Густав Лудвиг Херц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Лудвиг Херц
Stamps of Germany (DDR) 1977, MiNr 2202.jpg
Роден 22 юли 1887
Хамбург, Германия
Починал 30 октомври 1975
Берлин, Германия
Професия физик
Научен ръководител Хайнрих Рубенс
Макс Планк Nobel prize medal.svg
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1925)
Nobel prize medal.svg

Густав Лудвиг Херц (на немски Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 година заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.

Кратка биография[редактиране | edit source]

След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в университета Хумболт в Берлин. В периода 1912-1913 заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвръждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, Густав Лудвиг Херц е уволнен през 1935. От 1935 до 1945 работи за компанията Сименс.

Специалните части на Червената армия през април 1945 го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на иститута по физика. Умира на 88 години.

Външни препратки[редактиране | edit source]