Константи Рокосовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Константин Рокосовски)
Направо към: навигация, търсене
Константи Рокосовски
маршал
RokossovskyKK.jpg
Информация
Битки Първа световна война, Втора световна война
Отличия Герой на Съветския съюз

Живял 21 декември 18963 август 1968 г.
Роден Варшава, Полша
Починал Москва, СССР
Константи Рокосовски в Общомедия

Маршал Конста̀нти Рокосо̀вски (на полски: Konstanty Rokossowski ; на руски: Константѝн Ксавѐрьевич (Константѝнович) Рокоссо̀вский, ) е съветски военен командир и полски министър на отбраната. Член на КПСС от март 1919 г. Член на ВЦИК от 1936 г. Кандидат-член на ЦК на КПСС от 1961 г. Депутат от Върховния съвет на СССР.

Произход[редактиране | edit source]

Роден е на 21 декември 1896 г. Родното място на Рокосовски е неуточнено, като много източници твърдят, че е роден във Варшава, докато други със същата увереност твърдят, че е роден в град Великие Луки, близо до Псков в северозападна Русия, а семейството се пренася във Варшава скоро след раждането му. Родът Рокосовски принадлежи към полската аристокрация (шляхта) и е дал много кавалеристи. Бащата на Константин — Ксаверий Юзефович Рокосовски, е железопътен инспектор в Русия, а майка му — учителката Антонина Овсянникова, е рускиня. Останал сирак на 14-годишна възраст, Константин преживява работейки във фабрика за чорапи, а след известно време и като чирак каменоделец. Доста по-късно, правителството на Полската Народна Република използва този факт за пропаганда, твърдейки, че Рокосовски е участвал в построяването на Понятовския мост във Варшава. По някое време Константин решава да русифицира името си, като промени презимето си от Ксавериевич на Константинович.

Ранна кариера[редактиране | edit source]

След избухването на Първата световна война през 1914 г., Рокосовски се записва като кавалерист в Каргополския драгунски полк на руската армия. Само след няколко дни служба е награден пред строя с „Георгиевски кръст“ 4-та степен. За три години служба Рокосовски достига до чин унтерофицер и е награден с три Георгиевски медала. През октомври 1917 г. се записва като червеногвардеец, а после и в редовете на Червената армия. В 1919 г. се присъединява към болшевишката партия. По време на гражданската война в Русия командва последователно ескадрон, отделен дивизион и отделен кавалерийски полк. Младият командир се отличава с мъжество и безстрашие — по време на кампаниите срещу белогвардейците на Колчак, Рокосовски на два пъти получава най-високото отличие на Съветска Русия — ордена „Червено знаме“. В същото време, въпреки отличните характеристики, придвижването нагоре в йерархията е затруднено от полския му произход.

Между двете световни войни[редактиране | edit source]

След гражданската война Рокосовски учи във Военната академия „Фрунзе“ и достига до висш кавалерийски чин. През 1923 г. се жени за Юлия Петровна Барминой, а две години след това се ражда дъщеря му — Ариадна. От 1926 до 1928 г. служи като военен инструктор в Монголия. На следващата година съветското правителство подписва Хабаровския протокол с Китай и Рокосовски е назначен в състава на част със специално предназначение, охраняваща Китайско-източната железопътна линия — до продажбата ѝ на Япония през 1935 г. През 1936 г. вече е командир на кавалерийски корпус.

По време на службата си в Далечния изток, Рокосовски е един от първите, които осъзнават силата на бронетанковите сили. Той защитава идеята за създаването на силни бронетанкови части в Червената армия. Това го довежда до конфликт с много от старите командири, и особено със Семьон Будьони, който все още фаворизира кавалерийската тактика.

Голямата чистка[редактиране | edit source]

През 1937 г. Рокосовски е арестуван по скалъпено обвинение за връзки с японското и полското разузнаване — започнала е Голямата чистка на Сталин. След разпити, включващи изтезания (резултата е изтръгнати нокти, девет избити зъба и три счупени ребра) и 3 фалшиви разстрела, е изпратен в прочутия затвор „Кресты“ в Ленинград. Освободен е без обяснение през март 1940 г., със съдействието на бившия си командир Семьон Тимошенко — очевидно заради подготовката за война. След разговор със Сталин е реабилитиран с ранг командир на корпус в Червената армия. С въвеждането през същата година на генералските звания в армията, му е присвоен чин генерал-майор. Рокосовски преминава от кавалерията в механизираните войски и е назначен в Киевския военен окръг.

