Енрико Ферми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енрико Ферми
Enrico Fermi 1943-49.jpg
Роден 29 септември 1901
Рим, Италия
Починал 28 ноември 1954
Чикаго, САЩ
Професия физик
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1938)
Енрико Ферми в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Енрико Ферми (на италиански Enrico Fermi) e изтъкнат италиански физик. Основните му изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката. Има значителни приноси както в теоретичната, така и в експерименталната физика. Той е един от основоположниците на квантовата механика. През 1925 година заедно с Дирак разработва статистиката на частиците, които се подчиняват на принципа на Паули. По-късно тези частици са наречени на негово име - фермиони. Открива забавянето на неутроните, което носи името ефект на Ферми и създава теорията, която го описва. За тази си теория през 1938 получава Нобелова награда за физика. В построения от него първи ядрен реактор осъществява първата верижна реакция.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Енрико Ферми е роден през 1901 година в Рим в семейството на Алберто Ферми, чиновник в Министерството на съообщенията, и Ида де Гатис, начална учителка, която конструира собствен модел на тенджера под налягане.[1] Още от малък Енрико Ферми започва да се занимава с физика и математика, интерес към които проявява и по-големият му брат Джулио. Когато брат му умира внезапно през 1915 година от абсцес на гърлото, четиринадесетгодишният Енрико е потресен и се потапя напълно в изучаването на научни дисциплини. Според собствените му спомени, той всеки ден отива до болницата, в която е починал Джулио.

Сред първите източници, от които Енрико Ферми започва да изучава физика, е закупената от квартален пазар „Elementorum physicae mathematicae“. Тя е написана на латински от отец Андреа Карафа, преподавател в Коледжо Романо, и съдържа основни сведения по математика, класическа механика, астрономия, оптика и акустика. Запазено е копието, принадлежало на Ферми в детството му, с множество негови ръкописни бележки.

По-късно Енрико Ферми се сприятелява със свой съученик, също проявяваща интресе към науката, бъдещия физик Енрико Персико, и двамата работят заедно по научни проекти, като конструирането на жироскопи и измерването на земното магнитно поле. Интересът на Ферми към физиката е насърчаван от Адолфо Амидеи, приятел на баща му, който му дава няколко книги по физика и математика.

През 1918 година Ферми се записва във висшето училище Скуола нормале в Пиза. Приемният изпит включва есе на тема „Характеристики на звука“, в което той извежда и решава частното диференциално уравнение за трептенията на струна, използвайки Фурие анализ. Изпитващият преподавател Джулио Питато провежда отделен разговор с Ферми и стига до заключението, че есето му е достатъчно и за докторска дисертация, след което Ферми е класиран пръв сред кандидатите на изпита. В Пиза той се сприятелява със своя състудент Франко Разети, който по-късно ще бъде негов близък сътрудник. Извън нормалната учебна дейност, включваща запознаване с общата теория на относителността, квантовата механика и атомната физика, Ферми успява да работи и по допълнителни проекти, подпомаган от Енрико Персико, който остава да учи в Рим.

Познанията на Енрико Ферми в областта на квантовата физика са високо оценени от ръководителя на Физическия институт Луиджи Пучианти, който го кани да организира семинар на тази тема. По това време Ферми се запознава с тензорния анализ, необходим за демонстриране на принципите на общата теория на относителността. През 1921 година той прави първата си научна публикация в списанието „Нуово Чименто“, озаглавена „За динамиката на плътна система от електрични заряди в неустойчиво състояние“ и демонстрираща някои несъответсвия между теорията на относителността и електродинамичната теория. Година по-късно, продължавайки темата, той публикува нова статия, която за пръв път е издадена и в чужбина, в германското списание „Физикалише Цайтшрифт“.

През 1922 година Ферми се дипломира и започва да подготвя докторската си дисертация, също в Скуола нормале, под ръководството на Луиджи Пучианти.

Научна кариера в Италия[редактиране | edit source]

През 1923 г. работи за кратко в Гьотингенския университет при Макс Борн, а през 1924 г. в Лайденския университет и след това във Флорентинския университет. През 1934 година Ферми създава теорията за бета разпада (β разпад). В основата ù стои твърдението, че при разпада се изпуска не само електрон, но и неутрино. В същата година провежда и експерименти в областта на ядрената физика като бомбардира различни елементи с неутрони. В резултат са получени нови 60 радиоактивни изотопа и открито забавянето на неутроните.

През 1938 Ферми получава Нобелова награда за физика за "демонстриране на съществуването на нови радиоактивни елементи при бомбардиране с неутрони и за откритието на забавянето на неутроните". Веднага след получаване на наградата в Стокхолм той, жена му и двете му деца - син и дъщеря - емигрират в САЩ и пристигат в Ню Йорк. Жена му Лаура е италианка, но от еврейски произход, а фашисткото правителство на Бенито Мусолини не е благосклонно към евреите.

Проектът „Манхатън“[редактиране | edit source]

Снимката на Ферми от пропуска му в Лос Аламос

От 1939 до 1942 година Ферми е професор в Колумбийския университет, а от 1942 до 1945 г. в Чикагския университет. През 1946 става професор в Института за ядрени изследвания в Чикаго.

През 1939 г. развива количествената теория на йонизационните загуби на енергия от заредени частици, в която се взема предвид поляризацията на веществото. Той изказва мисълта, че при деленето на урана, трябва да се очаква отделянето на бързи неутрони. По същото време го доказва експериментално, оказва се че при разцепването на урановите ядра с помощта на бавни неутрони се отделят 2-3 нови бързи неутрона. Доказва възможността за осъществяване на верижна ядрена реакция на делене на урана. Построява първия ядрен реактор и на 2 декември 1942 г. го пуска в действие за първи път и получава първата управляема верижна реакция.

Следвоенен период[редактиране | edit source]

През 1944 става американски гражданин. По това време работи и като консултант по проекта Манхатън в Лос Аламос, Ню Мексико. Ферми е известен преди всичко със скромността си, но също така и с енергичността си, което му спечелва много приятели и обичта и уважението на колегите. На 50 години решава да започне изследвания в напълно нова за него област - физиката на високите енергии и астрофизиката. През 1949 г. разкрива механизма на ускоряване на първичните частици в космичните лъчи и разработва теорията за произхода на космичните лъчи. Заедно с Ч.Янг предлага през 1949 г. първия композиционен модел на елементарните частици. Извършва важни изследвания с пиони, мюони и мезони. Работи и като преподавател в Чикагския университет. През 1952 г. открива пъвия адронен резонанс. Умира на 28 ноември 1954 г. в Чикаго от рак на стомаха, най-вероятно вследствие на радиоактивното облъчване при ядрените опити.

Международно признание[редактиране | edit source]

Чикаго, Ферми е първият долу вляво

Енрико Ферми е член на чуждестраннни академии на науките като например Академията на Науките на СССР и академията на науките на Италия, както и на международни научни дружества и организации. Президент на Американското физическо дружесво (American Physical Society). На негово име е кръстен 100-я химичен елемент фермий, в САЩ е учредена награда „Енрико Ферми“, а Института за ядрени изследвания в Чикаго носи неговото име. Той създава своеобразна школа по физика и много от неговите ученици стават носители на Нобелова награда за физика - Джак Стайнбъргър, Оуен Чембърлейн, Джеръм Фридман, Т.Д. Ли и други.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Segrè 1970.

Източници[редактиране | edit source]

  • Segrè, Emilio. Enrico Fermi – Physicist. University of Chicago Press, 1970. ISBN 0-226-74473-6.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за