Варшавски договор

Организация на Варшавския договор
Страните от Варшавският договор в червено
Тип	Военен съюз
Официални езици	руски, български, немски, чешки, полски, унгарски, румънски
Правно положение	разпусната организация през месец юни 1991 година
Основана	14 май 1955
Седалище	Москва, СССР
Брой на членовете	7 държави

Варшавският договор или официално Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ е основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, наречен Организация на Варшавския договор (ОВД). Често под Варшавски договор се подразбира самата Организация на Варшавския договор.

ОВД е основан през 1955 г. за противопоставяне на възприемания като заплаха съюз НАТО (основан през 1949), подбудено от включването на "повторно военизираната" Западна Германия в НАТО в ратификацията на Парижките споразумения. Договорът действа през Студената война и след рухването на комунизма в тогавашна Източна Европа страните започват да се оттеглят, а съюзът официално е разпуснат през юни 1991.

Членове

• Съюз на съветските социалистически републики
• Народна република Албания, оттегля се 1961 заради идеологически разлики, формално напуска 1968
• Народна република България
• Социалистическа република Румъния
• Унгарска народна република
• Полска народна република
• Чехословашка социалистическа република
• Германска демократична република, присъединена 1956

Договорът е подписан от всички социалистически страни от Централна и Източна Европа освен Социалистическа федеративна република Югославия. Членовете на Варшавския договор се задължават да се защитават един друг, ако един или повече от тях е нападнат. Договорът също така посочва, че отношенията между подписалите се се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост. Това обаче е нарушено с намесите в Унгария и Чехословакия.

Албания спира да покрепя съюза през 1961 г. в резултат на Китайско-Съветския разкол, в който твърдолинейният сталинистки режим в Албания застава на страната на Китайската народна република и официално се оттегля от договора през 1968 г.

История

По време на Унгарската революция от 1956 г., правителството ръководено от Имре Наги обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. В отговор, съветски войски нахлуват в Унгария и смазват бунта за две седмици, използвайки Варшавския договор за оправдание. Другите страни от Варшавския договор не участват във военната намеса.

Силите на Варшавския договор са използвани няколко пъти, като по време на Пражката пролет от 1968 г., когато те нахлуват в Чехословакия, за да сложат край на реформисткото движение водено от правителството на Александър Дубчек.

Началникът на военния отдел на Чехословашката комунистическа партия генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик в телевизионна новинарска конференция изобличава Варшавския договор като неравноправен съюз и обявява, че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната със сила, ако е необходимо. На 20 август 1968 г. групировка състояща се от 23 дивизии на съветската армия влиза в Чехословакия. В нахлуването участват също 1 унгарска, 2 източногермански (които де факто не нападат, а стоят на чехословашката граница в бойна готовност) и 2 полски дивизии както и 1 българска бригада. Румъния отказва да предостави войски. ГДР не влиза в Чехословакия, тъй като ръководството на ВД не иска чехите да направят паралел с нацисткото нахлуване.

Това нахлуване се обяснява от доктрината "Брежнев", според която Съветският съюз си запазва правото да се намесва в страните от ВД за които има "опасност да се отклонят" от учението на комунизма, особено обвинените в намерение за промяна към капитализъм.

След нахлуването в Чехословакия, Албания формално напуска договора, макар че е престанала да го подкрепя още през 1962 г. Румънският генерален секретар Николае Чаушеску обявява нахлуването както за нарушаване на международното право, така и за принципа на ВД за взаимна ненамеса във вътрешните работи. Той заявява че колективната самозащита срещу външна агресия е единствената цел на Варшавския договор.

Страните от НАТО и Варшавския договор никога не влизат в бой един срещу друг, но водят Студена война повече от 35 години често във войни чрез посредник. През декември 1985 г. съветският генерален секретар Михаил Горбачов предлага така наречената Доктрина "Синатра" която гласи че доктрината "Брежнев" ще бъде изоставена и че централноевропейските страни ще получат самостоятелност. Когато става ясно че Съветският съюз няма вече да използва сила за да контролира страните от Варшавския договор, през 1989 г. в Централна Европа започва поредица от бързи промени и световният комунизъм рухва.

По време на Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., Обединена Германия "де юре" е член на НАТО и Варшавския договор едновременно.

Новите правителства в Централна Европа не поддържат Варшавския договор и през януари 1991 Чехословакия, Унгария и Полша обявяват че ще оттеглят подкрепата си на 1 юли същата година. България подкрепя искането през февруари и става ясно, че Договора на практика е мъртъв. Договорът официално е прекратен на среща в Прага на 1 юли 1991 г.

След Варшавския договор

На 1 април 1996 руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС грешно оповестява, че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор. Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия, както и България. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС излъчва извинение.

На 12 март 1999 г. бившите членове на Варшавския договор: Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март 2004 г.

На 1 май 2004, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия стават членове на Европейския съюз. А на 1 януари 2007 това правят България и Румъния.

Виж също

• НАТО

Външни препратки

• Library of congress: The Warsaw Pact (en)
• Sovetika.ru, сайт за съветската епоха (ru)
• Източник на съвременната история: Варшавският договор (en)