Фридрих Паулус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Паулус
Фелдмаршал
Bundesarchiv Bild 183-B24575, Friedrich Paulus.jpg
Информация
Години на служба 1904 - 1918; 1919 - 1943 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of East Germany.svg ГДР
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение пехотни войски
Командвания 6-та армия
Войни Първа световна война
Втора световна война
Отличия Рицарски кръст

Роден 23 септември 1890
Брайтенау, Германия
Починал 1 февруари 1957 (67 г.)
Дрезден, Източна Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Друга работа преподавател[1]
Портал  Портална икона   Втора световна война
Фридрих Паулус в Общомедия

Фридрих Вилхелм Ернст Паулус (на немски: Friedrich Wilhelm Ernst Paulus) (23 септември 1890 - † 1 февруари 1957) е немски генерал, по-късно повишен във фелдмаршал, който участва във Втората световна война.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | edit source]

Паулус се ражда в семейството на учител. Неуспешно се опитва да се запише за кадет във военноморския флот и за кратко учи право в Марбургския университет, но през 1910 г. го напуска, след като германската армия започва да се разширява и променя изискванията за кандидат офицерите. През февруари 1910 г. се присъединява към 111-ти пехотен полк като кадет-офицер. Жени се за Елена Росети-Солеску, красиво момиче от богато и аристократично румънско семейство.[2]

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | edit source]

В началото на Първата световна война полкът на Паулус е част от силите, нахлули във Франция, и участва в сражения във Вогезите и около Арас през есента на 1914. След отсъствие от бойните действия поради болест се завръща във войската като щабен офицер в новосъздадената планинска бойна дивизия Алпенкорпс (на немски: Alpenkorps) и служи в Македония, Франция и Сърбия. До края на войната е повишен в чин капитан.

Между военен период[редактиране | edit source]

След края на Първата световна война, Паулус остава да служи в Райхсвера и е причислен към 13-ти пехотен полк в Щутгарт като командир на рота. За периода 1921 до 1933 г. Паулус служи на различни щабни позиции, а след това за кратко командва моторизирана бригада (1934-1935), преди да бъде назначен за началник щаб в командването на танковите войски през 1935 г.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | edit source]

Той остава на този пост до 1939 г., когато е повишен в чин генерал-майор и става началник на щаба на 10-та армия, която действа в Полша, Холандия и Белгия и до участието си в последните две кампании е преименувана на 6-та армия. През 1940 г. Паулус е назначен за заместник началник на немския генерален щаб и в тази си роля участва в планирането на нашествието в Съветския съюз. Става командващ 6-та армия през януари 1942 г. През май печели сражението при Харков и повежда настъплението към Сталинград.

Противно на своята логика на признат военен тактик, Паулус следва заповедите на Хитлер да не отстъпва при никакви обстоятелства, даже когато неговите сили са напълно обкръжени при Сталинград. Опит на силите на фелдмаршал Ерих фон Манщайн да му помогнат не успява, защото на Паулус му е отказано позволение да отстъпи. 6-та армия е разбита заедно с румънските си съюзници през януари 1943 г.

Неспособността или нежеланието на Паулус да вземе решение за спасение на хората си против волята на Хитлер го поставя в крайно негативна светлина от историческа гледна точка. Паулус отказва сам да сложи край на своя живот, както поръчва фюрерът. От Паулус се очаква да задържи позициите си до смъртта си, а след като съдбата на 6-та армия е предопределена, Хитлер повишава Паулус във фелдмаршал, едно доста ясно внушение, тъй като дотогава нито един немски фелдмаршал не се е предавал.

Въпреки това, малко след като става фелдмаршал, той се предава през февруари 1943 г. Докато е в съветски плен, Паулус става критик на режима в Нацистка Германия. Той се присъединява към подкрепяния от СССР Национален комитет за свободна Германия и призовава немците да се предадат. След това участва като свидетел в Нюрнбергския процес. Освободен е през 1953, две години преди завръщането на немските военнопленници от Съветския съюз.

Теоретик на плана „Барбароса“ (1941)[редактиране | edit source]
Паулс (в дясно от Хитлер), по време на плануването на атаката на Източния фронт, юни 1942

Фридрих Паулус е главен теоретик на плана за нападение на СССР от Третия Райх, станал известен под кодовото наименование операция "Барбароса".

