Волфганг Паули
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Волфганг Паули | |
|---|---|
Волфганг Паули |
|
| Роден | на 25 април 1900 в Виена, Австрия |
| Починал | на 15 декември 1958 в Цюрих, Швейцария |
| Професия | физик |
| Известен с | принцип на Паули |
| По-важни награди |
|
Волфганг Ернст Паули (на немски: Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, главно известен със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, по специално с неговия принцип на забраната, който е в основата на разбирането на структурана на материята, и на химията като цяло.
[редактиране] Биография
Паули е роден във Виена, в семейството на Волфганг Йозеф Паули и Берта Шуц. Презимето му идва от името на неговия кръстник, известният физик Ернст Мах. През 1918 завършва с отличие Доблингер-Гимназиум във Виена, а само два месеца след това, публикува първата си научна статия, върху общата теория на относителността на Айнщайн. През 1921 защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет Лудвиг Максимилиан на тема „Квантова теория на йонизирания молекулярен водород“, под ръководството на Арнолд Зомерфелд. След това, прекарва година в Гьотингенския университет, от 1923 до 1928 работи в Хамбурския университет, от 1931 в Политехниката в Цюрих. През 1940, емигрира в САЩ и става професор в Принстън. Получава Нобелова награда за физика през 1945, за открития от него принцип на Паули.
Умира през 1958, от рак на панкреаса. Неговият асистент, Чарлз Енц, отбелязва номера на болничната стая, в която прекарва последните си дни Паули: 137, което е приблизително равно на единица върху константата на тънката структура, безразмерна величина, над която Паули се труди през последните години от живота си.
[редактиране] Външни препратки
- „Biography“. Nobelprize.org. Посетен на 2008-06-13