Президентски избори в САЩ през 2000 г.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Президентските избори в САЩ през 2000 г. са надпревара между кандидата на Демократическата партия и тогавашен вицепрезидент Ал Гор и кандидата на Републиканската партия и тогавашен губернатор на Тексас Джордж У. Буш, син на президента Джордж Х. У. Буш (1989-1993). Президентът Бил Клинтън не може да участва в изборите, защото е изпълнил позволените от Конституцията два президентски мандата. Буш печели изборите с 271 гласа в Избирателната колегия срещи 266 за Гор. Изборите се решават в щата Флорида, който има 25 електорални гласа и където повторното преброяване на гласовете е прекратено с решение на Върховния съд на САЩ. Гор получава 543 816 гласа повече от Буш в цялата страна, но Буш получава 537 гласа повече във Флорида. Това е четвъртият път в американската история, когато за президент е избран кандидат, който не спечелва мнозинството от гласовете в цялата страна („народния глас“). Това се е случвало през 1824, 1876 и 1888 г.
Съдържание |
[редактиране] Номинации
[редактиране] Демократическа партия
Ал Гор обявява кандидатурата си президент на САЩ на 16 юни 1999 г. в Картаген, Тенеси. Той е представен от най-възрастната си дъщеря Карена Гор Шиф, която тогава е бременна с първото си дете. Речта на Гор за кратко е прекъсната от демонстранти, които твърдят, че Гор работи в полза на фармацефтичната индустрия, за да ограничи достъпа до евтини (копирани) лекарства на бедните страни. Гор се дистанцира от Бил Клинтън, казвайки че президентът го е излъгал (относно аферата с Моника Люински). [1] в интервю за телевизионното предаване 20/20 Гор заявява „Това, което той направи няма извинение и особено като баща почувствах, че беше ужасно погрешно.“ В опит да се дистанцира допълнително от Клинтън Гор мести главната квартира на кампанията си от Вашингтон в Нешвил, Тенеси. [2]
Ал Гор получава номинацията за кандидат-президент на Демократическата партия след като печели всички щатски първичните избори срещу бившия сенатор и баскетболист от Ню Джърси Бил Брадли. През август 2000 г. Гор избира за свой кандидат за вицепрезидент сенатора от Кънектикът Джо Либерман, който става първият евреин удостоен с такава номинация, от списък, който включва сенаторите Джон Кери от Масачузетс, Боб Греъм от Флорида, Евън Баи от Индиана и Джон Едуардс от Северна Каролина, както и лидерът на демократите в Камарата на представителите Дик Гепхард от Мисури и губернаторката на Ню Хемпшир Джийн Шахийн. Гор официално е номиниран на конвенцията на Демократическата партия в Лос Анджелис от дъщеря си Карена и съквартиранта си от Харвард Томи Лий Джоунс.
[редактиране] Републиканска партия
Джордж У. Буш става ранен фаворит за републиканската номинация, след като печели безпрецедентно финансиране и широка основа от подкрепа, включително християнската десница, която формира ядрото републикански гласоподаватели в много щати от Юга и заради името си и губернаторската си позиция в големия щат Тексас. Буш печели първите избори в Айова, но сенаторът Джон МакКейн от Аризона, който се представя както умерен кандидат и е подкрепен от независими гласоподаватели успява да победи в щата Ню Хемпшир с 48%-30% и се превръща в реален съперник за номинацията. Изходът от първичните избори се решава в щата Южна Каролина, където Буш побеждава. Според някои победата му се дължи на факта, че е забранено на независими гласоподаватели да гласуват, но според поддръжници на МакКейн за загубата му в голяма степен допринася очернящата кампания водена срещу него, като намеците, че дъщерята, която МакКейн е осиновил в Бангладеш всъщност е негово извънбрачно дете от негърка. [3]. Буш назначава бившия министър на отбраната от правителството на баща му Дик Чейни да проучи възможни кандидати за вицепрезидент и да му докладва. В крайна сметка Чейни предлага себе си за поста и Буш приема предложението. Сред другите споменавани потенциални кандидати за вицепрезидент са ген. Колин Пауъл от Ню Йорк, сенаторът и бивш актьор Фред Томпсън от Тенеси и Джон МакКейн. Чейни променя адреса си от Тексас, където е живял в продължение на 10 години, в Уайоминг, защото Конституцията на САЩ забранява на членовете на Електоралната колегия да гласуват за кандидати за президент и вицепрезидент от един и същ щат.
[редактиране] Предизборна кампания
Ал Гор обещава да номинира по-либерални съдии за Върховния съд на САЩ, които подкрепят правото на аборт, по-вероятно е да подкрепи правата на хомосексуалистите от Буш и разделянето на църквата и държавата [4]. В първия дебат Гор е критикуван, че изглежда като „преструващ се политик, а не искрен лидер“, след втория дебат е критикуван, че е прекалено „сдържан“. [5], а след третия, че е бил прекалено агресивен. [6] Гор е критикуван за това, че е „схванат“, докато Буш е по-отпуснат и естествен.
