Варшавски договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Организация на Варшавския договор
Warsaw Pact Logo.svg
Map of Warsaw Pact countries.png
Страните от Варшавският договор в червено
Информация
Тип Военен съюз
Основана 14 май 1955
Правно положение разпусната организация през месец юни 1991 година
Седалище Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Официални езици руски, български, немски, полски, румънски, унгарски, чешки
Брой на
членовете
7 държави
Организация на Варшавския договор в Общомедия

Варшавският договор или официално Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ е основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, наречен Организация на Варшавския договор (ОВД). Често под Варшавски договор се подразбира самата Организация на Варшавския договор.Вaршавският договор получава името си от града,в който е подписан.Целта на този пакт е постигане на споразумение за приятелство,сътрудничество и взаимопомощ.Основния участник е Никита Хрушчов,който служи като противовес на НАТО.

ОВД е основан през 1955 г. за противопоставяне на възприемания като заплаха съюз НАТО (основан през 1949), подбудено от включването на "повторно военизираната" Западна Германия в НАТО в ратификацията на Парижките споразумения. Договорът действа през Студената война и след рухването на комунизма в тогавашна Източна Европа страните започват да се оттеглят, а съюзът официално е разпуснат през юни 1991.

Членове[редактиране | edit source]

Договорът е подписан от всички социалистически страни от Централна и Източна Европа без Социалистическа федеративна република Югославия, която не подписва споразумениетo, защото след прекратяването на отношенията със Сталин през 1948 г. (което позволява политическата независимост на Москва) и поради идеите на Тито, решава да заеме неутрална позиция. Членовете на Варшавския договор се задължават да се защитават един друг, ако един или повече от тях е нападнат. Договорът също така посочва, че отношенията между подписалите се се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост. Това обаче е нарушено с намесите в Унгария и Чехословакия. Силите на Варшавския договор са използвани по време на Пражката пролет през 1968 г., когато нахлуват в социалистическа република Чехословакия, за да се сложи край на демократичната реформа, която по това време правителството се опитва да въведе. Тези факти хвърлят светлина върху политиката, която СССР води към Пакта.Освен това доктрината Брежнев постановява: “Когато силите-противници на социализма се опитват да отклонят социалистическите страни към капитализма, това се превръща в проблем не само на засегната страна, но и в общ проблем на всички социалистически страни.

Основните действия на Пакта в страните-членки са насочени към намесата във вътрешните бунтове – опити за оттегляне от Пакта от другите страни претърпяват неуспех няколко пъти. Например през 1956 г. Войници се намесват по време на манифестациите в Унгария (Унгарската революция) и Полша, а през 1968 г. и в Чехословакия, по време на Пражката пролет, за да се сложи край на демократичните реформи, които правителството е на път на въведе.

Албания спира да подкрепя съюза през 1961 г. в резултат на китайско-съветския разкол, в който твърдолинейният сталинистки режим в Албания застава на страната на Китайската народна република, и официално се оттегля от договора през 1968 г.

История[редактиране | edit source]

лого на Варшавския договор
Братя по оръжие.
девизът: Съюз на мира и социализъм

По време на Унгарската революция от 1956 г., правителството ръководено от Имре Наги обявява оттеглянето на Унгария от Варшавския договор. В отговор, съветски войски нахлуват в Унгария и смазват бунта за две седмици, използвайки Варшавския договор за оправдание. Другите страни от Варшавския договор не участват във военната намеса. [1]

Силите на Варшавския договор са използвани няколко пъти, като по време на Пражката пролет от 1968 г., когато те нахлуват в Чехословакия, за да сложат край на реформисткото движение водено от правителството на Александър Дубчек.

