Роберт Бунзен
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
|
||||||||
Роберт Вилхелм Еберхард Бунзен (* 31 март 1811 в Гьотинген; † 16 август 1899 в Хайделберг) е немски химик. Заедно с Густав Кирхоф открива спектралния анализ, с чиято помощ се доказва елементарния състав на химичните вещества. Усъвършенства газовата горелка. Открива Бунзен-елемента и Бунзен-фотометъра.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Бунзен е най-малкия от четиримата синове на професора по литература Кристиан Бунзен. След завършване на училището в Гьотинген и Холцмилден, той следва химия в университета в Гьотинген. През 1830 г. завършва дисертацията си Enumeratio ac descriptio hygrometrorum quae inde a Saussurii temporibus proposita sunt за хидрометъра. През 1831 г. получава научна степен. От 1832 до 1833 г., с помощта на провинциалната стипендия, пътува из цяла Западна Европа, за да се обучава. Тогава се запознава с Фридрих Рунде, Юстус фон Либих в Гийсен и Александър Митшерлих в Бон.
[редактиране] Гьотинген
След като се завръща от пътуването Бунзен се хабилитира и започва експериментите си за разтворимостта на метални соли на арсенова киселина. И до днес откритията му са считани за антидот срещу отравяне от арсен.
[редактиране] Марбург
През 1839 г. Бунзен е назначен в Марбургския университет, където работи по химичните взаимодействия и развитие на аналитичните газови методи. Неговите постижения се разпространяват бързо и надалеч. През 1841 г. разработва цинково-въглеродна батерия, която е рентабилна и дълготрайна.
[редактиране] Вроцлав
През 1850 г. Бунзен приема пoкана от Вроцлавския университет, където му построяват нова лаборатория. Тук се запознава с физика Густав Кирхоф. Бунзен се задържа в града само три години.
[редактиране] Хайделберг
През 1852 г. Бунзен заема мястото на Леополд Гмелин в Хайделбергския университет. И тук той получава лаборатория (със служебно жилище). Чрез азотна киселина той успява да извлече чисти метали като хром, магнезий, алуминий, манган, натрий, барий, литий и калций с помощта на електролиза. В сътрудничество с Хенри Роскоу от 1852 г. добива хлороводород. Съвместната работа с Роскоу продължава седем години.
През 1859 г. заедно с Кирхоф се занимава със спектроскопия на химичните елементи. С помощта на спектроскопията става възможно, чрез нагряване на химични вещества с огън, да се появят характерните спектрални линии. За тази цел Бунзен усъвършенства горелката, открита от Майкъл Фарадей и тя по-късно е наречена Бунзенова.
Чрез спектроскопията на Минералната вода в Бад Дюркхайм 1860/61 г. Бунзен и Кирхоф откриват алкалните метали цезий и рубидий. С тези изследвания става възможно обяснението на Фраунхоферовите линии и така двамата полагат основите на модерната астрономия.
[редактиране] Последни години
Когато Бунзен навършва 78 години, той се отдава напълно на геологията, с която дотогава се занимава само като хоби. Бунзен умира на 88 години на 16 август 1899 г. в Хайделберг. Гробът му се намира в Хайделбергското гробище.
В некролога му Роскоу казва:
| „ | Като изследовател той беше велик. Като учител – дори още по-велик. Като човек и приятел той бе най-великият.
(на англ.: „As an investigator, he was great. As a teacher, even greater. As a man and friend, he was greatest.“) |
“ |
[редактиране] Отличия
- През 1875 г. е приет като чуждестранен член на Академия деи Линчеи в Рим
[редактиране] Външни препратки
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Wilhelm Bunsen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
