noah, Timothy. Elizabeth Cheney, Deferment Baby. // March 18, 2004. Посетен на May 25, 2009.
  5. Nichols, John. Dick's Vietnam Hypocrisy. // April 29, 2004. Посетен на May 25, 2009.
  6. Seelye, Katharine Q.. Cheney's Five Draft Deferments During the Vietnam Era Emerge as a Campaign Issue. // The New York Times. May 1, 2004. Посетен на December 11, 2007.
  7. McCollough, Lindsay G. (Producer); Gellman, Barton (Narrator). „The Life and Career of Dick Cheney“. [Narrated slideshow]. The Washington Post. http://www.washingtonpost.com/wp-srv/photo/gallery/070622/GAL-07Jun22-78887/. Посетен December 18, 2007. 
  8. Rumsfeld and Cheney Revive Their 70's Terror Playbook by Thom Hartmann
  9. The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  10. The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  11. Defending Liberty in a Global Economy. // Cato Institute, June 23, 1998. Посетен на December 12, 2007.
  12. Cheney defends voting record, blasts Clinton on talk-show circuit. // CNN, July 30, 2000. Посетен на December 12, 2007.
  13. Vice President Cheney and The Fight Over „Inherent“ Presidential Powers
  14. Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense
  15. Нашествието на САЩ в Панама, декември 1989 г.
  16. Panama: Invasion of Panama. // Encyclopedia Britannica. Encyclopædia Britannica, Inc.. с. 44.[мъртъв линк]
  17. Baker, Russell. Observer; Is This Justice Necessary?. // The New York Times, January 3, 1990. Посетен на December 12, 2007.
  18. Operation Just Cause. // April 27, 2005. Посетен на December 12, 2007.
  19. Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense
  20. Намесата на САЩ в гражданската война в Сомалия
  21. President-elect G.W. Bush: Key Defense Appointments and Arms Control Policy
  22. Richard B. Cheney: 17th Secretary of Defense
  23. The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  24. CBC Biography of Dick Cheney
  25. The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  26. а б в The Gulf War: Chronology. // PBS. Посетен на December 13, 2007.
  27. The Gulf War: A Line in the Sand. // Military Advantage, 2006. Посетен на December 13, 2007.
  28. http://www.defense.gov/specials/secdef_histories/bios/cheney.htm
  29. KBR IMPLEMENTS PLAN FOR EXTINGUISHING OIL WELL FIRES IN IRAQ
  30. CBC Biography of Dick Cheney
  31. Cheney Once Warned Of ‘Quagmire’ From An Open-Ended Commitment In Iraq
  32. Life and Career of Dick Cheney: American Profile Interview. // C-SPAN, April 15, 1994. Посетен на October 25, 2007.
  33. Garfunkel, Jon. Cheney Video Hunt: The Tangled State of Archived News Footage Online. // Public Broadcasting System, August 22, 2007. Посетен на October 25, 2007.
  34. CBC Biography of Dick Cheney
  35. Contract Sport by Jane Mayer
  36. Dick Cheney: War Profiteer
  37. Halliburton, Dick Cheney, and Wartime Spoils
  38. http://www.newamericancentury.org
  39. The long march of Dick Cheney by Sidney Blumenthal
  40. Contract Sport by Jane Mayer
  41. CBC Biography of Dick Cheney
  42. http://www.rollingstone.com/news/story/10432334/was_the_2004_election_stolen
  43. Expanding Authority for No. 2 Spot
  44. A Different Understanding with the President
  45. http://blog.washingtonpost.com/cheney/chapters/a_strong_push_from_back_stage/index.html
  46. Walsh, Kenneth T.. The Man Behind the Curtain. // U.S. News & World Report. October 5, 2003. Посетен на January 11, 2009.
  47. Kuttner, Robert. Cheney's unprecedented power. // The Bostom Globe. February 25, 2004. Посетен на January 11, 2009.
  48. а б Cheney makes Capitol Hill rounds. // CNN, January 5, 2001. Посетен на January 3, 2008.