Втора световна война[редактиране | edit source]

Битката при Москва[редактиране | edit source]

Началото на войната заварва генерал-майора като командващ 9-ти механизиран корпус. Въпреки че е недоокомплектован с танкове и транспорт, корпусът води активна отбрана през юни и юли 1941 г., прахосваща силите на противника, и отстъпва само по заповед. В най-тежките дни на август, Рокосовски е назначен за командир на оперативна група, която има за задача да действа на стика между 16-а и 20-а армии на Западния фронт. Дадени са му няколко офицера, радиостанция и 2 автомобила. Останалото е длъжен да си намери сам: да спира и подчинява подразделенията и частите, които среща по пътя МоскваЯрцево. По-късно групата на Рокосовски е слята с понеслата тежки загуби 16-а армия, а генерала поема командването ѝ. Армията има за задача да прикрива волоколамското направление към Москва. Там е възникнала особено трагична ситуация — няма съветски войски, пътят към столицата е открит, а голяма част от 16-а армия е или преподчинена, или е в обкръжение. Рокосовски използва частите както може и прикрива направлението. Под негово разпореждане постъпват сборен курсантски полк от военното училище „Върховен Съвет на РСФСР“ (командир — полковник Младенцев), 316-а стрелкова дивизия на генерал Панфилов и 3-и кавалерийски корпус на генерал Доватор. Така около Москва е възстановена непрекъснатата линия на отбраната и през зимата на 1941 — 1942 г. се завързват упорити боеве.

Рокосовски има ключова роля в битката при Москва. Той е командир на една от армиите, ръководени от Георгий Жуков. На 18 ноември Рокосовски иска да изтегли войските на по-изгодни позиции, но Жуков категорично отхвърля искането. Командирът на армията се обръща директно към главнокомандващия Генералния щаб — маршал Шапошников, който след оглед на ситуацията нарежда незабавно изтегляне. Жуков реагира веднага — той игнорира заповедта на по-висшия офицер и дава нова заповед на Рокосовски да остане на старите позиции. Впоследствие 16-а армия е унищожена, а германците завземат стратегически плацдарм на източния бряг на канала Москва-Волга в района на Яхрома. За битката при Москва Рокосовски е награден с орден „Ленин“. в началото на 1942 г. е прехвърлен към Брянския фронт.

Сталинградското сражение[редактиране | edit source]

На 8 март Рокосовски е ранен от осколки от снаряд. Раната се оказва сериозна — засегнати са и вътрешни органи. Откаран е в московската болница за команден състав, където провежда лечение до 23 май. Три дни след това Рокосовски пристига в Сухиничи и отново поема командването на 16-а армия. През лятото на 1942 г. хитлеристите напредват стремително към Сталинград и на 30 септември генерал-лейтенант Рокосовски е назначен за главнокомандващ на Сталинградския фронт. С негово участие е разработена операция „Уран“ — план за обкръжаване и унищожаване на вражеската групировка край града. На 19 ноември 1942 г. войските на няколко фронта започват провеждането на операцията, а на 23-ти затварят кръга около 6-а армия на Паулус. Ставката поверява на Рокосовски задачата по разгрома на обезкръвения противник, което е проява на уважение към командира. Под негово ръководство, на 31 януари 1943 г. съветските войски пленяват фелдмаршал Фридрих Паулус, 24 генерала, 2500 офицери и 90-хилядна армия. Три дни преди това Рокосовски е награден с току-що учредения орден „Суворов“. Победата в битката при Сталинград е решителния обрат в хода на войната.

