Уилям Мьорнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уилям Мьорнър
William Moerner
американски физикохимик
Роден
24 юни 1953 г. (70 г.)
Учил въвВашингтонски университет в Сейнт Луис
Университет „Корнел“
Научна дейност
Областхимия, биофизика, приложна физика
Работил вСтанфордски университет
Калифорнийски университет, Сан Диего
Награди Нобелова награда за химия (2014)
Семейство
СъпругаШарън Мьорнър
Деца1
Уебсайтprofiles.stanford.edu/w-moerner
Уилям Мьорнър в Общомедия

Уилям Еско Мьорнър (на английски: William Esco Moerner) е американски физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г. заедно с Ерик Бециг и Щефан Хел за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.[1][2] Той постига първото оптическо засичане и спектроскопия на молекула в кондензирани фази.[3][4]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Мьорнър е роден на 24 юни 1953 г. в Плезантън, Калифорния.[5] Израства в Сан Антонио, Тексас, където завършва средното си образование. Учи във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където завършва три бакалавърски програми: по физика, по електроинженерство и по математика.[6] След това се записва да учи в университета „Корнел“, с помощ от Националната фондация за наука.[7] Там завършва магистратура и докторантура по физика - съответно през 1978 г. и 1982 г. През тези години Мьорнър е с безупречен успех, потвърден от множество награди.[8]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Мьорнър работи в изследователски център на IBM в Сан Хосе като изследовател от 1981 до 1988 г., мениджър от 1988 до 1989 г. и ръководител на проект от 1989 до 1995 г. В периода 1994 – 1995 г. е гост-преподавател в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, а през 1995 – 1998 г. работи в департамента по физикохимия и департамента по химия и биохимия на Калифорнийския университет, Сан Диего. През 1998 г. изследователският му екип се премества в Станфордския университет, където той става професор по химия.[9][10] Там той ръководи департамента по химия през 2011 – 2014 г.[11] и работи по микроскопията със свръхвисока разделителна способност. Към май 2014 г. има зад името си 386 публикации.[12]

Член е на Американското физическо общество от 2009 г. и носител на Нобелова награда за химия от 2014 г. Почетен член на Американската академия на изкуствата и науките от 2001 г.[13] и на Националната академия на науките на САЩ от 2007 г.[14][15]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • в съавторство с L. Kador, Optical detection and spectroscopy of single molecules in a solid. In: Physical Review Letters. Band 62, 1989, S. 2535
  • в съавторство с Michel Orrit, Illuminating single molecules in condensed matter. In: Science. Band 283, 1999, S. 1670–1676
  • в съавторство с Th. Basché, M. Orrit, H. Talon, Photon antibunching in the fluorescence of a single dye molecule trapped in a solid. In: Physical Review Letters. Band 69, 1992, S. 1516
  • в съавторство със S. M. Silence, Polymeric photorefractive materials. In: Chemical Reviews. Band 94, 1994, S. 127–155
  • в съавторство със Stephen Ducharme, J. C. Scott, R. J. Twieg, Observation of the photorefractive effect in a polymer. In: Physical Review Letters. Band 66, 1991, S. 1846
  • в съавторство с P. Yeh, Introduction to Photorefractive Nonlinear Optics. In: Physics Today. Heft 3, 2008, S. 89–98
  • в съавторство с Brahim Lounis, Single photons on demand from a single molecule at room temperature. In: Nature. Band 407, 2000, S. 491–493

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ "Nobel Prize in Chemistry 2014." Nobelprize.org.
  2. ↑ "Professor W.E. Moerner wins the Nobel Prize in Chemistry." Stanford Report, 8 октомври 2014
  3. ↑ Reich,Ziv and Kapon,Ruti. 2010. „Foreword by the Guest Editors.“ (Special Issue dedicated to Prof. Moerner's Achievements.) Israel Journal of Chemistry 49 (3 – 4), April 2010. DOI: 10.1002/ijch.201090002
  4. ↑ W. E. Moerner and L. Kador, „Optical Detection and Spectroscopy of Single Molecules in a Solid“, Physical Review Letters 62, 2535 (1989). DOI:10.1103/PhysRevLett.62.2535
  5. ↑ Dignitymemorial.com
  6. ↑ Engineering Alumni Achievement Award, Washington University, 2013 Архив на оригинала от 2014-05-02 в Wayback Machine.
  7. ↑ Academic Family Tree
  8. ↑ Kan, L., & Lin, S. H. (2011). Wolf Prize in chemistry: an epitome of chemistry in 20th century and beyond. Singapore: World Scientific, p. 556.
  9. ↑ Stanford University. Department of Chemistry. Faculty. W. E. Moerner Архив на оригинала от 2011-10-12 в Wayback Machine..
  10. ↑ Stanford University. Department of Applied Physics. W. E. Moerner // Архивиран от оригинала на 2014-05-02. Посетен на 2020-05-30.
  11. ↑ W. E. Moerner | Stanford University Profiles
  12. ↑ Full CV for W. E. (William Esco) Moerner
  13. ↑ "Three Stanford professors elected to American Academy of Arts and Sciences." Stanford Report, May 2, 2001.
  14. ↑ Mark Schwartz and Lisa Trei. 2007. „Five professors among new members elected to National Academy of Sciences.“ Stanford Report, 3 май 2007.
  15. ↑ Prashant Nair. 2012. „QnAs with W. E. Moerner.“ Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. Apr 24, 2012; 109(17): 6357. DOI: 10.1073/pnas.1204426109
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уилям_Мьорнър&oldid=12086086“.