Карл Фердинанд Браун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Фердинанд Браун
Ferdinand Braun.jpg
Роден 6 юни 1850
Фулда, Германия
Починал 20 април 1918
Бруклин, Ню Йорк, САЩ
Алма матер Марбургски университет
Берлински университет
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1909)
Nobel prize medal.svg

Карл Фердинанд Брàун (на немски Karl Ferdinand Braun) е немски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1909, която споделя с Гулиелмо Маркони за създаването на безжичната телеграфия. Известен е като изобретател на кинескопа (катодно-лъчевата тръба или Браунова тръба).

Биография[редактиране | edit source]

Браун завършва Марбургския университет и след това защитава докторат в Берлинския университет през 1872. От 1872 год. е асистент във Вюрцбургския университет, а от 1874 год. е директор на "Томас Гимназиум" в Лайпциг.

Научна кариера[редактиране | edit source]

  • От 1876 година е професор по теоретична физика в Марбургския университет
  • От 1880 година е професор по физика в Страсбургския университет.
  • От 1883 година е професор по физика в Технически университет в Карлсруе.
  • От 1885 година е професор по експериментална физика в Тюбингенския университет.
  • От 1895 година е професор по физика в Страсбургския университет и директор на Физическия институт.

Научни разработки и открития[редактиране | edit source]

  • През 1872-1874 год. открива и публикува откритието си, че кристали на природни метални сулфиди - галенит, пирит, пропускат ток само в една посока. Това откритие е използвано почти 50 години по-късно в първите радиоприемници.
  • През 1897 създава първия осцилоскоп на базата на катодно-лъчева тръба.
  • През 1897 започва изследвания в областта на безжичната телеграфия. Разработва нов тип предавател в който произведената от генератора електромагнитна енергия се предава към антената посредством трансформаторна връзка. Качеството на предаването се повишава значително от включването на кондензатор към искрова междина на генератора. Чрез променлив кондензатор включен директно към антенната верига и настройването на стойността му в приемника се постига по-добро приемане на излъчения от предавателя сигнал.
  • През 1899 година получава патент за по-горе описаното откритие. Основава компания, която внедрява изобретенията му, в т. ч. и кристалния детектор.
  • През 1901 година публикува изследванията си върху безжичната телеграфия в книга "Безжична телеграфия по вода и въздух".
  • През 1902 година демонстрира предаване и приемане на радиосигнали с различни насочени антени.
  • През 1904 година демонстрира и доказва еднаквостта на отражение и поглъщането на електромагнитните вълни и светлината, с което потвърждава еднаквият им характер и потвърждава теорията на Джеймс Максуел.

Нобелов лауреат[редактиране | edit source]

През 1909 година Карл Фердинад Браун и Гулиелмо Маркони получават Нобелова награда за физика " за техния принос в развитието на безжичната телеграфия".

Източници[редактиране | edit source]

  • Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издателство "Българска енциклопедия" - БАН, Фондация "Отворено общество", София, 1994 ISBN 954-8104-03-2 ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | edit source]