Буш избира за свое мото „Състрадателен консерватизъм“, обещава намаление на данъците за всички и система за защита от балистични ракети. [7]. В Предизборната кампания Буш критикува политиката на администрацията на Клинтън в Сомалия, където през 1993 г. загиват 18 американски войници, докато се опитват да въдворяват мир сред различни войнстващи кланове и на Балканите, където американските омиротворителски войски изпълняват различни функции. „Не мисля, че нашите войници трябва да се използват за така нареченото изграждане на нация.“ казва Буш във втория президентски дебат срещу Гор [8]. Буш също обещава да преодолее различията между Демократическата и Републиканската партия в Конгреса. [9].
Кампанията на Гор прави големи усилия да привлече избиратели подкрепящи кандидата на Зелената партия Ралф Нейдър в последните седмици преди изборите, подчертавайки сходствата между неговите позиции и тези на Нейдър, както и факта, че Нейдър няма шанс да спечели изборите. Републиканският лидерски съвет от друга страна плаща за излъчването на реклами в подкрепа на Нейдър с надеждата той да раздели гласовете на либералните избиратели. [10]
Най-набляганата тема от републиканците в кампанията е за моралните ценности. Още от 1992 г. републиканците подемат по-енергично и по-гласовито от демократите и независимите „горещите“ социални въпроси (относно „моралния упадък“) под формата на либералните възгледи за секса, абортите, хомосексуализма и светското естество на държавата. Борбата на този фронт се развихря и около скандалът за сексуалната връзка между президента Бил Клинтън и стажантката в Белия дом Моника Люински, който довежда до процедура за отстраняване от длъжност на Клинтън през 1998-1999 г. Републиканците често се позовават на морала като най-важния проблем, пред който е изправена нацията. По време на кампанията си Буш често говори за възстановяване на почтеността както в Белия дом, така и в цялата нация. Гор старателно се стреми да избягва темата за скандалите на Клинтън. Същото прави и Либерман, въпреки че е бил първият демократически сенатор, който осъжда неморалното поведение на президента. Това се изтъква като причина за избора му за вицепрезидентски кандидат от Гор. Гор избягва да се появява заедно с Клинтън, който е участва в кампанията само в райони, които не са добре покрити от медиите и където все още е популярен.
Дик Чейни и Джо Либерман водят усилена кампания. И двете кампании обикалят из страната и често почти се засичат, като случая, при който Чейни, Хадаса Либерман и Елизабет Гор посещават фестивала Вкус на Полония в Чикаго по време на уикенда за Деня на труда. Чейни, който е сдържан през по-голямата част от кампанията играе полка, сервира на присъстващите традиционни ястия и се обръща в реч към множеството с фразата Сто Лат.
[редактиране] Изборите
Буш печели южните щати с големи преднини – с изключение на Флорида – както и Охайо, Индиана и фермерските щати от Средния запад и Скалистите планини. Гор печели североизточните щати (с изключение на Ню Хемпшир, чиято губернаторка е пренебрегнал при избора си на вицепрезидентски кандидат), щатите от горния Среден Запад и Тихоокеанските щати (без Аляска). Гор не успява да спечели и собствения си щат Тенеси, чиито представител е бил, както баща си, в американския Сенат. На сутринта след изборите е ясно, че Буш е спечелил 246 гласа в Избирателната колегия, а Гор 255, при необходими за победа 270. Ню Мексико (5 гласа) и Орегон (7 гласа), все още са с неясен победител, но медиите съсредоточават вниманието си върху Флорида, чиито 25 електорални гласа държат победата в свои ръце. Резултатът на изборите във Флорида не е ясен в продължение на повече от месец заради продължителния процес на преброяване, повторно преброяване и свързаните с него съдебните битки.
[редактиране] Флорида
Към 19.50 ч. източно стандартно време (ИСВ) в деня на деня на изборите, 7 ноември, преди изборите да приключат в предимно републиканската северозападна част („panhandle“, „дръжка на тиган“) на Флорида, която е в централната времева зона някои телевизионни станции предават информацията, че Гор е спечелил 25-те електорални гласа на щата. Прогнозата се основава на проучвания сред вече гласувалите избиратели (exit polls). В самото броене на гласовете обаче Буш взема ранно предимство и към 22 ч. ИСВ телевизиите връщат Флорида в графата „нерешени“. Към 2.30 ч на 8 ноември Буш води на Гор със 100 000 гласа при 85% от гласовете преброени и станциите го обявяват за победител и избран за президент. Повечето от останалите за преброяване гласове обаче се намират в три предимно демократически окръга и Гор започва да наситга Буш и към 4.30 ч. сутринта е стопил преднината на Буш до 2000 гласа, при което медиите оттеглят прогнозата си, че Буш е спечелил изборите. Гор, който в личен телефонен разговор е признал поражението си пред Буш, сега оттегля признанието си и казва, че ще чака повторно преброяване във Флорида преди да предприеме други действия. На 8 ноември, сряда, преднината на Буш се е стопила до 500 гласа, достатъчно малко, за да предизвика автоматично повторно преброяване в целия щат. В допълнение на това Гор иска повторни преброявания в четири окръга, в съответствие с избирателния закон на Флорида. Това вода до поредица повторни преброявания (машинни и ръчни), въпроси за части от гласовете във Флорида и съдебни дела.
