Джоузеф Джон Томсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джоузеф Джон Томсън
Joseph John Thomson
английски физик

Роден
Починал
30 август 1940 г. (83 г.)
Кембридж, Англия
ПогребанУестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания

Религияангликанство
Националност Англия
Учил вМанчестърски университет
Тринити Колидж
Манчестърски университет „Виктория“
Кеймбриджки университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приДжон Уилям Стрът
Работил вКеймбриджки университет
Видни студентиЧарлз Уилсън
Ърнест Ръдърфорд
Франсис Астън
Оуен Ричардсън
Уилям Хенри Браг
Макс Борн
Награди
Нобелова награда за физика (1906)
Семейство
ДецаДжордж Паджет Томсън

Подпис
Джоузеф Джон Томсън в Общомедия

Джоузеф Джон Томсън известен като Дж. Дж. Томсън (на английски: Sir Joseph John Thomson, J. J. Thomson) е английски учен. На него се дължи откриването на електрона и изотопите и изобретяването на мас-спектрометъра. През 1906 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на електрона.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 декември 1856 година в Чийтам Хил, Манчестър, Англия. Завършва университета в Манчестър през 1876 г., след което постъпва в Тринити Колидж, Кеймбридж. През 1884 замества Релей като професор по физика в катедрата по експериментална физика в Кеймбридж. През 1897 г. открива електрона, за което му е присъдена Нобеловата награда за физика през 1906 г. На следващата година предлага модел за строежа на атома, известен като „пудинг със стафиди“: отрицателно заредени електрони, заобиколени от еднородна сфера от положително заредено вещество.[1]:с. 122 – 3

Неговият син Джордж Паджет Томсън (на английски: George Paget Thomson, 1892 – 1975) също е Нобелов лауреат по физика. Получава наградата през 1937 г. за откритието на дифракцията на електрони в кристали. Един от учениците на Дж. Дж. Томсън е Ърнест Ръдърфорд, носител на Нобелова награда за химия през 1908 г.

Умира на 30 август 1940 година в Кеймбридж на 83-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спангенбърг, Рей и др. История на науката, том 2. София, Рива, 2007. ISBN 978-954-320-118-1. с. 439.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]