Теория на относителността

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
E=mc^2
Двуизмерно представяне на време-пространствено изкривяване

Теория на относителността е събирателен термин, който се отнася за специалната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн. Също така, понятието може да се отнася за галилеевото разбиране за относителност. Терминът "теория на относителността" е въведен от Макс Планк през 1908 г.

Основно значение[редактиране | edit source]

Настоящият стандартен модел на физиката се основава на обединяване на специалната теория на относителността и на релативистката квантова теория. А квантовата теория и общата теория на относителността се вземат предвид и по-нататък в квантовата гравитация.

Специалната теория на относителността (СТО)[редактиране | edit source]

При прилагането законите на Нютон при скорости, близки до тези на светлината, възникват много противоречия, на които през 1905 г. Айнщайн успява да намери решение. СТО се основава на принципа на относителността: Всяка координатна система, която не се ускорява (т.е. не променя големината и посоката на скоростта си) може да се приеме за неподвижна. При това всички физични закони важат по един и същи начин във всяка такава координатна система.

Обща теория на относителността (ОТО)[редактиране | edit source]

ОТО е теория на гравитацията, развита от Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата ѝ е принципът на еквивалентността, според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле. През 1915 г. Айнщайн предлага идеята за изкривено пространство-време.

Някои от основните изводи на ОТО са:

  • Времето тече по-бавно в присъствието на по-силни гравитационни потенциали.
  • Прецесията на орбитите на движение на планетите не се описва точно от Нютоновата теория на гравитацията (това явление е наблюдавано при изучаване на оа траектория в присъствие на гравитационно поле.
  • Вселената се разширява, като отдалечените от нас нейни части се движат спрямо нас със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Това не противоречи на СТО, тъй като става дума за разширение на самото пространство.

Външни препратки[редактиране | edit source]