Физика на кондензираната материя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Физика на кондензираната материя (също на кондензираните среди) е дял от физиката, който изучава макроскопичните физически свойства на веществото и по-точно на неговата кондензирана фаза (без газове и плазма). Най-очевидните примери за кондензирани среди са твърдите тела и течностите, които са много разпространени на земната кора. В ограничената област, където се развива човешкият живот, освен въздуха всичко друго е кондензирана материя - кристали, аморфни вещества, стъкла, течности, течни кристали, биологични структури[1].

По-екзотични примери за кондензирани среди са суперфлуидите и т.нар. кондензация на Бозе-Айнщайн, които се срещат в някои атомни системи при много ниски температури, проводящите електрони в свръхпроводящо състояние в някои материали и феромагнитната и антиферомагнитната фази на спина в кристалните решетки.

Кондензираните среди се характеризират със следните особености[1]&

  1. съставени са от голям брой частици (1022 и повече);
  2. представляват подредено в пространството състояние на атоми, молекули или йони;
  3. основните сили на взаимодействие между атомите, молекулите и йоните са кулонови;
  4. съществуването, строежът и свойствата на кондензираната материя могат да бъдат разбрани на основата на квантовата механика

Въз основа на тези характеристики е възможна и следната дефиниция: Кондензираните среди представляват подредени многочастични квантови системи от кулонов тип[1].

Предмет на физиката на кондензираната материя са структурата, свойствата и явленията, протичащи в кондензирани среди и техните приложения. Тя е засега най-големият раздел от съвременната физика. Исторически се е развила от физиката на твърдото тяло, която сега се счита за неин подраздел. До голяма степен се припокрива с други научни области като химия, материалознание, електроника, нанотехнологии.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Лалов, Иван и др. Физика на кондензираната материя. София, УИ „Климент Охридски“, 2005. ISBN 9540720753. с. 2-3. Посетен на 16 февруари 2012.
Портал Портал Физика съдържа още много статии