Началникът на военния отдел на Чехословашката комунистическа партия генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик в телевизионна новинарска конференция изобличава Варшавския договор като неравноправен съюз и обявява, че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната със сила, ако е необходимо. На 20 август 1968 г. групировка състояща се от 23 дивизии на съветската армия влиза в Чехословакия. В нахлуването участват също 1 унгарска, 2 източногермански (които де факто не нападат, а стоят на чехословашката граница в бойна готовност) и 2 полски дивизии както и 1 българска бригада. Румъния отказва да предостави войски. ГДР не влиза в Чехословакия, тъй като ръководството на ВД не иска чехите да направят паралел с нацисткото нахлуване.

Това нахлуване се обяснява от доктрината "Брежнев", според която Съветският съюз си запазва правото да се намесва в страните от ВД за които има "опасност да се отклонят" от учението на комунизма, особено обвинените в намерение за промяна към капитализъм.

След нахлуването в Чехословакия, Албания формално напуска договора, макар че е престанала да го подкрепя още през 1962 г. Румънският генерален секретар Николае Чаушеску обявява нахлуването както за нарушаване на международното право, така и за принципа на ВД за взаимна ненамеса във вътрешните работи. Той заявява че колективната самозащита срещу външна агресия е единствената цел на Варшавския договор.

Организация[редактиране | edit source]

Вaршавският договор се състои от 11 члена и едно въведение. Договорът е преведен на 4 езика: немски, руски, полски, чешки. Рапространен е във всички страни, независимо от тяхната социална и политическа система. Присъединяването на нови членове остава преди всичко подчинено на съгласието на държавите-членки (чл.9). Държавите-членки на Варшавския договор са приели точки, сходни с тези на НАТО: сътрудничество за мир, организация в случай на неочаквано нападение(чл.3), взаимна отбрана при нападение на някоя от страните-членки (чл.4). Договорът създава единно командване и съвещателен политически комитет, в който всяка страна участва и който се събира два пъти годишно. Първият командващ е маршал Конев. Въоръжените сили на Демократична република Германия са официално присъединени към Пакта през януари 1956 г. Народна социалистическа република Албания го напуска през септември 1968 г. Тя прекратява участието си поради разделението на своят политически режим. Народна република Китай, чийто наблюдател участва в заседанията на Пакта, се оттегля през 1962 г. В някои случаи опитите на членовете да напуснат Пакта са прекратени чрез военни действия, както при Унгарската революция от 1956 г. Договорът е създаден за период от 20 години. Той остава в сила за следващите 10 години за страните, които не са оттеглили членството си. Подновен е за 20 години през 1985 г. Съветската стратегия, подобно на тази на САЩ, има за цел да гарантира своето пространство на влияние без да е необходим да започва ядрен конфликт със своя противник.

Страните от НАТО и Варшавския договор никога не са воювали една срещу друга. През декември 1985 г. съветският генерален секретар Михаил Горбачов предлага така наречената Доктрина "Синатра", която заменя доктрината "Брежнев" и според която централноевропейските страни ще получат самостоятелност. Когато става ясно че Съветският съюз няма вече да използва сила, за да контролира страните от Варшавския договор, през 1989 г. в Централна Европа започва поредица от бързи промени и комунистическите режими в централна и източна Европа падат.

По време на Обединението на Германия на 3 октомври 1990 г., Обединена Германия "де юре" е член на НАТО и Варшавския договор едновременно.

Новите правителства в Централна Европа не поддържат Варшавския договор и през януари 1991 Чехословакия, Унгария и Полша обявяват, че ще оттеглят подкрепата си на 1 юли същата година. България подкрепя искането през февруари и става ясно, че Договорът на практика е мъртъв. Договорът официално е прекратен на среща в Прага на 1 юли 1991 г.

Варшавската организация разполага с:

Танк T-72 et T-Танкове М60 и М1, Бойни хеликоптери Mi-24 Hind, Ловен самолет Sukhoi Su-25 Frogfoot, Ловен MiG-29 et Sukhoi Su-27, автомат Kalashnikov, автомат RPGs, Ядрени ракети Foguete SS-18, Satan SS-N-1 et SS-25, Противоракетна система SA-15 Gauntlet, Ядрена подводница Typhoon.


