Алберт Айнщайн
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията ѝ. Можете да подобрите статията като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| Алберт Айнщайн | |
|---|---|
 Алберт Айнщайн, снимка от 1921 |
|
| Роден | на 14 март 1879 в Улм, Германия |
| Починал | на 18 април 1955 в Принстън, Ню Джърси, САЩ |
| Живял в | Германия, Италия, Швейцария, САЩ |
| Гражданство | немско (1879–96, 1914–33) швейцарско (1901–55) американско (1940–55) |
| Народност | Евреин |
| Професия | физик |
| Работил в | Патентното бюро в Берн Цюрихския университет Карловия университет в Прага Пруската Академия на Науките Института Казер Вилхелм Лайденския университет Института за авангардни изследвания, Принстън |
| Алма матер | Цюрихската политехника |
| Известен с | Общата теория на относителността Специалната теория на относителността Брауновото движение Фотоелектричния ефект E=mc² Статистиката на Бозе-Айнщайн Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен |
| По-важни награди |
 Нобелова награда за физика (1921)Медал Макс Планк (1929) |
| Подпис |  |
За единицата за измерване виж айнщайн (единица).
Алберт Айнщайн (на немски език Albert Einstein) (14 март 1879 – 18 април 1955) е немски физик теоретик от еврейски произход, живял и работил в Германия, Швейцария и САЩ, известен като създател на теорията на относителността и допринесъл значително за развитието на релативистката космология. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е "Светът такъв, какъвто го виждам" (The World As I See It, 1934).[1] През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект. [2]
Алберт Айнщайн се обявява категорично против войната, а по-късно и против производството и употребата на ядрени оръжия. Той е един от инициаторите за създаване на държавата Израел.
През 1999 година американското списание Тайм го провъзгласява за "Личност на столетието", а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена. В чест на стогодишнината от неговите знаменити статии 2005 година е обявена за Световна година на физиката.
Алберт Айнщайн надминава по мащабите на своята слава всички представители на науката в цялата история на човечеството. Неговото име е станало синоним на висок интелект и дори понятие за гениалност, а неговото лице е едно от най-разпознаваните във всички части на земното кълбо. На името на Айнщайн са кръстени: единица за енергия, химичен елемент 99 в периодичната таблица на Менделеев, астероид, кратер на Луната и награда на мира.
Съдържание |
[редактиране] Детски години и юношество
Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия на 14 март 1879 година. Расте като затворено и необщително дете. Много негови изследователи твърдят, че прохожда и проговаря доста късно. Посещава католическо начално училище без особени "академични" успехи и не винаги прави разлика между християнското и юдейското учение. Когато е на 5 години, неговият баща му подарява компас. Алберт е дълбоко впечатлен и по-късно признава, че може би в този момент е осъзнал влечението си към науката и техниката. Обича да строи, включително огромни кули от карти за игра. На десетгодишна възраст започва да чете "Елементите" на Евклид и "Критика на чистия разум" на Кант. Тези и други научно-популярни книги формират неговия мироглед, показват увлечението му по математиката, пораждат недоверие към авторитетите и го научават да говори това, което мисли. По настояване на майка си започва уроци по цигулка, въпреки че това занимание не е особено по вкуса му. След известно време изоставя свиренето. Едва в зряла възраст се връща отново към цигулката. Един от любимите му композитори е Моцарт. На 12 години започва да изучава самостоятелно математика, интересува се дори от интегрално и диференциално смятане.
Тираничното отношение на учителите към учениците, подтискането на творческото мислене, зубраческата система, закостенялото и консервативно обучение по принцип създават много неприятно чувство у Айнщайн и той непрекъснато влиза в спорове със своите преподаватели. Поради това те го считат за безперспективен ученик.
През 1894 година бащата на Айнщайн фалира, семейството напуска Мюнхен, Германия и се мести в Италия - най-напред в Милано, а след това в Павия. Вместо да завърши гимназия, Айнщайн се опитва да кандидатства директно в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. Представя се блестящо по математика, но пропада на изпитите по ботаника и френски език. Не го приемат. Той е едва на 16 години, но това е времето, по което започва да си задава въпроса, какво би видял, ако можеше да тича със скорост, близка до тази на светлината.
През 1896 година завършва средното си образование и кандидатства отново. Този път е приет. Отказва се от немското си поданство, за да не бъде повикан в армията. Завършва висше образование през 1900 година, а през 1901 получава швейцарско гражданство. Докато учи в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария, се запознава с бъдещата си жена Милева Марич, родом от Сърбия, която е единствената жена в специалност математика.