Кампанията на Буш наема бившия държавен секретар на Джордж Х. У. Буш Джеймс Бейкър, за да води съдебните процеси, а кампанията на Гор бившия държавен секретар на Клинтън Уорън Кристофър. Ръчните повторни преброявания в окръзите Волусия и Палм Бийч се протакат и те подават молба за удължаване на срока, който изтича на до 17 ч. на 14 ноември. Кампанията на Буш завежда дело, за да предотврати удължаването на срока. В 16 ч. на 8 декември Върховният съд на Флорида с 4 на 3 гласа заповядва повторно преброяване във всички окръзи, където това не е направено, както и в частта от окръг Маями-Дейд, където то не е довършено. Решението е обявено в ефира на телевизионните компании от цял свят от говорителя на съда Крейг Уотърс. Към 22 ч. 12 декември Върховният съд на САЩ отсъжда, че планът на Върховния съд на Флорида за повторно преброяване противоречи на Конституцията с 7-2 гласа (заради различните стандарти на преброяване на гласовете) и с 5-4 гласа прекратява (заради недостатъчно време за уеднаквяване на стандартите) повторното преброяване във Флорида и позволява на съпредседателя на предизборната кампания на Буш във Флорида, държавния секретар на Флорида Катрин Харис да удостовери победата на Буш. Впоследствие се появяват твърдения, че Харис и братът на Джордж У. Буш и губернатор на Флорида Джеб Буш са манипулирали изборите в полза на техния кандидат. [11], [12] Според официалните резултати Буш получава 2 912 790 гласа, а Гор 2 912 253, разлика от 537 гласа или 0.009%. Петте съдии гласували за прекратяване на преброяването са номинирани от президенти републиканци, което, заедно с необичайната препоръка отсъждането да не с използва като съдебен прецедент, а да се ограничи до настоящите обстоятелства, предизвиква противоречия. Гор изразява несъгласие с решението на съда, но се признава за победен.
[редактиране] Нередности
Няколко нередности са съпътствали изборите във Флорида като объркващата „бюлетината пеперуда“ в Палм Бийч, която дава необичайно висок глас за кандидата на Реформистката партия Патрик Бюканън, който получава 3407 гласа, а по оценка на представители от неговата кампания и партия истинските гласове за него са 400-1000, т.е. разликата надвишава победната разлика на Буш. Бюканън казва в предаването The Today Show на 9 ноември 2000 г. „Когато погледнах тази бюлетина в нощта на изборите... много е лесно да видя как някой може да е гласувал за мен вярвайки, че гласува за Ал Гор.“. Друг проблем е изтриването на имената на 50 000 предполагаеми престъпници от изборните списъци, половината от които чернокожи (вероятни поддръжници на Гор) и мнозинството от които всъщност не са били престъпници и са имали право на глас. Между май 1999 г. и деня на изборите компанията DBT Online Inc. наета от държавните секретари Сандра Мортхам и Катрин Харис, при увеличение на хонорара с $4 294 000, преработва списъка с престъпници, на които е забранено да гласуват. Около 1% от електората на Флорида и близо 3% от чернокожите (96 000 души) са премахнати от избирателните списъци. Много от тях имат имена сходни с тези на осъдени престъпници или им е приписано престъпление с бъдеща дата, а някои изглеждат произволни. В някои случаи хората са уведомени и след обжалване им е възстановено правото да гласуват, но в повечето случаи научават, че са лишени от право на глас в избирателните секции в деня на изборите. На компанията е наредено да не използва сложния си план за удостоверяване на данните (използван от ФБР). [13]
Според ръководителката на изборите в окръг Вашингтон, Флорида е нарушила Националния закон за регистриране на гласоподаватели от 1993 г. като е изисквала осъдените за престъпления в други щати, които впоследствие са им възстановили правата, да искат помилване и възстановяване на правата от губернатора Джеб Буш, процес, който може да отнеме до две години и чиито изход е по усмотрение на Буш. Съдебното решение в Шлентър срещу Държавния департамент на Флорида отрича правото на Флорида да лиши от граждански права мъж, осъден в Кънектикът, където гражданските му права не са отнети. Ръчното повторно преброяване в окръг Маями-Дейд е прекратено след като в центъра за преброяване се появяват крещящи протестиращи. Оказва се че те са републиканци, долетели от други щати, някои за сметка на Републиканската партия. [14]
