Рудолф Маркъс
| Рудолф Маркъс Rudolph Marcus | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Университет „Макгил“ |
| Научна дейност | |
| Област | химия |
| Работил в | Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн Калифорнийски технологичен институт |
| Награди | Нобелова награда за химия (1992) Национален научен медал (1989) |
| Семейство | |
| Съпруга | Лора Хърн |
| Деца | 3 |
| Рудолф Маркъс в Общомедия | |
Рудолф Артър Маркъс (на английски: Rudolph Arthur Marcus) е канадско-американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1992 г.[1] за приноса му към теорията на реакциите на електронен пренос в химичните системи.[2] Теорията на Маркъс, кръстена в негова чест, предоставя термодинамична и кинетична рамка, описваща преноса на един електрон във външната сфера.[3][4]
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Маркъс е роден в Монреал, Квебек. Син е на Естер и Майър Маркъс. Интересът му към науката се събужда още в ранна възраст. В училище се справя отлично с математиката. След това се записва в университета „Макгил“.[5] Там той изучава повече математика от средния студент по химия, което впоследствие му помага да създаде теорията си за електронния трансфер.[6]
През 1943 г. получава бакалавърска степен, а през 1946 г. защитава докторската си дисертация, пак в „Макгил“.[7][8] През 1958 г. става натурализиран гражданин на САЩ.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
След като приключва с висшето си образование, Маркъс първоначално работи в Националния изследователски съвет на Канада в Отава.[9] После работи в университета на Северна Каролина и в политехническия институт на Нюйоркския университет. През 1952 г., докато е в университета на Северна Каролина, той работи по теорията на Райс-Рамспергер-Касел, комбинирайки я с теорията на преходното състояние. През 1964 г. започва да преподава в Илинойския университет.[10]
Електронният трансфер е една от най-простите форми на химична реакция. Това включва електронен трансфер във външната сфера между две вещества с еднаква атомна структура. Маркъс изследва тези реакции при двувалентни и тривалентни железни йони. Тъй като реакциите на електронен трансфер са често срещани и от особено значение в природата, теорията на Маркъс става една от най-важните в областта на химията.
- 2H+ + 2e− + 1/2 O2 → H2O + топлина
Маркъс провежда многобройни проучвания върху принципите, лежащи в основата на тези химични реакции, и чрез изследванията си успява да създаде известната си теория на Маркъс. Тази теория дава началото на нови експериментални програми, които допринасят за всички клонове на химията.[11]
През 1989 г. Маркъс е отличен с Национален научен медал,[12] а през 1992 г. става носител на Нобелова награда за химия.[1] Член е на Националната академия на науките на САЩ от 1970 г. и на Американската академия на изкуствата и науките от 1973 г. През 1987 г. е избран за чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.[13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Rudolph A. Marcus: The Nobel Prize in Chemistry 1992
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1992 // Nobelprize.org. Посетен на 1 август 2013.
- ↑ Rudolph A. Marcus: autobiography
- ↑ Rudolph A. Marcus: Nobel Lecture 1992, Electron Transfer Reactions in Chemistry: Theory and Experiment
- ↑ Bohning, James J. Rudolph A. Marcus, Transcript of an Interview Conducted by James J. Bohning in Pasadena, California on 20 June 1991. Philadelphia, PA, Chemical Heritage Foundation, 20 юни 1991.
- ↑ Rudolph A. Marcus – Facts // Nobelprize.org. Посетен на 1 август 2013.
- ↑ Center for Oral History. Rudolph A. Marcus
- ↑ Marcus, Rudolph A. Studies on the conversion of PHX to AcAn. McGill University, 1946. OCLC 903054593.
- ↑ oh.sciencehistory.org
- ↑ Rudolph A. Marcus (Canadian-American chemist) – Encyclopædia Britannica // Britannica.com. Посетен на 1 август 2013.
- ↑ FACULTY ::: Division of Chemistry and Chemical Engineering ::: CALTECH // Cce.caltech.edu. Архивиран от оригинала на 2013-08-06. Посетен на 1 август 2013.
- ↑ Rudolph A. Marcus // The President's National Medal of Science: Recipient Details. National Science Foundation. Посетен на 26 ноември 2013.
- ↑ Professor Rudolph Marcus ForMemRS // Royal Society. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2015.
|