[редактиране] Чиновник в патентно бюро
Дипломата,получена през 1900 година, разрешава на Айнщайн да работи като професор по математика и физика. Поради неразбирателство с професорите си обаче той не получава университетско място. Следват години на лишения и трудности. В периода 1900 - 1902 Айнщайн пише много писма с молби за работа, но молбите му са отхвърляни отвсякъде. След много перипетии и разочарования с помощта на свой приятел получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн с годишна заплата от 3500 франка. Той остава на тази работа от 1902 до 1909 година. Естеството и характерът на работата му са такива, че му остава много свободно време, което му позволява да се занимава с теоретична физика.
През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама синове - Ханс Алберт и Едуард. Техният съюз е по-скоро интелектуален, отколкото романтичен. Между тях остава известно разстояние и отчужденост, защото Айнщайн обича да се уединява в своите изследвания, а и двамата са силни и независими характери. Не е известно какъв е приносът на Милева Марич в работата на Алберт Айнщайн. Макар повечето историци да твърдят, че е несъществен, съществуват и предположения, че поне в началото и двамата са работили на равни начала по теорията на относителността.
[редактиране] 1905 - чудодейната година на Айнщайн (Annus Mirabilis)
През 1905 година, едва на 26 години Айнщайн пише 5 статии на три различни теми, които разтърсват и променят света. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии не са базирани на трудни експерименти и сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. През 1905 година Айнщайн защитава докторат.
[редактиране] Научна кариера, научни теории и емигриране в САЩ
След като напуска патентното бюро през 1909 година, напредва бързо в кариерата си и става световноизвестен. През 1911 година става професор в Университета в Цюрих, а малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913 се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 заминава за Германия. От 1914 до 1933 година е директор на института по физика "Кайзер Вилхелм" в Берлин. През 1914 година става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и публикува друг свой основен труд - Общата теория на относителността.
- Специалната теория на относителността постановява, че времето за два обекта, които се движат един спрямо друг, е различно. Това се пояснява от "парадокса на близнаците" в следния въображаем опит: единият от тях остава на Земята, докато другият е астронавт и се отправя на междузвездно пътешествие в Космоса. Неговият кораб отлита от планетата, след което се ускорява до скорост, сравнима със скоростта на светлината (с = 299 792 458 m/s). Една година по-късно корабът и астронавтът се завръщат в точката, от която са тръгнали. Но при това завръщане се установява, че неговият брат близнак е остарял значително.
- Общата теория на относителността постановява, че всяка маса изкривява пространството също както билярдна топка върху опъната покривка. Едно от следствията на общата теория на относителността е откриването на черните дупки - небесни тела, които са с огромна маса в малък обем и създават огромно, безкрайно голямо гравитационно поле, от което дори светлината не може да избяга.
След като живеят разделени в продължение на 5 години, Милева и Алберт се развеждат през 1919. През същата година той се жени за братовчедка си Елза и помага в отглеждането на нейните две дъщери от първия ù брак. През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект.
Нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година. Айнщайн се отказва от немското си гражданство, напуска Германия поради преследванията срещу евреи и се установява в САЩ.Неговата известност и смелите му изявления против националсоциализма и фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.
В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология. През 1940 година получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта Манхатън в Лос Аламос; за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от вестниците.
Умира на 18 април 1955 година от руптура на аортна аневризма.
[редактиране] Политически и религиозни възгледи за света
Айнщайн счита себе си за дълбоко религиозен. Фразите му: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" и "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности", отразяват неговата философия и вяра. Той не прекарва живота си в пост и молитва, но в същото време признава, че има вяра, която не може да се обясни с разума, и че има закони на природата, които чакат да бъдат открити. Своите възгледи за религията Айщайн излага в списанието "Природа" през 1940 година в статия, озаглавена "Наука и религия".
По убеждения Алберт Айнщайн е пацифист, социалист, антифашист, ционист (в сферата на културата) и хуманист. Основният порок на капитализма според него е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че обезпечаването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията. Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният социализъм. През 1949 година в Ню Йорк публикува статията "Защо социализъм?".
Той е убеден пацифист, прекланя се пред Махатма Ганди и неговите методи на ненасилие. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за граждански права. Взима активно участие и в борбата против фашизма и нацизма. Съдейства на Еврейския университет в Йерусалим и на Израел през 1947.
[редактиране] Библиография
- Brian, Denis, Einstein — A Life (John Wiley & Sons, Inc., New York, 1996)
- Bucky, Peter A. with Allen G. Weakland, The Private Albert Einstein (Andrews and McMeel, Kansas City, 1992)
- Clark, Ronald W., Einstein: The Life and Times (World Pub. Co. , New York, 1971)
- Calaprice, Alice, The Quotable Einstein (Princeton University Press, Princeton, New Jersey, 1996). There is a new edition of this book available under the title The New Quotable Einstein.
- de Broglie, Louis; Louis Armand; and Pierre-Henri Simon, et al., Einstein (Peebles Press, New York 1979)
- Dukas, Helen and Banesh Hoffman (Editors), Albert Einstein - The Human Side (Princeton University Press, 1979)
- Einstein, Albert, Autobiographical Notes (Open Court Publishing Company, LaSalle and Chicago, Illinois, 1979)
- Einstein, Albert, Ideas and Opinions, (Crown Publishers, Inc., New York 1954). A 1995 edition is available.
