Иван Конев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Степанович Конев
маршал
IS Konev 01.jpg
Информация
Години на служба 19161960
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски Червената армия
Командвания Първи Украински фронт
Червената армия
Битки Първа световна война
Гражданската война в Русия
Втора световна война

Роден 28 декември 1897
Подосиновски район, Русия
Починал 21 май 1973
Москва, Русия
Иван Степанович Конев в Общомедия

Ива̀н Степа̀нович Ко̀нев (1897-1973) е висш съветски офицер, командир на части от Червената армия на Източния фронт по време на Втората световна война, участвал в превземането на голяма част от Източна Европа, както и на столицата на Нацистка Германия, Берлин. През 1956 г., като главнокомандващ силите на Варшавския договор, Конев командва потушаването на Унгарската революция от съветските войски.

Ранна кариера[редактиране | edit source]

Конев е роден в семейство на селяни в Подосиновския район на централна Русия (сега в Кировска област). Той получава частично образование и работи като дървосекач, преди да бъде мобилизиран за служба в Руската армия през 1916 г.

След избухването на Октомврийската революция през 1917 г., той е демобилизиран и се завръща в дома си, но през 1919 г. се присъединява към Болшевишката партия и Червената армия като артилерист. По време на Гражданската война в Русия, служи в Червената армия в Руската Далекоизточна република. Негов командир по това време е Климент Ворошилов, който по-късно е близък сътрудник на Йосиф Сталин и Комисар на Отбраната. Тази връзка помага на последвалата кариера на Конев.

През 1926 г. Конев завършва обучението за висши офицери във Военна Академия Фрунзе, и между 1926 и 1931 г. заема последователно все по-висши постове, в т.ч. главнокомандващ първо на Трансбайкалския, а след това на Северокавказкия военен окръг. През юли 1938 г. той е назначен за командир на корпус. Издигането по това време е бързо за офицерите, преживели Голямата чистка на Сталин в периода 1937-38 г.. Предполага се, че Конев дължи оцеляването и напредъка си на покровителството на Ворошилов. През 1937 г. става представител на Върховния съвет на СССР, а през 1939 г. кандидат-член на Централния комитет на Партията.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Когато Нацистка Германия напада Съветския съюз през юни 1941 г., Конев поема командването на 19-а Армия в Витебския регион и провежда серия от отбранителни битки по време на отстъплението на Червената армия, първо до Смоленск, а след това до подстъпите на Москва. Командва Калининския фронт от октомври 1941 г. до август 1942 г., като играе ключова роля в боевете край Москва и съветската контраофанзива през зимата на 1941-42 г. За участието си в успешната защита на съветската столица Конев е повишен до звание генерал-полковник. Големият провал на Конев е в битката за Ржев през 1942-1943 г. Там той командва първо Калининския фронт, а след това от август 1942 г. Западния фронт. Войските под негово командване са бити от немската 9-та армия, командвана от фелдмаршал Валтер Модел. Конев не обича да говори за този свой провал, като в спомените му, публикувани през 1972 г., няма нито един ред за Ржевската катастрофа.

Конев получава редица важни назначения през остатъка от войната. Командва съветския Западен фронт до февруари 1943 г., съветския Северозападен фронт в периода февруари-юли 1943 г., и Първи украински фронт от юли 1943 до май 1945 г. При последното от изброените назначения той участва в Битката при Курск, командвайки южната част на съветската контраофанзива, която успешно възпира армията на Ерих фон Манщайн.

След победата при Курск, командваните от Конев части освобождават Белгород, Одеса, Харков и Киев от германците и настъпват по посока румънската граница. През февруари 1944 г. за постиженията си на Украинския фронт Конев е повишен до звание Маршал на Съветския съюз.

През 1944 г. командваната от Конев армия настъпва от Украйна и Беларус към Полша, а по-късно и Чехословакия. До юли с.г. той достига река Вистула в Централна Полша и е награден със званието Герой на Съветския съюз. През септември 1944 г. командваните от него части, вече преименувани в 4-и Украински фронт, напредват през Словакия и помагат на словашките партизани и тяхното въстание срещу германската окупация.

През януари 1945 г., заедно с маршал Георгий Жуков, командват съветските части, които осъществяват масивна зимна офанзива в западна Полша, отблъсквайки германците от река Вистула до река Одер. В Южна Полша части под негово командване овладяват Краков. През април заедно с Първи Беларуски фронт, намиращ се под командването на неговия съперник Жуков, преминават река Одер и напредват по посока Берлин. Войските под командването на Конев навлизат в града, но Сталин дава на Жуков честта да превземе Райхстага и да развее съветския флаг над Берлин. Конев получава заповед да се предвижи на югозапад, където неговите войски се срещат с елементи на американската армия при Торгау, а също така освобождават Прага скоро след официалната капитулация на германските войски.

Следвоенна кариера[редактиране | edit source]

След войната Конев е назначен за главнокомандващ на съветските окупационни войски в Източна Германия и представител с висок ранг на съюзниците в Австрия. През 1946 г. той става командващ на съветските наземни войски и замества Жуков на поста първи заместник-министър на отбраната на Съветския съюз. Той заема тези постове до 1950 г., когато е назначен за командир на Карпатския военен окръг.

След смъртта на Сталин, Конев се превръща в ключов съюзник на новия лидер на партията Никита Хрущов, като на него се поверява делото срещу ръководителя на полицията на Сталин Лаврентий Берия през 1953 г. Отново е назначен за първи заместник на министъра на отбраната и командир на съветските наземни части, пост, който заема до 1956 г., след което е назначен за командващ военните части на Варшавския договор. Скоро след като заема поста, той ръководи жестокото потушаване на Унгарската революция, водена от унгарските антикомунисти.

Конев заема този пост до 1960 г., когато се пенсионира от активна служба. През 1961-62 г. той е повикан обратно и отново е командир на съветските войски в Източна Германия. След това е назначен на основно церемониалния пост генерален инспектор към министерството на отбраната.

Конев остава една от най-почитаните военни фигури на Съветския съюз до смъртта си през 1973 г. Той се жени два пъти и дъщеря му Наталия е декан на факултета по лингвистика и литература към Руския военен университет.

През 1969 г., министерството на отбраната на СССР публикува военните мемоари на Конев под името “45”. По-късно същата година те са преведени на английски и публикувани от издателство Прогрес, Москва под заглавието "I. Konev - YEAR OF VICTORY". Книгата разглежда превземането на Берлин, Прага, работата с маршал Жуков, Сталин, срещата с генерал Омар Брадли и Яша Хейфиц. Публикувана е и на испански със заглавие "El Ano 45".

Маршал на Съветския съюз, двукратен Герой на Съветския съюз, Иван Степанович Конев е погребан в стените на Кремъл заедно с най-великите герои на СССР.

През 1992 г. неговата мемориална скулптура в Краков е демонтирана.

създаване на длъжността в 1955 г. Върховен главнокомандващ на Обединените Сили на държавите - участнички във Варшавския договор (1955 – 1960) Андрей Гречко

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ivan Konev“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.