Първоначално разработването на варианти на плана за нападение на СССР са възложени от Хитлер на началник щаба на 18-та армия генерал Ерих Маркс. Успоредно с него по плана работят и генералите Грайнфенберг, фон Зоденщерн, както и полковник Кинцел и подполковникът от Генералния щаб на Вермахта Фойербанд. Разработката на окончателния вариант на плана Барбароса на база свръзка в едно на всички разработки е възложено на Фридрих Паулус, който по него време е първи заместник-началник на Генералния щаб на върховното командване на сухопътните войски на Вермахта. Паулус лично докладва окончателния вариант на плана Барбароса на фюрера.

След доклада на Паулус е възложено разработването на съображения относно групирането на войските и реда за тяхното съсредоточаване и разгръщане по плана, след като в края на юли 1940 Хитлер съобщава на щаба на оперативното ръководство на ОКВ (Обединено командване на Вермахта), че не изключва възможността за поход срещу СССР. Паулус завършва тази работа на 17 септември 1940 година, след което обобщава всички резултати по предварителното оперативно-стратегическо планиране с докладна записка от 29 октомври с.г.

На 29 ноември, 3 и 7 декември 1940 се провеждат щабни игри съгласно разработения план в Цосен, където е главната квартира на командването на сухопътните войски на Вермахта. Присъстват началник щаба Халдер, началникът на оперативния отдел полковник Хойзингер, началникът на отдела "Източни чуждестранни армии" полковник Гелен и други висши немски офицери. Целта на игрите е да се уточнят последните детайли и подробности по разпределението на силите и задачите на Източната армия на Вермахта, след като са разработени основните принципи на стратегията и тактиката в бъдещата война срещу СССР. Следствие на анализа и изводите от провелата се игра, през февруари 1941 Паулус докладва резултатите на Хитлер в присъствието на Браухич, Кайтел, Халдер и Йодл, след което фюрерът подписва Директива № 21 на ОКВ за приемане и влизане в сила на плана Барбароса.

Съветски свидетел в Нюрнберг[редактиране | edit source]

След пленяването при Сталинград, Съветите се опитват и ползват Паулус в своя полза като свидетел в Нюрнбергския процес. По този начин те вадят основния си коз срещу западните сили в прелюдията към Студената война.

На 25 септември 1953 Фридрих Паулус се завръща от съветски плен в Германия - Дрезден. Чете лекционен курс във Висшето офицерско училище на ГДР по онова време. Взима пред сина си Адам (който живее в Западна Германия) крайно негативно отношение към излезлите през 1955 мемоари на Ерих фон Манщайн, под заглавие "Проиграни победи". Заболяване му попречва да напише фундаментално изследване върху Втората световна война и той умира на 1 февруари 1957 година. [3]

Цитати[редактиране | edit source]

  • „Ако погледнете на войната през собствените си очи, ще получите любителски фотограф. Ако погледнете на войната през очите на врага, ще получите отлични рентгенови снимки.“ (от книгата: „Имам честта!“, В. Пикул )

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • (нем.) Walter Görlitz (Hrsg): Paulus. „Ich stehe hier auf Befehl“. Lebensweg des Generalfeldmarschalls Friedrich Paulus. Mit den Aufzeichnungen aus dem Nachlaß, Briefen und Dokumenten. Frankfurt am Main 1960.
  • (нем.) Heinz Schröter: Stalingrad – … bis zur letzten Patrone. Ullstein, Frankfurt am Main, Berlin 1993, ISBN 3-548-22972-7.
  • (нем.) Leonid Reschin: Feldmarschall im Kreuzverhör. Friedrich Paulus in sowjetischer Gefangenschaft 1943–1953. Berlin 1996, ISBN 3-86124-323-7.
  • (нем.) Peter Steinkamp: Generalfeldmarschall Friedrich Paulus. Ein unpolitischer Soldat?. Erfurt 2001, ISBN 3-89702-306-7.
  • (нем.) Johannes Hürter: Hitlers Heerführer. Die deutschen Oberbefehlshaber im Krieg gegen die Sowjetunion 1941/42. R. Oldenbourg, München 2007, ISBN 978-3-486-57982-6, S. 650f. (Kurzbiographie).
  • (нем.) Torsten Diedrich: Paulus. Das Trauma von Stalingrad. Eine Biographie. Schöningh, Paderborn 2008, ISBN 978-3-506-76403-4.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. преподавател в Генералщабната академия на ГДР
  2. Barnett, Correlli. Hitler's Generals. Grove Press, 2003. ISBN 0802139949. с. 361.
  3. Бланк, Александър. Вторият живот на Фелдмаршал Паулус. Партиздат, 1989, София.

Външни препратки[редактиране | edit source]