НАТО разполага с: Танкове М60 и М1, Бойни хеликоптери АН-1 и АН-64, Ловен самолет А-10, Пушки М72, противоракетна система OPATRIOT, Ядрена подводница Охайо.

Устройството на Пакта включва в наши дни забележително развитие на военните сили в мирно време. Върху 866.400 km2, представящи площите на Бенелюкс, Западна Германия, ГДР, Полша и Чехословакия, които представят Централна Европа са съсредоточени през 1980 г. повече от 90.000 бронирани превозни средства от всякакъв вид (от които 69.000 са за Варшавския договор), повече от 21.000 броя войски (от които 17.000 са за Варшавския договор), около 6.000 тактически въздухоплавателни средства (от които 4.000 са за Варшавския договор) и 130 дивизии (от които 95 са за Варшавския договор). През 1991 г. в навечерието на неговото разтрогване, Варшавският договор подрежда в една зона — АТУ (от Атлантическия океан до Урал) 2.365.700 войници, 105.480 - бронирани танкове, от които 33.870 бойни танкове, разпределени в 145 дивизии.

Край на Пакта[редактиране | edit source]

Промените в геополитическия сценарий на страните от Източна Европа в края на десетилетието на 1980 г., краят на социалистическите правителства, падането на Берлинската стена, краят на Студената война и кризата в СССР са причини за премахването на Пакта на 31 март 1991 г. През декември 1988 г. Михаил Горбачов представя доктрината Синатра, която обявява края на доктрината Брежнев. Според нея, страните от Източна Европа могат да правят реформи като стават съюзници на САЩ. На 3 октомври 1990г., по време на обединението на Германия, бившата ГДР става първия член от Пакта, който се присъединява към НАТО. ГДР излиза от организацията на Варшавския договор официално на 30 септември 1990 г., три дни преди обединението на Германия. За да се осигури съветско съгласие за влизане на обединена Германия в НАТО се решава, че никоя чуждестранна войска и никое ядрено оръжие няма да бъдат разположени на Изток и че НАТО няма да се разпростира на Изток. Когато става ясно, че СССР няма да използва сила, за да наложи своята политика, се извършват серия от бързи политически промени. Новите правителства на Източна Европа не следват политиката на Варшавския договор и през януари 1991 г. Чехословакия, Унгария и Полша обявяват своето оттегляне, което ще се състои на 1-ви юли. България обявява оттеглянето си през февруари. През следващите години на разтрогване на договора, военните, които са били изпратени в базите в бившето вече ГДР, Полша, Унгария и Чехословакия се връщат като безработни в Русия. Въпреки това, руските политици успяват да осигурят финансови компенсации [без източник].

След Варшавския договор[редактиране | edit source]

На 1 април 1996 руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС погрешно оповестява, че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор. Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия, както и България. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС излъчва извинение.

На 12 март 1999 г. бившите членове на Варшавския договор: Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март 2004 г.

На 1 май 2004, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия стават членове на Европейския съюз. А на 1 януари 2007 това правят България и Румъния.

Знаци братя по оръжие[редактиране | edit source]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Джоанна Гранвилл (Johanna Granville), Първа Домино: международен вземане на решения по време на унгарската криза на 1956 The First Domino: International Decision Making During the Hungarian Crisis of 1956, Texas A & M University Press, 2004. ISBN 1585442984.

Библиография[редактиране | edit source]

L'OTAN et le Pacte de Varsovie, Faucon Patrick, Paris Éditions Atlas, 1992 (fr)

DiárioUniversal.com - Pacto de Varsóvia (oc)

Perspective Monde  « 14 mai 1955 Signature du pacte de Varsovie»-Université de Sherbrooke (fr)

Lapresse.ca. (27 juin 2011)« Fin du Pacte de Varsovie, 20 ans déjà » (oc)

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]