Курската дъга[редактиране | edit source]

През февруари 1943 г. Рокосовски е назначен за главнокомандващ на Централния фронт, който има важна роля в операциите през лятната кампания. От донесенията на разузнаването става ясно, че немците планират голямо настъпление в района на Курск. Командващите на някои фронтове предлагат да се развие успеха при Сталинград и да се проведе широкомащабна офанзива през лятото на 1943 г. Рокосовски е на друго мнение — той смята, че за настъпление е нужно двойно, даже тройно превъзходство в силите, нещо което липсва на съветските войски на това направление. За да се спре немската офанзива при Курск, е необходимо да се премине в отбрана. Необходимо е личният състав и бойната техника буквално да се укрият в земята.

Военачалникът се проявява като блестящ стратег и аналитик — на основание на данните от разузнаването той успява точно да определи участъка, на който хитлеристите нанасят главния удар, да създаде на този участък дълбоко ешелонирана отбрана и да съсредоточи там около половината от пехотата, 60% от артилерията и 70% от танковете. Новаторско решение също така е и артилерийската контраподготовка, проведена 3 часа преди началото на немското настъпление. Отбраната на Рокосовски се оказва толкова здрава и стабилна, че той успява да изпрати значителна част от резервите си на Ватутин, когато на южната страна на дъгата възниква опасност от пробив. Спряна е последната голяма немска офанзива на Източния фронт и съветските войски напредват стремително към Киев. Централният фронт е преименуван на Първи беларуски — отново под негово командване.

След битката при Курск Рокосовски е произведен в чин генерал-полковник, а след три месеца — армейски генерал. Славата му се разнася по всички фронтове, а става широко известен и на Запад, като един от най-талантливите съветски военачалници. Рокосовски има огромна популярност и сред войниците.

Операция Багратион[редактиране | edit source]

В пълна сила талантът му се проявява през лятото на 1944 г., в операцията по освобождението на Беларус — с условно название „Багратион“. Планът е разработен от Рокосовски, Василевски и Жуков. Стратегическата изненада на плана е предложението на Рокосовски да се нанесе удар по две главни направления, което осигурява обкръжаването на противниковите флангове на оперативна дълбочина и не дава възможност за маневри на немските резерви.

В известна случка, свързана с планирането на операцията, Рокосовски влиза в противоречие със самия Сталин, който, в съответствие с дотогавашната съветска военна практика, настоява за единичен пробив през германските линии. Генералът твърдо отстоява позицията си за два пробива. На три пъти е наредено на Рокосовски „да се върне и премисли“, но всеки път той се връща и дава същия отговор: „Два пробива, другарю Сталин, два пробива“. След третия път Сталин замълчава, приближава се до генерала и слага ръка на рамото му. Настъпва момент на напрежение, докато всички в стаята очакват еполета на Рокосовски да бъде откъснат. Вместо това, Сталин казва: „Твоята увереност говори за вярната ти преценка“ и дава заповед атаката да се извърши съгласно плана на Рокосовски.

На 22 юни 1944 г. съветските войски започват операция „Багратион“ — още през първия ден са унищожени 25 немски дивизии. На втория ден Сталин разбира, че решението на Рокосовски е гениално. На 29 юни генералът е произведен в звание маршал, а на 30 юли е награден с първата си „Златна звезда“ на „Герой на Съветския съюз“. Към 11 юли са взети 105 хиляди пленници. Когато на Запад се усъмняват в количеството пленени в хода на операция „Багратион“, Сталин нарежда те да се преведат по улиците на Москва. От този момент той започва да нарича Рокосовски по име и презиме — чест, с която дотогава е удостоявал само маршал Шапошников.

След като разбиват немската група армии "Център", силите на Рокосовски бързо достигат източния бряг на Висла. През август избухва Варшавското въстание, ръководено от армия „Крайова“, подчиняваща се на полското правителство в изгнание в Лондон. Сталин нарежда на маршала да не оказва помощ на съпротивата. В историята са останали много интерпретации на личното мнение на Рокосовски, който обаче се подчинява на заповедта.

