Марбургски университет
| Марбургски университет „Philipps-Universität Marburg“ |
|
| на латински: Alma mater philippina | |
| Основаване | 1527 |
|---|---|
| Вид | Държавен |
| Ректор | Проф. др. Фолкер Нинхаус |
| Преподаватели | 358 (професори, 2006 г.) |
| Студенти | 18 766 (2007/08 г.) |
| Местоположение | Марбург, Хесен, Германия |
| Уебсайт | http://www.uni-marburg.de |
Марбургският университет (на немски: Philipps-Universität Marburg) в гр. Марбург, провинция Хесен, Германия, основан през 1527 г. от ландграф Филип I, е най-старият протестантски университет в света.
Съдържание |
История [редактиране]
При неговото основаване на 1 юли 1527 г. в университета са преподавали 11 професори на 84 студенти. След 2 год. към него е открито първото студентско общежитие в Германия.
След като през 1624 г. Марбург става част от ландграфство Хесен-Дармщат, Марбургският университет е слят с Гисенския за периода 1625-1649 г., след което е закрит. Открит е отново на 24 юни 1653 г.
След анексията на провинция Хесен от Прусия 1866 г. (тогава с 264 студенти и 51 професори) добива статута на пруски университет и започва постепенно да се разраства до Първата световна война - през 1887 г. броят на студентите за пръв път достига 1000 души, през 1909 г. - 2000, а през 1908 г. за пръв път са приети жени. След 1960 г. университетът продължава да се разраства.
Днес се числи към средноголемите университети в Германия и е известен с академичната си традиция в естествените науки, преди всичко химия, биология, както и медицина и психология.
Факултети [редактиране]
|
01 - Юридически науки |
13 - Физика |
В хода на Болонския процес университетът преструктурира системата на преподаване, така че специалностите, в които досега се е придобивала квалификацията диплома респективно магистатура, се заменят постепенно от бакалавърски (англ. Bachelor) и мастър-(англ. Master)-програми.
Личности [редактиране]
Адолф Бутенант: химик, Нобелов лауреат
Борис Пастернак: писател, Нобелов лауреат
Георг Витиг: химик, Нобелов лауреат
Дени Папен: математик, изобретател (парна машина)
Емил фон Беринг: физиолог, Нобелов лауреат
Карл Циглер: химик, Нобелов лауреат
Ото Льови: фармаколог, Нобелов лауреат
Ото Хан: химик, Нобелов лауреат
Роберт Бунзен: химик, открива заедно с Густав Кирхоф спектралния анализ
Фердинанд Браун: физик, Нобелов лауреат
Фридрих Карл фон Савини: юрист и основател на Германската историческа школа
Ханс Емил Фишер: химик, Нобелов лауреат
Юлиус Велхаузен: ориенталист и библеист