Филип Уорън Андерсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Уорън Андерсън
Andersonphoto.jpg
Роден 13 декември 1923
Индианаполис, Индиана, САЩ
Националност американец
Професия физик
Работил в Bell Labs,
Принстънски университет,
Кеймбриджки университет
Алма матер Харвардски университет
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1977)
Филип Уорън Андерсън в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Филип Уорън Андерсън е американски физик, носител на Нобелова награда по физика от 1977, присъдена му за „изследвания на електричните структура на материята и неподредените системи“. Известен е с работите върху локализацията на Андерсън, антиферомагнетизма и свръхпроводимостта при високи температури.

През 1940, постъпва в Харвард, където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949, защитава и докторска дисертация.

От 1949 до 1984 работи в областта на физиката на кондензираната материя. Тогава, той открива т.нар. Локализация на Андерсън, Хамилтониана на Андерсън, описващ поведението на електрони в преходни метали и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на маса на елементарните частици.

От 1967 до 1984, Андерсън е професор в Кембридж. През 1977 е награден с Нобеловата награда по физика. В момента е професор в Принстън.

Външни препратки[редактиране | edit source]