В края на войната[редактиране | edit source]

През ноември за главнокомандващ на Първи беларуски фронт е назначен Жуков, а Рокосовски е прехвърлен във Втори беларуски фронт, имащ за задача да прикрива десния фланг на Жуков. Маршал Рокосовски провежда редица блестящи операции, в които е разгромена силната померанска групировка на противника. Умело маневрирайки с малобройните си танкови и механизирани съединения, фронтът достига устието на Одер (в северна Полша). В края на април войските на 2-и Беларуски фронт се свързват с британските сили на генерал Бърнард Монтгомъри в северна Германия, докато Жуков и Конев имат честта да превземат Берлин. На 24 юни 1945 г. по решение на Сталин, Рокосовски командва Парада на победата на Червения площад в Москва.

След войната. Дейност в Полша[редактиране | edit source]

Със завършека на Втората световна война Рокосовски остава в Полша като главнокомандващ на съветските войски там (Северната войскова група). През октомври 1949 г., с установяването на комунистическото управление, президентът Болеслав Берут се обръща с молба към Сталин за назначаването на Рокосовски като полски министър на отбраната. Заедно с това му е дадено и званието маршал на Полската Народна Република. С него остават няколко хиляди съветски офицера — назначени на длъжности в полската армия или като военни съветници. Въпреки, че по произход е от Полша, Рокосовски не е живял там близо 35 години и повечето поляци го смятат за съветски пратеник, още повече, че говори лошо полски и дори нарежда на войниците да се обръщат към него на руски. Както самият маршал горчиво описва: „В Русия казват, че съм поляк, а в Полша ме наричат руснак.“

В периода 1949 — 1956 г. През 1952 г. е назначен за заместник-председател на Министерския съвет на Полша, а също така е и член на Политбюро на Централния комитет на Полската обединена работническа партия. Рокосовски работи по реорганизацията на полската армия, по повишаването на отбранителната ѝ способност и боеготовност според съвременните изисквания. В същото време той взима участие в подтискането на полското движение за независимост, в сталинизирането и съветизирането на Полша и на армията в частност. Като върховен главнокомандващ, Рокосовски използва различни методи за потушаване на антисъветската активност. Сред най-прословутите са т.н. „трудови батальони“ във войската, в които са привиквани всички годни мъже обявени за „социално или политически несигурни“, или които имат семейства на Запад. Изчислено е, че около 200 хиляди мъже са принудени да работят при непосилни условия в трудови лагери, често в каменоломни, въглищни или уранови мини. Над хиляда умират в първите си дни, а десетки хиляди са осакатени. Сред репресираните групи са войниците от армията на предвоенна Полша и тези от Армия Крайова.

След смъртта на Сталин (5 март 1953) и на полския президент Берут (12 март 1956), в Полша на власт се опитват да дойдат реформаторите, начело с Владислав Гомулка. На места избухват протести, като най-значими са тези в Познан през лятото на 1956 г. Рокосовски одобрява изпращането на армията срещу протестиращите. В резултат на излизането на над 10 000-на войска и 350 танка по улиците на Познан, загиват най-малко 74 цивилни. Маршалът отпътува за Москва в опит да убеди Никита Хрушчов да използва сила срещу полската държава, но след като Гомулка води успешни преговори със съветското правителство, Рокосовски е освободен от всички заемани от него постове и напуска Полша.

Завръщане в СССР[редактиране | edit source]

След завръщането му, на Рокосовски са възстановени всички съветски звания и награди. От ноември 1956 г. до януари 1958 г. той е последователно заместник-министър на отбраната на СССР, главен инспектор на Министерството на отбраната и главнокомандващ на Закавказкия военен окръг. От януари 1958 г. до април 1962 г. е заместник-министър на отбраната и главен инспектор едновременно. През април Рокосовски отказва на Хрушчов да напише „очерняща и гнусна“ статия против Сталин и още на следващия ден е свален от длъжност. Близки до маршала (и най-вече несменяемия му адютант — генерал-майор Кулчицки) обясняват отказа на Рокосовски не толкова с предаността му към Сталин, колкото с дълбокото му убеждение в това, че армията не бива да участва в политиката. До смъртта си на 3 август 1968 г. e Главен инспектор на групата инспектори към Министерството на отбраната. Погребан е в некропола на Кремълската стена.

Portal:Константи Рокосовски
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Награди[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Konstantin Rokossovsky“ и страницата „Рокоссовский, Константин Константинович“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.