Херман Щаудингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Щаудингер

Херман Щаудингер ( на немски: Hermann Staudinger, * 23 март 1881 във Вормс, Германия, † 8 септември 1965 във Фрайбург в Брайсгау, Германия) е немски химик и носител на Нобелова награда за химия 1953 г. „За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“.

Той е син на гимназиалния професор и политик Франц Щаудингер (1849-1921), син на евангелистки пастор, и съпругата му Аугусте Щаудингер, родена Венк. През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия Карлсруе, а от 1912 г. е професор на Техническия университет Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук. През 1926 г. става професор в института по органична химия на университет Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името Hermann-Staudinger-Haus.

Произведения[редактиране | edit source]

  • Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
  • Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
  • Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
  • Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
  • Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
  • Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
  • Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
  • Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
  • Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
  • Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954

Източници[редактиране | edit source]

  • Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
  • Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
  • Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151-160
  • Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122-126 (1965)
  • Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4

Външни препратки[редактиране | edit source]