[редактиране] Следизборни преброявания
Следизборите преброявания предприети от различни медии показват, че Буш е щял да спечели при употребата на някои методи за преброяване, включително този, който е Гор е предпочитал по времето на решението на Върховния съд, но че Гор е щял да спечели, ако е било проведено повторно преброяване в целия щат. [15]
Вестниците USA Today, the Miami Herald, Knight Ridder, the Tampa Tribune, заедно с други пет предприемат пълно повторно преброяване на всички бюлетини. Според техните резултати при по-стриктни стандарти победител е Буш, а при по-хлабави Гор. Победата на Гор е възможна само при преброяването на гласове, които изглежда че са дадени за повече от един кандидат. Гор не е изискал такова преброяване, но според факсове изпратени от съдия Тери Люис, който е надзиравал процеса на повторно преброяване, той е имал намерение да брои тези гласове. [16] Според политолога Антъни Салвадо от университета на Калифорния в Ървайн повечето от грешките довели до гласуване за повече от един кандидат са причинени от дизайна на бюлетините, използваните думи, и опитите на гласоподавателите да изберат президент и вицепрезидент. Например 21 118 от общо 111 261 (само 3% от които биха могли да се считат за валидни при повторен преглед) такива гласове са от окръг Дювал, където бюлетината е съставена от две страници. Инструкцията е „гласувайте на всяка страница“. В половината от бюлетините и на двете страници е зачеркнат кандидат за президент, което прави бюлетината невалидна според закона на Флорида. Според Салвадо само тази грешка е достатъчна, за да отнеме от Гор победата.
[редактиране] Обществено мнение
На въпрос на агенция Харис от 14-21 декември 2001 г. сред избиратели от цялата страна „Ако гласът на всеки, който се е опитал да гласува във Флорида е преброен за кандидата, за който избирателя е мислел, че гласува – без заблуждаващи бюлетини и с безгрешни машини за гласуване – кой мислите, че щеше да спечели изборите Джордж У. Буш или Ал Гор?“ Резултатите са 49% Гор и 40% Буш. [17]
[редактиране] Последици
На 6 януари 2001 г. 20 членове на Камарата на представителите, повечето от групата на чернокожите в Конгреса подават възражение срещу удостоверяването на резултатите на изборите във Флорида от Конгреса, но възраженията им не се вземат под внимание, защото нито един член на Сената не ги подкрепя. Самият Гор, който като вицепрезидент е също председател на Сената, се е застъпил пред сенаторите да не подкрепят възраженията. [18] Буш полага клетва като държавен глава на 20 януари 2001 г.
В резултат на изборите Конгресът приема законът Help America Vote Act, който предвижда замяна на механичните машини за гласуване, създали сериозни проблеми във Флорида с електронни машини, които обаче създават също сериозни проблеми в следващите президентски избори в САЩ през 2004 г.
[редактиране] Бележки
- ↑ http://www.cnn.com/ALLPOLITICS/stories/1999/06/16/president.2000/gore/
- ↑ http://www.cnn.com/ALLPOLITICS/stories/1999/09/29/president.2000/gore.hq/
- ↑ http://www.dadmag.com/archive/060400jmccain.php
- ↑ http://www.pbs.org/newshour/extra/features/july-dec00/whocareswhowins.html
- ↑ http://archives.cnn.com/2000/ALLPOLITICS/stories/09/04/campaign.wrap/index.html
- ↑ http://edition.cnn.com/2000/ALLPOLITICS/stories/10/18/novak.column/index.html
- ↑ http://www.4president.org/speeches/bushcheney2000convention.htm
- ↑ http://www.debates.org/pages/trans2000b.html
- ↑ http://www.cnn.com/ELECTION/2000/
- ↑ http://www.washingtonpost.com/wp-srv/aponline/20001027/aponline115918_000.htm
- ↑ http://www.thenation.com/doc/20040517/palast
- ↑ http://archive.salon.com/politics/feature/2000/11/13/harris/
- ↑ http://dir.salon.com/story/politics/feature/2000/12/04/voter_file/index.html
- ↑ http://archive.salon.com/politics/feature/2000/11/28/miami/index.html
- ↑ http://www.amstat.org/misc/PresidentialElectionBallots.pdf
- ↑ http://www.newsweek.com/id/76207/page/1
- ↑ http://www.pollingreport.com/wh2post.htm
- ↑ “Four years ago, I didn’t intervene. I was asked not to by Al Gore, and I didn’t,” Boxer told reporters before Thursday’s session. “Frankly, looking back on it, I wish I had.”
