Густав Лудвиг Херц
| Густав Лудвиг Херц | |
| Густав Лудвиг Херц (1887 - 1975) | |
_1977,_MiNr_2202.jpg) |
|
| Роден | 22 юли 1887 Хамбург, Германия |
|---|---|
| Починал: | 30 октомври 1975 Берлин, Германия |
| Професия | физик |
| Научен ръководител | Хайнрих Рубенс Макс Планк  |
| Награди | Нобелова награда за физика (1925) |
Густав Лудвиг Херц (на немски Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 година заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.
Кратка биография [редактиране]
След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в университета Хумболт в Берлин. В периода 1912-1913 заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвръждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, Густав Лудвиг Херц е уволнен през 1935. От 1935 до 1945 работи за компанията Сименс.
Специалните части на Червената армия през април 1945 го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на иститута по физика. Умира на 88 години.
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||||||||||||||