  49. Froomkin, Dan. Inside the Real West Wing. // The Washington Post. August 22, 2006. Посетен на January 3, 2008.
  50. Old Executive Office Building. // National Park Service. Посетен на January 3, 2008.
  51. Dirksen Senate Office Building. // United States Senate. Посетен на January 3, 2008.
  52. Brazelon, Emily. All the President’s Powers. // The New York Times, November 18, 2007. Посетен на November 18, 2007.
  53. Robin Lindley. The Return of the Imperial Presidency: An Interview with Charlie Savage. // History News Network, January 7, 2008. Посетен на February 13, 2008.
  54. Howard Kurtz. Washington Post Wins 6 Pulitzers. // The Washington Post, April 7, 2008. Посетен на April 7, 2008.
  55. Gellman, Barton. Angler: The Cheney Vice Presidency—'A Different Understanding With the President'. // Washington Post. June 24, 2007. с. A01.
  56. A Different Understanding with the President
  57. A Different Understanding with the President
  58. Norman Mineta's Testimony
  59. Norman Mineta Confirms That Dick Cheney Ordered Stand Down on 9/11
  60. New document supports Norman Mineta’s testimony on Cheney
  61. Cheney to Oversee Domestic Counterterrorism Efforts
  62. Vice President Cheney and The Fight Over „Inherent“ Presidential Powers
  63. Pushing the Envelope on Presidential Power
  64. Gellman, Barton. Angler: The Cheney Vice Presidency— Pushing the Envelope on Presidential Power. // Washington Post. June 25, 2007. с. A01.
  65. Andy Worthington. An Interview with Col. Lawrence Wilkerson. // The Future of Freedom Foundation, August 24, 2009. Посетен на March 7, 2011.
  66. а б 'This Week' Transcript: Former Vice President Dick Cheney. // This Week]]. ABC, February 14, 2010. Посетен на February 27, 2010.
  67. United States: Investigate Bush, Other Top Officials for Torture
  68. Cheney Urged Illegal Wiretaps
  69. Vice President Cheney and The Fight Over „Inherent“ Presidential Powers
  70. Docs: Similar Wiretap Debate 30 Years Ago
  71. Sunday Herald, Oct. 6, 2002
  72. O'Neill: Bush planned Iraq invasion before 9/11
  73. Cheney link of Iraq, 9/11 challenged
  74. Key Bush Intelligence Briefing Kept From Hill Panel“, National Journal, November 22, 2005.
  75. Pincus, Walter. Al Qaeda-Hussein Link Is Dismissed. // Washington Post, 2004-06-17.
  76. Iraq: The War Card. // The Center for Public Integrity. Посетен на July 20, 2010.
  77. Frontline: The Dark Side. // Public Broadcasting System, June 20, 2006. Посетен на February 6, 2008.
  78. Cheney: Iraq will be 'enormous success story'. // CNN, June 25, 2005. Посетен на December 11, 2007.
  79. Cheney calls war critics „opportunists“. // MSNBC, November 17, 2005. Посетен на December 11, 2007.
  80. Senator Lautenberg: congratulations Halliburton and Vice President Cheney!
  81. Dick Cheney: War Profiteer
  82. Cheney's Halliburton stock options rose 3,281% last year, senator finds
  83. Cheney's Halliburton Ties Remain
  84. Halliburton, Dick Cheney, and Wartime Spoils
  85. Contract Sport by Jane Mayer
  86. Cheney Authorized Leak Of CIA Report, Libby Says
  87. Johnson, Anna. Bin Laden is said to have supervised February Cheney-visit attack. // The Seattle Times, April 26, 2007. Посетен на December 13, 2007.
  88. Cheney unhurt in blast outside Afghan base. // CNN, February 27, 2007. Посетен на February 27, 2007.
  89. Graham, Stephen. Cheney Asks Musharraf to Fight al-Qaida. // CBS, February 26, 2007. Посетен на January 3, 2008. [мъртъв линк]
  90. Deep Background, The American Conservative
  91. Cheney pushes Bush to act on Iran, The Guardian
  92. Bush sanctions 'black ops' against Iran
  93. Bush Authorizes New Covert Action against Iran
  94. [US funds terror groups to sow chaos in Iran US funds terror groups to sow chaos in Iran]
  95. Sherwell, Philip. Dick Cheney 'tried to block North Korea Nuclear deal'. // The Telegraph. London, June 28, 2008. с. A01.
