Дерек Бартън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дерек Бартън
Derek Barton
Роден
Починал
16 март 1998 г. (79 г.)
ПогребанСАЩ

Учил вИмперски колеж Лондон
Лондонски университет
Научна дейност
Областхимия
Работил вИмперски колеж в Лондон
Тексаски университет A&M
Биркбек
НаградиНобелова награда за химия (1969)
Медал Дейви (1961)
Кралски медал (1972)
Медал Копли (1980)
Дерек Бартън в Общомедия

Сър Дерек Харолд Ричард Бартън (на английски: Derek Harold Richard Barton) е английски органичен химик и лауреат на Нобелова награда за химия от 1969 г.[1][2]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Бартън е роден в Грейвсенд, Кент, на 8 септември 1918 г. Той е син на Уилям Томас и Мод Хенриета Бартън. От 1926 до 1929 г. учи в средно училище в Грейвсенд, а от 1929 до 1932 г. учи в Кралското училище в Рочестър. В периода 1932 – 1935 г. учи в Тънбридж, а от 1937 до 1939 г. в техническия колеж в Медуей. През 1938 г. се записва в Имперския колеж в Лондон, който завършва през 1940 г. През 1942 г. пак там защитава докторска степен по органична химия.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1942 до 1944 г. Бартън служи като правителствен химик изследовател, като от 1944 до 1945 г. работи за кибритената компания „Albright and Wilson“ в Бирмингам. След това става помощник-лектор в департамента по химия към Имперския колеж, а от 1946 до 1949 г. води изследователска дейност за компанията Imperial Chemical Industries.

През 1949 г. и 1950 г. е гост-лектор по химия в Харвардския университет, след което през 1953 г. е назначен за професор в лондонския университет Биркбек. През 1955 г. става почетен професор по химия в Глазгоуския университет, а през 1957 г. е назначен за професор по органична химия в Имперския колеж в Лондон. През 1950 г. Бартън доказва, че на органичните молекули може да се зададе определена конформация, според резултатите, получени от химиците, като в случая използва тези на Од Хасъл. Използвайки нововъведената си техника (конформационен анализ), той по-късно определя геометрията на много други молекули на естествени продукти. През 1969 г. Бартън споделя Нобелова награда за химия с Од Хасъл за „приноса им към разработването на концепцията на конформацията и приложението ѝ в химията“.

През 1958 г. Бартън е назначен за гост-преподавател в Масачузетския технологичен институт, а през 1959 г. е гост-преподавател и в университети в Илинойс и Уисконсин. През 1960 г. е назначен за гост-преподавател в Калифорнийския университет, Бъркли. В същата година е избран за чуждестранен почетен член на Американската академия на изкуствата и науките.[3] През 1966 г. е избран за чуждестранен член на Германската академия на науките Леополдина.[4]

През 1949 г. Бартън става първият учен, удостоен с медала и наградата Кордей-Морган, връчвана от Кралското химично дружество. През 1954 г. е избран за член на Кралското дружество, а от 1956 г. е член и на Единбургското кралско научно дружество. През 1965 г. е назначен за член на Съвета за научна политика. През 1972 г. е посветен в рицарство. През 1978 г. става директор на Института по химия за естествени вещества (Institut de chimie des substances naturelles) във Франция.

През 1977 г., по случай 100-годишнината на Кралския институт по химия, Британската пощенска служба удостоява него и още 5 британски нобелови лауреата по химия със серия от 4 пощенски марки, включващи мотиви от техните открития.[5]

През 1986 г. е назначен за професор в Тексаския университет A&M и работи на тази позиция в продължение на 12 години до смъртта си.

Освен с работата си по конформацията, неговото име се свързва и с редица реакции в органичната химия: реакция на Бартън, Бартънова декарбоксилация и деоксигенация на Бартън-Маккомби.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Дерек Бартън се жени общо три пъти: през 1944, 1969 и 1993 г.[6] Умира от сърдечен удар на 16 март 1998 г. в Колидж Стейшън, Тексас.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Albert Cotton, F. Derek H. R. Barton, 8 September 1918 · 16 March 1998 // Proceedings of the American Philosophical Society 144 (3). 2000. DOI:10.2307/1515591. с. 292 – 296.
  2. Barton's Nobel Foundation biography of Barton
  3. Book of Members, 1780 – 2010: Chapter B // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на 19 май 2011.
  4. List of Members // Посетен на 8 октомври 2017.
  5. New Scientist 10 Feb. 1977 p. 319
  6. Barton, Sir Derek Harold Richard (1918 – 1998), organic chemist | Oxford Dictionary of National Biography // Посетен на 27 януари 2019.
  7. Derek H. R. Barton, Nobel Laureate in Chemistry, Dies at 79 – The New York Times