- Einstein, Albert, Out of My Later Years (Philosophical Library, New York, 1950). A 2005 edition is available as Albert Einstein: Out of My Later Years Through His Own Words
- Einstein, Albert, The World As I See It, (Philosophical Library, New York, 1949)
- Goldman, Robert N., Einstein's God—Albert Einstein's Quest as a Scientist and as a Jew to Replace a Forsaken God (Joyce Aronson Inc.; Northvale, New Jersy; 1997).
- Hofmann, Banesh with Helen Dukas, Albert Einstein Creator and Rebel (The Viking Press, New York, 1972)
- Jammer, Max, Einstein and Religion (Princeton University Press, 1999)
- Lewis, Albert C., Albert Einstein, 1879-1955 (The Humanities Research Center, The University of Texas at Austin, 1979)
- Pais, Abraham, Subtle is the Lord — The Science and the Life of Albert Einstein (Clarendon Press, Oxford, and Oxford University Press, New York, 1982)
- White, Michael and John Gribbin, Einstein: A Life in Science (Dutton, Penguin Books USA Inc., New York, 1994)
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Айнщайн извън относителността
- Айнщайн
- Информация за Айнщайн
- А.Айнщайн на официалната страница за Нобелови лауреати
[редактиране] Източници
- ↑ „Albert Einstein - Biography“. Nobel Foundation. Посетен на 2007-03-07
- ↑ „The Nobel Prize in Physics 1921“. Nobel Foundation. Посетен на 2007-03-06
1901: Рьонтген 02: Лоренц, Зееман 03: Бекерел, Пиер Кюри, Мария Кюри 04: Релей 05: Ленард 06: Дж.Дж.Томсън 07: Майкелсън 08: Липман 09: Маркони, Браун 10: Ван дер Ваалс 11: Вин 12: Дален 13: Камерлинг Онес 14: Фон Лауе 15: Уилям Л. Браг, Уилям Х. Браг 17: Баркла 18: Планк 19: Щарк 20: Гийом 21: Айнщайн 22: Бор 23: Миликан 24: Зигбан 25: Франк, Херц 26: Перен 27: Комптън, Ч.Уилсън 28: О.Ричардсън 29: Дьо Бройл 30: Раман 32: Хайзенберг 33: Шрьодингер, Дирак 35: Чадуик 36: Хес, Андерсън 37: Дейвисън, Дж.П.Томсън 38: Ферми 39: Лорънс 43: Щерн 44: Раби 45: Паули 46: Бриджман 47: Епълтън 48: Блакет 49: Юкава 50: Поуел 51: Кокрофт, Уолтън 52: Блох, Пърсел 53: Цернике 54: Борн, Боте 55: Лам, Куш 56: Шокли, Бардийн, Братейн 57: Янг, Цундао 58: Черенков, Франк, Там 59: Сегре, Чембърлейн 60: Глейзър 61: Хофщетер, Мьосбауер 62: Ландау 63: Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен 64: Таунс, Басов, Прохоров 65: Томонага, Швингър, Файнман 66: Кастлер 67: Бете 68: Алварес 69: Гел-Ман 70: Алфен, Неел 71: Габор 72: Бардийн, Купър, Шрифър 73: Есаки, Йевер, Джозефсън 74: Райл, Хюиш 75: А. Бор, Мотелсон, Рейнуотър 76: Рихтер, Тинг 77: Андерсън, Мот, Ван Флек 78: Капица, Пензиас, Р.Уилсън 79: Глашоу, Салам, Уайнбърг 80: Кронин, Фич 81: Блумберген, Шолоу, К.Зигбан 82: К.Уилсън 83: Чандрасекар, Фаулър 84: Рубия, Ван дер Меер 85: Фон Клицинг 86: Руска, Биниг, Рорер 87: Беднорц, Мюлер 88: Ледърман, Шварц, Стайнбъргър 89: Рамзи, Демелт, Паул 90: Фридман, Кендъл, Тейлър 91: Дьо Жен 92: Шарпак 93: Хълс, Тейлър 94: Брокхауз, Шул 95: Пърл, Рейнс 96: Лий, Ошероф, Р.Ричардсън 97: Чу, Коен-Тануджи, Филипс 98: Лафлин, Щьормер, Ци 99: 'Т Хоофт, Велтман 2000: Алфьоров, Крьомер, Килби 01: Корнел, Кетерле, Уиман 02: Дейвис, Кошиба, Джакони 03: Абрикосов, Гинзбург, Легет 04: Грос, Полицер, Уилчек 05: Глаубер, Хол, Хeнш 06: Мадър, Смут 07: Фер, Грюнберг