  96. http://www.rollingstone.com/politics/story/15148655/the_secret_campaign_of_president_bushs_administration_to_deny_global_warming/
  97. Leaving No Tracks
  98. Angler: The Cheney Vice Presidency—Leaving No Tracks. // Washington Post. June 27, 2007.
  99. а б Hebert, Josef. Cheney wanted cuts in climate testimony. // July 8, 2008. Посетен на July 8, 2008.
  100. http://kucinich.house.gov/SpotlightIssues/documents.htm
  101. Bash, Dana. Cheney accidentally shoots fellow hunter. // CNN, February 13, 2006. Посетен на July 4, 2007.
  102. Buckley, William F.. Killer Cheney. // National Review Online, February 6, 2006. Посетен на February 22, 2007.
  103. Fahri, Paul. Since Dick Cheney shot him, Harry Whittington's aim has been to move on. // The Washington Post, October 14, 2010. Посетен на December 23, 2010.
  104. Bash, Dana. Cheney: 'One of the worst days of my life'. // CNN, February 16, 2006. Посетен на August 2, 2006.
  105. MSNBC, Editorial staff. Harry Whittington's hospital statement—Man shot by Vice President Cheney says accidents happen. // MSNBC, February 16, 2006. Посетен на August 2, 2006.
  106. а б в Carroll, Joseph. Americans' Ratings of Dick Cheney Reach New Lows. // The Gallup Organization, July 18, 2007. Посетен на December 22, 2007.
  107. USAT/Gallup Poll: Bush approval at new low—Republican support eroding. // USA Today. July 10, 2007. Посетен на November 28, 2007. [мъртъв линк]
  108. Vice President Dick Cheney: Job Ratings. // The Polling Report, December 31, 2007. Посетен на December 31, 2006.
  109. Saad, Lidia. Little Change in Negative Images of Bush and Cheney — Favorable ratings for both are at or near their all-time lows. // The Gallup Organization, April 3, 2009. Посетен на April 3, 2009.
  110. Cheney: Being Darth Vader not so bad. // msnbc.com, November 1, 2007. Посетен на May 27, 2011.
  111. Dwyer, Devin. Hollywood Goes Republican? On the Big Screen: HBO to Produce Miniseries on Dick Cheney Vice Presidency. // ABC News, March 22, 2011. Посетен на March 23, 2011.
  112. Riechmann, Deb (The Associated Press). Don't call ex-Vice President Cheney a has-been. // Seattle Times News, May 23, 2009. Посетен на February 19, 2010.
  113. Loven, Jennifer (The Associated Press). Obama, Cheney at odds on Gitmo. // Edmonton Sun. Sun Media, May 22, 2009. Посетен на May 30, 2009. [мъртъв линк]
  114. Landay, Jonathan S. and Strobel, Warren P.. Cheney's speech ignored some inconvenient truths. // McClatchy (mcclatchydc.com), May 21, 2009. Посетен на May 30, 2009.
  115. Dick Cheney speaks out in favour of gay marriage
  116. Vice President Cheney's legacy grows by one grandchild. // CNN. Посетен на September 2007.
  117. US News&World Report – Obama extends Cheney's Secret Service Protection
  118. Scott Shane. Cheney Is Linked to Concealment of C.I.A. Project. // New York Times, July 11, 2009. Посетен на August 6, 2009.
  119. Siobhan Gorman. CIA Had Secret Al Qaeda Plan. // Wall Street Journal, July 13, 2009. Посетен на August 6, 2009.
  120. Allen, Mike. Dick Cheney: Barack Obama 'trying to pretend'. // Politico, 12/30/09 4:21 AM EST. Посетен на 4 January 2010.
  121. Karl, Johnathan. Dick Cheney Says 'Obama Deserves Credit' for Osama Bin Laden's Death. // ABC News, May 2, 2011. Посетен на May 7, 2011.
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 23 август 2011. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.