Патрик Блакет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Патрик Блакет
Blackett-large.jpg
Роден 18 ноември 1897
Лондон, Англия
Починал 13 юли 1974
Лондон, Англия
Националност Обединено кралство
Професия физик
Научен ръководител Ърнест Ръдърфорд Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1948)
Патрик Блакет в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Майнард Стюарт Блакет, барон Блакет (18.11.1897 – 13.07.1974) (Patrick Blackett, Baron Blackett) е английски физик, носител на Нобелова награда по физика за 1948. Той е член на Кралското дружество .[1] Известен е най-вече с работата си по усъвършенстването на камерата на Уилсън. С нейна помощ през 1924 му се удава да заснеме първите снимки по превръщането на азота в изотоп на кислорода.[2] През 1933 година потвърждава съществуването на позитрона.[3] Занимава се и с космически лъчи и история на Земното магнитно поле.[4]


Биография[редактиране | edit source]

Блакет е роден в Кенсингтън, Лондон. Той е син на търговеца Артур Стюарт Блакет и жена му Каролине Майнард.[5] По-малката му сестра Марион Милнер е специалист по психоанализ. Дядо му по бащина линия Хенри Блакет, брат на австрийския архитект Едмунд Блакет, дълги години е бил свещеник в Кройдон. Другият му дядо по майчина линия е бил офицер от Кралската артилерия.

Семейство Блакет живее последователно в Кенсингтън, Кенлей, Уокинг и Гуилдфорд, където Патрик посещава начално училище. Той изработвал радио управляеми модели на самолети. Учи две години в Британския кралски военноморски Колеж.[6]

След избухването на Първата световна война през август 1914 година е бил прехвърлен на активна служба като морски курсант. Той е един от изобретателите на артилерийската стрелба, за което Адмиралтейството е извадило патент. Произведен е в лейтенант през май 1918 година, но решава да напусне флотаза да учи математика и физика в Кеймбриджския университет.[7].

Академични изследвания[редактиране | edit source]

След като завършил Колежът Магдалене през 1921 година Патрик Блакет работил 10 години в Кавендишката лаборатория като експериментатор при Ернст Ръдърфорд. През 1923 година бил избран за член на Кралския колеж в Кеймбридж, на която позиция останал до 1933 година. Ръдърфорд открил че ядрата на азота могат да се разпаднат при облъчване с бързи алфа частици, в резултат на което се получават ядра на кислорода. Той помолил Блакет с помощта на мъглинната камера за да открие видими следи на това разпадане. През 1924 година Блакет направил 23 000 фотографии показвайки следите на 415 000 йонизирани частици. Осем от тях били разклонени, което показвало че атомът на азота и алфа частицата създават атом на флуора, който се разцепва на изотоп на кислород

Блакет прекарал известно време в Гьотинген, Германия, където през 1924 – 1925 година работил с Джеймс Франк върху атомните спектри. През 1932 година с Джузепе Окиалини изнамират система за гайгеров брояч, която прави снимки само когато космическите лъчи преминават през камерата. Те намерили 500 следи на високо енергетични частици в 700 автоматични експозиции. През 1933 година Блакет открил 14 следи, които потвърдили съществуването на позитрона, разбулвайки днешните мигновено разпознаваеми обратни спирални следи на двойката електрон/позитрон. Тази работа го превърнала в един от водещите специалисти по "антиматерия". През същата година той се преместил в Колежа Биркбек към Лондонския университет като професор по физика за четири години. От 1937 година Блекет работи в Университета Виктория в Манчестър.

През 1947 година Патрик Блакет предложил теория за изчисляване на Земното магнитно поле като функция на ротацията на Земята, с надеждата да обедини електромагнитната сила и гравитацията. В продължение на няколко години той работил върху създаването на чувствителен магнитометър за да провери своята теория. Работата му го отвела в областта на геофизиката. Той се надявал да получи данни свързани с палеомагнетизма, които да му дадат строги доказателства за континенталния дрейф.

През 1948 година му е присъдена Нобелова награда по физика за изследванията му върху космичните лъчи с помощта на изобретения от него автоматичен брояч.

Професор Блакет бил избран за ръководител на Катедрата по физика в Кралския колеж в Лондон през 1953 година. Пенсионирал се през юли 1963. Сградата днес носи името „Лаборатория на Блакет”.

Литература[редактиране | edit source]

  1. doi:10.1098/rsbm.1975.0001
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  2. doi:10.1109/MAHC.2007.44
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  3. doi:10.1098/rsnr.1999.0079
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  4. doi:10.1093/ref:odnb/30822
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  5. doi:10.1007/978-1-4419-6281-2_1
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  6. Lovell, Bernard. P. M. S. Blackett: A Biographical Memoir. John Wright & Sons, 1976. ISBN 0854030778. с. 1–3.
  7. Lovell 1976, с. 3–5

Външни препратки[редактиране | edit source]

Публикации[редактиране | edit source]