Георг Витиг
|
||||||||
Георг Витиг или Георг Фридрих Карл Витиг (Georg Wittig; Georg Friedrich Karl Wittig; * 16 юни 1897 в Берлин; † 26 август 1987 в Хайделберг) е немски химик, нобелов лауреат по химия 1979 г.
Витиг e син на професор в училището по промишлено изкуство в Касел. Майка му е музикално надарена. Свири на пиано, композира и рисува. Завършва гимназия в Касел и започва на 19 години, през 1916 г. да следва химия в Тюбинген. Трябва да стане войник и попада в английски плен. 1919 г. следва химия в химическия институт в Марбург, където промовира на 7 май 1923 г. и става асистент в университета в Марбург. Жени се за Валтраут Ернст. 1932 г. е извънреден професор в Техническия университет Брауншвайг. От 1944 г. е редовен професор на Тюбингенския университет. От 1956 г. е директор на института по органична химия на Хайделбергския университет. Почетен гражданин е на град Хайделберг.
През 1950 г. изработва с докторанта си Улрих Шьолкопф (1927-1998) алкен-синтеза, наречена на него Витиг-реакция за която през 1979 г. заедно с американеца Херберт Чарлс Браун, който работи по бороводородите, получава Нобелова награда за химия.
Чрез Витиг-реакцията се произвежда ретинол (витамин A). На него е наречен и 1,2-Wittig rearrangement.
Произведения[редактиране]
- Preparative chemistry. Berlin: Springer, 1976. ISBN 3-540-07932-7
- Stereochemie. Leipzig: Akad. Verlagsges., 1930
- Über at-Komplexe als reaktionslenkende Zwischenprodukte. Köln: Westdt. Verl., 1966
- Untersuchungen über a-Oxydiphenyl und über die Bildung von Diphenochinonen. Marburg, Univ. Diss., 1923
- Zur Erschließung der Benzo-Gamma-pyrone. Marburg, Habilschr., 1926
- Über Triphenyl-phosphin-methylene als olefinbildende Reagenzien. Ber. d. Dt. Chem. Ges. 87(9): 1318–1330, 1954 (с Улрих Шьолкопф)
Литература[редактиране]
- Hans J. Bestmann: Wittig chemistry. Springer, Berlin 1983. ISBN 3-540-11907-8
- U. Schöllkopf: Georg Wittig, Chemie in unserer Zeit, 197-, S.158 ff.
